НАШЕТО ВИДЕНИЕ – ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Един немски войник бил ранен и му заповядали да отиде в една военна болница за лечение. Той пристигнал в тази голяма сграда, която била много красива, много помпозна, там където била болницата, и видял, че пред него имало две врати. На едната пишело за леко ранени войници, но на другата пишело за тежко ранени войници. Той влязъл през първата врата, понеже не бил чак толкова тежко ранен, и се намерил в един дълъг коридор. Тръгнал по коридора, вървял, вървял, стигнал до края на коридора и на края на коридора имало също две врати. На едната пишело за офицери, на другата пишело за неофицери. Той не бил офицер, затова влязъл през тази врата, която била за неофицери, и видял, че е в един друг дълъг коридор. Вървял по коридора, стигнал до края и на края на коридора видял други две врати. Едната пишела за партийни членове, другата пишела за непартийни членове. Той не бил партиен член, затова влязъл през втората врата и когато отворил вратата, се оказал на улицата. Когато се прибрал вкъщи и майка му го попитала: „Как прекара в болницата?“, той казал: „Майко, да ти кажа честно, не ми направиха нищо, обаче трябва да видиш колко организирани бяха“. Това, което казал войникът, всъщност описва, може би, много църкви днес и аз не бих желал това да описва нашата църква. Добре организирани, обаче нищо не постигащи; хората влизат през едната врата, влизат през другата и всъщност нищо не става с тях. И затова ние трябва да помним каква е нашата цел. Трябва да помним какво е нашето видение. Преди около 2000 години Исус възкръсна от мъртвите. И след това, в един период от около 40 дни, Той се явяваше на учениците си и ги поучаваше. БОЖИЕТО ЦАРСТВО КАТО ЦЕНТРАЛНА ТЕМА Каква беше главната тема на Неговото послание? Или нека да се върнем малко по-напред. Каква беше главната тема на Исусовите поучения преди разпятието? За какво говореше Исус Христос, докато беше на земята? За покаяние, за спасение. Той благовестваше какво? Небесното царство. Значи, ако някой ви пита каква беше главната тема на Исусовите поучения, трябва да отговорите: Божието царство. Нека да кажем: Божието царство. Слушайте, когато Исус започна Неговото поучение, тогава каза: „Покайте се“. Защо? Защото наближи небесното царство. И когато Той проповядваше в Неговите притчи, какво казваше? „Небесното царство ще се оприличи на...“ или пък „Божието царство е като...“. Исус разказваше притчи за растежа на царството и за това кой и как може да влезе в него. Така че можем да кажем без съмнение, че преди възкресението цялото служение на Исус премина под егидата на Божието царство. Христос беше Царят, Той прогласяваше царството, Той влезе в Ерусалим като Цар. А каква беше темата на посланието Му след възкресението? Даже когато Исус беше на кръста, на табелката написаха „Юдейския цар“. Той беше обвинен за това, че претендира да бъде Цар. Но след като възкръсна, за какво говореше Исус? Че това благовестие на царството трябва да се проповядва на всички народи. Значи след възкресението основната тема на Неговото послание беше отново Божието царство. Деяния 1:3 3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство. Там Лука, който е авторът на Деяния на апостолите, казва: „на които и представи Себе Си жив“. Става въпрос за Неговите апостоли, как Христос представи Себе Си жив на тях след страданието с много верни доказателства, като им се явяваше през 40 дни и им говореше за какво? Казва се: „за Божието царство“. Нека кажем: „Божието царство“. Слава на Бога! Това беше основната тема на Христовата проповед, на Христовото поучение. Той говореше за Божието царство, защото самият Той беше Царят и защото Той прогласи, че Божието царство е сред вас. Защото където е Царят, там е Неговото царство. ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ И дори след възкресението Той продължаваше да говори за Божието царство, но Той прибави нещо към това, което беше говорил преди възкресението Си. Какво беше то? Това, че това царство трябва да се проповядва. И всъщност как се нарича тази повеля на Христос за проповядване на царството? Великото поръчение. Нека да кажем: „Великото поръчение“. И коя беше основната заръка в това велико поръчение? Какво заръча Исус в това велико поръчение? Идете и проповядвайте по селата и градовете. И кръщавайте. Ние не можем да кръщаваме със Светия Дух; Исус Христос само може да кръщава със Светия Дух. Ние можем да ги кръщаваме във вода, в името на Отец, Сина и Светия Дух. Но какво каза? Пропускате най-важното: „Правете ученици“. Той каза: „Научете всичките народи“. И тази дума означава „Правете ученици“. Нека всеки един да каже: „Аз трябва да правя ученици“. Вижте, това е, което ние трябва да правим. Нека всеки един да си го запише това нещо в мозъчето, да си го запечата вътре, че това е, което аз трябва да правя. Аз трябва да правя ученици или поне един ученик. Това стои в основата на Христовата повеля към църквата Му. Защото ако се изследва текстът и граматиката на текста, се вижда, че това е основата: правете ученици. Всички други неща, които споменахме, те по някакъв начин подкрепят изпълнението на тази основна задача. Ние правим ученици как? Като отиваме. Благовестието е част от това. Ние правим ученици как? Като ги кръщаваме. Ние правим ученици как? Като ги учим. Но основното не е ние да благовестваме или ние да кръщаваме, или ние да учим, но основното е ние да правим ученици. Амин. Искам всеки ден това нещо да го вложи в сърцето си, защото това, което ви казвам в момента, не е мое измислено. Това, което ви казвам в момента, е заповедта на нашия Господ, на Царя, на Исус Христос. И ако ние казваме, че Той е наш Господ, ние трябва да бъдем покорни. И това, което Той ни заповяда – правете ученици. И ти трябва да отговориш за себе си и пред Него: правя ли аз ученици или не? Ако не правя ученици, аз съм непокорен. Непокорен на Господа, защото Той ми е казал аз да правя ученици. Значи всеки един трябва да има своя ученик и всяка една сестра трябва да има своя ученичка. Това е Божията воля за Църквата и ако ние не правим това, всичко друго, което правим, сме като тази болница, в която всичко е много организирано. Има табели, има коридори, обаче нищо не се случва вътре. Всяко заместване на тази дейност на правенето на ученици с друга е изместване на фокуса от целта, която Господ ни е поставил. И това е израз на непокорство. И по този начин ние казваме на Господа: „Господи, Ти не си мой Господ, аз съм си мой Господ, аз си правя каквото си искам“. И обратно, ако ние се покоряваме на Христовата повеля, ако правим ученици, тогава Господ ни дава обещания. Деяния 1:8 8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Помогни ни да не бъдем като онази болница, която е само с табели и коридори, но да бъдем Църква, която ражда ученици. Дай ни сила чрез Твоя Святи Дух да бъдем Твои свидетели и да изпълним Великото поръчение, което си ни оставил. Нека Твоето царство се разпространява чрез нашия живот и чрез нашето послушание. В името на Исус Христос, Амин. Когато свидетелстваме, ние правим ученици. И тогава Святият Дух ще бъде в нас. Когато не свидетелстваме, за какво да ни дава Бог Святия Дух? Но когато свидетелстваме, тогава Святият Дух ще действа в нас и Исус каза: „Когато ви изправят пред събори, пред царе, пред синагоги, не мислете какво ще кажете, защото в същия час ще ви се даде“. Святият Дух ще ви даде, но ние не свидетелстваме. А искаме Святият Дух да бъде в нас. Защо? Святият Дух е в нас с тази цел. Той да ни направи способни, ние да правим ученици. Оттогава имаме и други обещания. Не само че Святият Дух ще бъде с нас и в нас, но и Христос ще бъде с нас, защото Той каза: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“. Ако искаме да имаме Христовото присъствие с нас, ние трябва да правим ученици. И някой може да каже: „Ма ние и каним, но хората не идват“. Независимо от това, ние трябва да правим ученици. Нашата работа е ние да правим ученици. Матей 28:18-20 18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. И затова от този случай ви припомням нашата мисия, защото ние забравяме, че ние сме се посветили да водим хора при Бога. На първо място ние трябва да ги водим при Бога, разбира се в църквата, но не само в църквата, но при Бога. Защото ако ги водим в църквата, в църквата те ще ни видят колко сме грешни и колко сме лицемерни и те ще се разочароват и ще се върнат в света. Но ако отидат при Бога, от Него няма да се разочароват, защото Той е съвършен. Нали разбирате за какво говорим? Ние трябва да водим хората при Бог. Забравя се, църквата е Неговото тяло и ние трябва да се стараем да се усъвършенстваме, но практиката показва, че ние не сме съвършени. Въпреки че сме оправдани, въпреки че сме осветени, ние все още съгрешаваме и можем да станем повод за това хора да се съблазнят в нас. Но когато те отидат при Бога, тогава Бог никога няма да ги разочарова, защото Той е съвършен и свят. Затова ние сме се посветили да водим хора при Бога, като ги доведем при Бога и те повярват. УТВЪРЖДАВАНЕ ВЪВ ВЯРАТА Какво е следващото? Да ги утвърждаваме във вярата. Защото има много хора, които повярват, но след това се връщат обратно в света. И аз самият съм бил свидетел на големи евангелизации, на големи събирания, където множества са тичали да приемат Христос. Множества са попълвали карти за спасение и какви ли не други неща. И много са били тук и са пеели отпред и какво ли не са казвали, какво ли не са служили, колко велик е Господ, а сега къде са? Защо?...