НАШЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ – БЪДЕЩО И ТЕЛЕСНО – 2016

1 Коринтяни 15:1-58 Главата в Божието Слово, която се занимава изключително с въпроса за възкресението на мъртвите е 1 Коринтяни 15 глава. От тази глава разбираме, че коринтяните са имали позиция, подобна на тази на Именей и Филет от 2 Тимотей 2:18. За тях ап. Павел заръчва на своя духовен син Тимотей: 16 А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие, 17 и учението на такива ще разяжда като гангрена; от които са Именей и Филет, 18 които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои. Забележете, че отклонилите се от истината Именей и Филет не отричат, че има възкресение, а твърдят, че то е вече станало. Може би те са смятали, че то е минало и духовно. Може би това тяхно разбиране се е базирало на прекалено акцентиране върху духовното възкресение. Например в Ефесяни 2:1-5 ап. Павел казва: 1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, 2 в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството; 3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите. 4 Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, 5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), 6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса; Може би Именей и Филет са смятали, че след като Бог ни е "съвъзкресил" и ни е турил да седим с Него в небесни места в Христос, то възкресението вече е станало. Следователно няма такова нещо като бъдещо телесно възкресение от мъртвите. Изглежда, че някои от коринтяните биха се съгласили с тях. Явно, че и сред тях е имало такива, които са казвали: "Няма възкресение от мъртвите." (ст.12). Но какво ли са имали в предвид с това? Едва ли, че въобще няма възкресение. По скоро, както можем да подразберем от тази глава и те, като Именей и Филет са смятали, че възкресението е само духовно и то е минало. Така или иначе ние можем само да бъдем благодарни за грешката им, защото тя провокира ап. Павел да напише тази знаменателна глава в която той доказва, че възкресение, което ние очакваме не е само минало и духовно, а бъдещо и телесно. Така той укрепява вярата ни и ни мотивира да служим на Бога с кураж и увереност, като знаем, че "в Господа трудът ни не е напразно" (ст.58). ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТОС -- ОБЩА ВЯРА НА АПОСТОЛИТЕ И НА ЦЪРКВАТА (ст.1-11) Какво са имали в предвид коринтяните, когато са твърдели, че "няма възкресение от мъртвите"? Значи ли това, че те не са вярвали във възкресението на Христос? Очевидно, че не. Те са вярвали във възкресението на Христос. Именно затова ап. Павел започва именно от там -- от това, което те са приемали. Когато ап. Павел идва между тях, той им проповядва разпнатия и възкръснал Христос. Коринтяните приемат това благовестие и остават в него. Така че, проблемът на коринтяните не е вярата в Христовото възкресение. 1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали. Забележете, че това е благовестието, което коринтяните са приели, и те продължават "да стоят" в него. Какво им е проповядвал ап. Павел? Апостолското благовестие -- смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; 4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; Христовото възкресение е изпълнение на някои старозаветни пророчества. Освен това то бе потвърдено от апостолите. Те бяха "предизбрани от Бога свидетели" на възкръсналия Христос (Деяния 10:41). Ето защо след възкресението си Той им се яви многократно. 5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, 6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; 8 а най-после от всички яви се и на мене, като на един роден подир срока. Самият ап. Павел също е апостол. Въпреки, че повярва в Господ след срещата си с Него по пътя за Дамаск и не е бил един от учениците, които Исус обучава по време на земното си служение, той е един от Христовите апостоли, понеже Исус специално му се явява и го изпраща да благовества на езичниците (1 Коринтяни 9:1-2; Деяния 22:14-15). 9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква, 10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, -- не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене. 11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че, така проповядваме и те и аз, и вие така сте повярвали. До тук ап. Павел установява базата на своя аргумент в защита на бъдещото телесно възкресение на вярващите. И той е, това, което коринтяните са приели, повярвали, и което продължава да бъде тяхно убеждение, а именно, че Христос не само умря за греховете ни и бе погребан, но и че той възкръсна на третия ден за нашето оправдание. Като подкрепа на факта на Неговото възкресение са не само старозаветните писания, а и свидетелските твърдения на апостолите които лично са общували с възкръсналия Христос. Възкресението на Христос е общата база, допирната точка между Павел и коринтяните. То е общото учение и на апостолите и на Църквата. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ -- НЕ МИНАЛО, А БЪДЕЩО (ст.12-33) Оттук нататък ап. Павел обръща посоката на доказателствата си. До тук той е установил факта, че Христовото възкресение стои в основата и на апостолското благовестие и на тяхната вяра. Отхвърлянето на бъдещо възкресение от мъртвите е в противоречие с Христовото възкресение. А отричането на Христовото възкресение отнема силата на евангелската проповед и смисъла на християнската вяра. Ако Христос не е възкръснал, това значи, че спасение от греховете ни за нас няма. Всички вярващи, които са починали, са погинали и понеже сме толкова крайно заблудени, то от всички човеци на този свят, ние сме най-много за съжаление. Тогава би трябвало да отхвърлим както авторитета на пророците, така и авторитета на апостолите. Защото те свидетелстват за възкресението на Христос. А, ако то не се е случило, това значи, че те са лъжесвидетели и измамници. 12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; 14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват; 16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен; 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. 19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление. За един живеещ в двадесет и първи век християнин е много трудно да си представи как е възможно някой християнин да не вярва в едно бъдещо възкресение на вярващите. Но не трябва да забравяме, че ние сме достигнали до това свое убеждение чрез четенето на Новия Завет. А тези ранни християни от Коринт все още не са имали Нови завети. По онова време Новозаветните книги все още са се пишели. Фактически именно това послание до коринтяните е един от най-ранните новозаветни документи. Още повече, че ние знаем, че апостолите са поучавали новоповярвалите за възкресението на Христос, но не знаем до каква степен те са ги поучавали за бъдещото възкресение на вярващите. Очевидно този въпрос не е бил изчерпателно изясняван, защото и от по-ранното Първо послание до Солунците разбираме, че и солунците както и коринтяните не са разбирали много добре въпроса за бъдещото възкресение на вярващите (1 Солунци 4:13-18). Освен това, въпреки, че по онова време сред някои среди на юдаизма вече е имало напълно развито учение за възкресението от мъртвите, такова учение не е имало в гръцкия свят. Някои гърци са вярвали във възкресението на душата, но не и във възкресение на тялото. Самата идея за възкресение на мъртво тяло за тях е била неприемлива. Те са гледали на тялото като на нещо лошо и зло и на смъртта като на средство чрез което се оттърваваме от телата си и заживяваме в по-висшия нематериален, духовен свят. Заслуга за едни такива представи са имали гръцките философи и особено Платон. Той е търсел смисъла на човешкото съществуване и се е опитал да открие и дефинира начина по който светът действа. Според него светът съществува на две нива -- трансцедентният свят на вечното и неизменно битие и променливият свят на възникването, който не е нищо друго освен бледо отражение на действителността. Единият свят е светът на съвършенството и идеите, а другият е свят в който всички предмети са копия на идеите от първият свят. Този втори свят непрекъснато се променя. Например, ако погледнем една чаша. В материалният свят тази чаша може да се счупи, но в съзнанието ни тя си остава цяла. Според Платон, тъй като душата е вечна, тя принадлежи на светът на идеите и битието. Когато тя се всели в човека, тя му помага той да си спомня и да сравнява видимите неща от възникващия свят в който живеем с идеите на които те са копия (анамнезизис). Според гръцките философи истинският човек -- това е душата. Тялото наподобява къща или кат дрехи в които човек живее. Всъщност тялото често е оприличавано на гробница или затвор за душата. Истинската съдба да на душата според гръцките философи е тя да бъде освободена от тялото. Но според Библията човек не е само душа. Той е създаден "кръгло в едно" (Йов 10:8). ...