НАШЕТО УЧАСТИЕ В БОЖИЯ СПАСИТЕЛЕН ПЛАН

Слава на Бога. Тази сутрин бих желал да разгледаме една тема, която е много важна, и не само важна, но и с която Новият завет е дълбоко пропит. Това е темата за благовестието, и най-вече напредъка на това благовестие, и какво можем, и трябва да правим ние за напредъка на благовестието. РОЛЯТА НА ХРИСТОС В СПАСЕНИЕТО Защо благовестието за Исус Христос е толкова важно? За да може да се спасят повече хора, за да може всеки да чуе и да бъде спасен. Спасението има две страни. Едната страна на спасението, е това, което Господ Исус Христос направи. Исус Христос е ядрото на благовестието, защото без Неговото дело, без Неговата мисия, никой не би могъл да бъде спасен. Неговата мисия беше Той да се роди на тази земя, да живее свят живот, да проповядва благовестието, да изяви волята на Отца Си, да умре на кръста за нашите грехове, да възкръсне от мъртвите, и да се възнесе в Небето, където чака, докато враговете Му бъдат подложени под нозете Му, т.е., Той ще дойде отново на тази земя. Господ Исус Христос изпълни Своята мисия. И на кръста Той каза: „Свърши се!", защото изпълни всичко, което трябваше да изпълни. Той изпи чашата, за която каза: „Отче, ако е възможно нека да ме отмине тази чаша, но не както Аз искам, но както Ти искаш!”. Исус изпи чашата до дъно. Той понесе всички омерзения, всички унижения, всички мъки, болки, страдания и понесе всеки грях. Той понесе всичко това на Голгота. Изпи чашата на страданието до дъно, и каза: „Свърши се!”. Беше възкресен от мъртвите, защото Той е Божият Син и кръвта Му беше достатъчна цена за греховете на целия свят, които Той понесе! Слава на Бога! СПАСИТЕЛНАТА БОЖИЯ ВЕСТ Обаче, за да може човек да се спаси, той трябва да чуе и да приеме добрата вест за това което Христос е направил, защото иначе всички хора щяха да бъдат спасени, понеже Христос умря за всички. Неговата кръв е достатъчна за оправданието на всички човеци на тази земя. Но човек не се спасява, когато Христос умря за него на кръста. Човек се спасява, когато призове Бога. Но, за да Го призове, той трябва да повярва това, което Бог е направил за него. А, за да повярва, той трябва да чуе вестта за Божието спасително дело в Исус Христос. Именно поради тази причина нашето участие в Божия план, а именно благовестието е толкова важно. В Римляни 10:13-15 ап.Павел каза: 13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Ние сме изпратени от Господ да бъдем проповедници на Евангелието. И това е нещо много важно. Аз вярвам, че ако ние можем да осъзнаем каква е нашата отговорност и привилегия в благовестието, ние ще благовестваме повече, и чрез това благовестие повече хора ще се спасят. Защото, ние като че ли не осъзнаваме нашата отговорност за благовестието. Апостолите я осъзнаваха. Деяния 13 глава е една мисионерска глава от книгата Деяния на апостолите. В нея виждаме как църквата се събра, и всички служеха на Господа в пост и молитва, за да чуят водителството на Святия Дух. И Той им проговори в пророчество и им каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която Съм ги призовал.” (Деяния 13:2). И тогава те отидоха и започнаха да разнасят благовестието. Станаха мисионери. Бяха изпратени от Святия Дух в различни градове, където проповядваха благовестието. Най-накрая те стигнаха в Антиохия Писидийска, и там ап. Павел проповядваше на юдеите. В проповедта си той каза следното (Деяния 13:26): 26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение. Ап. Павел осъзнаваше, че вестта за спасението е дадена на тях, на апостолите. Тази вест беше дадена на тях, но сега тя е дадена на нас, защото ние сме приемници на апостолското учение, и ние сме тези, които държим благовестието днес. Така че, от една страна имаме едно събитие, и това е жертвата на Христос. От друга страна имаме вест за това събитие и тази вест, е благовестието. Самото събитие беше осъществено от Исус Христос, защото Той беше, Който стана жертва за всички, но вестта за събитието, е поверена на нас. И по-надолу, в ст.32, ап.Павел казва какво е съдържанието на това благовестие (Деяния 13:32-39): 32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни, 33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих". 34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, обещани на Давида". 35 Защото и в друг Псалом казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление". 36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление. 37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление. 38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. 39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. Това е благата вест. Когато ап.Павел говореше, той използва цитати от Псалом 2, и от други псалми. Той каза: „Това обещание се изпълни. Христос възкръсна, и благата вест е това, че чрез Него вие получавате прощение на греховете, и всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.” Слава на Бога! Благовестието е това, че спасението е по благодат – не чрез наши заслуги или чрез наши дела, защото никой не може да изпълни закона, и ние не можем да се спасим чрез собствени сили. Но ние се спасяваме чрез благодатта. Всички други религии учат за това какво човек трябва да направи, за да може да се спаси. Но Евагелието учи това какво Бог е направил за нас, за да бъдем спасени. НАШЕТО УЧАСТИЕ В БОЖИЯ ПЛАН Самият Нов Завет говори за тези две страни на спасението. За изкупителната жертва на Христос се говори в четирите евагелия. Матей, Марко, Лука и Йоан, се фокусират върху това какво Христос учеше и вършеше. Но в Деяния на апостолите не се говори какво Христос е направил. Там се говори какво апостолите направиха. И какво правиха апостолите? Те благовестваха за Христос. Така че Божествената страна е изявена в Евангелията, но човешката страна е изявена в Деяния на апостолите, и това е нашата част. Ние трябва да осъзнаваме, че на нас се е поверило това благовестие. И това е нещо изключително. От всички създания, които има, Бог е избрал нас, човеците, да ни повери благовестието. Бог е създал всичко в този свят. Той има херувими, серафими, ангели. Бог може да направи и животните да говорят. Спомнете си за магарето на Ваалам, което проговори с човешки глас. Бог може да направи всичко. Може да направи дърветата или камъните да проговорят, но Бог е избрал нас, човеците, да бъдем носителите на тази блага вест. Това е нещо, което ни е било поверено, и е част от Божият план. В Лука 24:45-47, Исус Христос, като вече възкръснал от мъртвите, обяснява на апостолите писанията. Той им даде просветление да разберат какъв е Божият план за спасение. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. 46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. Кой го прави това последното? Христос ли проповядва покаяние и прощение на греховете? Апостолите? Но те къде са? Те си свършиха работата в тяхното време. А сега кой е тук на земята? Ние. И кой сега трябва да проповядва? Ние трябва да проповядваме. Ние трябва да носим „вестта за това спасение“. И вестта е, че има прощение на греховете, но за да го получат, хората трябва да се покаят (Римляни 10:13-16). 13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!" 16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"? Вижте колко е благодатен Бог! Какво трябва да направи човек, за да се спаси? Да призове името не на Аллах, не на Кришна, Тангра, Зевс или други „богове”, но Името Исус Христос (Деяния 4:12). 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {или: открито на} човеците, чрез което трябва да се спасим. ИЗПРАТЕНИ ОТ ХРИСТОС Но, за да може да призовеш Господа, ти трябва да вярваш в Него, защото ако не вярваш, че има Бог, как ще Го призовеш със сърцето си? Не можеш. Трябва да повярваш. Но как ще повярваш в Този, за Когото не си чул? Защото вярата идва от слушане, а слушането от Христовото Слово. Ти не можеш да повярваш, ако не знаеш за благовестието. Първо трябва да научиш за него. Но как ще чуеш, ако някой не ти каже. Някой трябва да говори! Ние трябва да си отваряме устата не за клюки, не за глупости. Отвори устата си за Исус Христос, и за благовестието! „А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?” Ние сме изпратени, защото имаме Великото поръчение на нашия Господ (Матей 28:18-20). 18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]. Това не се отнася само за апостолите, защото те живяха през първи век. Но Той е и с нас днес, които живеем в това последно време. Така че ние също сме изпратени. Когато благовестваме, ние изпълняваме Божието Слово, изпълняваме пророчеството, и нашите нозе са прекрасни, защото носим благовестието за Исус Христос. Слава на Бога! БОЖИЯ СИЛА ЗА СПАСЕНИЕ Вижте,...