НАШИЯТ БЛАГОВЕСТИТЕЛСКИ ДЪЛГ

Слава на Бога! Преди две седмици, когато имахме Господна вечеря, ние пуснахме в нашата църква един видеоклип, който се наричаше „Писмо от Бог“. Спомняте ли се? И там се казва как Бог копнее за нас. Той желае да бъдем с Него. И Той ни показва любовта Си чрез Слънцето, чрез дъжда, чрез вятъра, чрез всичко, което е създал. Но, когато се прибрахме вкъщи, моите деца ми казаха: „Ати, ние гледахме Писмото от Бог“. Но, знаеш ли, в интернет има още едно писмо и то се нарича „Писмо от Ада“. Малко е плашещо, но искате ли да го видите? И аз казах: „Искам“. И вие ще го видите тази сутрин. Това „Писмо от Ада“ е в същност една драматична презентация, създадена да мотивира учениците-християни да споделят тяхната вяра в Христос. Ето днес е 16 септември, утре децата ще започнат училище и това е повод ние да ги насърчим. Те да споделят Исус с техните съученици. Защото това винаги е било проблем, особено в училище, по времето на комунизма, дори тези, които ходеха на църква, техните родители ги учеха да не споделят Христос, за да няма проблем в училище. На същото време им казваха: „Ако те питат, тогава вече няма да се отричаш“. Но ние насърчаваме нашите деца не само когато ги питат, да казват за Исус Христос. Защото ние не знаем колко време ще живеят децата. Не знаем колко време ще живеем ние. Има деца, които попадат в ситуации, в катастрофи, отиват си от този свят дори преди да са пораснали и преди да са имали възможност да чуят Благовестието. Но ако техните съученици им кажат Благовестието, ако те дойдат на неделно училище, където чуят Благовестието, ако те повярват в Христос, те ще отидат в небето. И всъщност този клип, той е създаден от водача на едно служение, което се нарича „Dare to share“, което на български означава „да приемеш предизвикателството да споделяш Евангелието“ или „да се осмелиш да благовестваш“. Така че Адът е плашещо място и тази презентация е плашеща, но за това ви предупреждавам да не се стресирате, но в същото време да приемете посланието. Защото това е подобно на този богаташ, за който четем. Лука 16:19-31 19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.29 Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.31 И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят. Исус Христос разказваше за богаташа и Лазар и Лазар отиде в рая, богаташът отиде в Ада, в едно място на мъки, казва Божието Слово. И когато той видя Лазар, той му казва: „Може ли да си натопиш края на пръста и да ми дадеш просто да си навлажня устните?“ Но той му казва: „Не мога, защото между нас и вас има голяма бездна, така че нито ние да можем да дойдем при вас, нито вие да можете да дойдете при нас“. Веднъж отидеш ли в Ада, няма излизане от там. И затова сегашното време ние го наричаме „благодатно време“. Сегашният ден го наричаме „спасителен ден“. Защото сега, ако чуеш гласа на Бога и не закоравиш сърцето си и го приемеш, ти ще отидеш в небето. Евреи 3:15 15 докато се казва:„Днес, ако чуете гласа Му,не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението.“ Но ако пропуснеш времето, което си на тази земя, след това няма измъкване от това място, което се нарича Ад. Именно това ни мотивира. Ние да служим на Бога, това ни мотивира, ние да благовестваме. Но спомнете си, че този богаташ, той каза: „Добре, тогава за мен ясно няма надежда. Но отиди и кажи на братята ми, които са живи“. Така че от тези, които са в Ада, има призив към нас, които сме живи, да кажем на хората около нас. Както спомнете си, преди няколко недели пастор Стоян Жерев, като проповядваше, той спомена за различните видове призиви, които ние имаме. Той каза: „Ти си призван“. Ние сме призвани тука, Бог ни е призовал. Има за нас призив отгоре, има за нас призив и отдолу. И призивът отдолу е призивът от Ада. От тези, които са в Ада, за техните близки. Така че това е писмо от един ученик, който е отишъл в Ада. И той пише на приятеля си и му казва: „Защо не ми каза?“ Но нека да го чуем. Ами ако? Ами ако имаше приятел, който е умрял без да познава Исус като своя личен Спасител? Ами ако той отиде в Ада? Какво ще бъде, ако един ден получиш писмо в пощата си от отвъдното? Писмо от Ада. Писмо от приятеля ти, който е в пламъците на вечното мъчение. Този материал е драматична презентация, написана от гимназист на име Джош до своя приятел Зак. Въпреки, че Зак е имал много възможности да каже на Джош за Исус, той не го е направил. Те са били най-добри приятели. Играли са футбол заедно, ходили са на училище заедно, забавлявали са се заедно, споделяли са живота си заедно. Но имало едно нещо, което Зак е задържал от Джош. Личното си отношение с Исус Христос. Останалата част от историята е проста и тъжна. Малко повече вяра. Трагично шофиране към дома. Катастрофа. Смърт. Погребение. Писмо. Ето какво пише в това писмо. Писмо от Ада. Скъпи Зак. Не съм минал. Тук е по-различно от колкото очаквах. Виж, винаги съм си мислил, че ще попадна в някакъв мъглив свят. Но това място е кристално ясно. По-реално е дори от живота ми на Земята. Мога да мисля. Мога да говоря. Мога да чувствам. Точно след катастрофата почувствах как духът ми напуска тялото. Беше много странно, Зак. Чувах как крещиш името ми. Помислих си, че просто фантазирам. Първо стоях на една опашка, след като чаках да ме регистрират. Попитаха ме за името ми. И започнаха да го търсят в тази книга, която наричат „Книгата на живота“. Явно не го откриха, защото този грамаден ангел, който беше до мен, изпъчи се ръката и започна да ме дърпа настрани. Бях ужасен. Нямах никаква представа какво се случваше. Попитах ангела къде ме води. Но той не ми отговори. Така че отново го попитах. Накрая той ми каза, че само тези, чиито имена са записани в „Книгата на живота“, могат да влязат в небето. А другите ще бъдат осъдени, пратени завинаги. Бях отрушен. Ангелът ме прехвърли в някаква килия, където седях и мислих дълго-дълго време. Искаш ли да знаеш какво си мислих? Мислих си за теб. Зак, ти си християнин. Самият ти го каза. И в деня преди катастрофата на три пъти се говорихме за това. Кели заговори за това, но ти си побърза да избегнеш темата. Треньорът ми повдигна въпроса и ти отново смени темата. Дори се говорихме за него преди самата катастрофа. Въпросът, който не мога да изкарам от главата си е следният, Зак. Защо никога не ми каза как да стана християнин? Казваш, че си ми приятел. Но ако ми беше приятел, щеше ли да ми кажеш за този Исус? Щеше ли да ми кажеш как да избегна това място, към което отивам сега? Чувствам се сякаш ти бързаш да ме изпратиш. Ангелите, които са избрани да ме хвърлят в ада, вървят към мен. Чувам стъпките. Чувам ги от ада, Зак. Наричат го огненото езеро. Не мога да го понеса, Зак. Ужасен съм. Ангелите са на вратата. О, не. Не! Те влизат и ме поглеждат. Хващат ме и ме извличат от стаята. Вече усещам миризмата на горяща сяра. Виждам една пълна с хаос зала, където гори Адът. Това е безнадеждност. Приближаваме се. По-близо. По-близо. Сърцето ми се пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх....