НАШИЯТ ПЪРВОСВЕЩЕНИК

Евреи 4:14-5:10 Евреи 4:14-5:10 14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. 15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно. 1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците, 2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ, 3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си. 4 А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон, 5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих"; 6 както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков" 7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, 8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, 9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, 10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. За да разберем този пасаж, трябва да имаме представа за това през какво са преминавали получателите на това послание - посланието към Евреите. То най-вероятно е написано през годините от 66 до 69 и е изпратено до малка група юдейски християни, живеещи в Рим. Тези християни са преминавали през духовна криза. Сънародниците им са ги обявявали за предатели и са упражнявали натиск върху тях да се върнат към старата си вяра в Моисеевия закон с неговите ритуали и жертви. Юдаизмът бил официалната, традиционна религия на народа им. Тогава как един патриот би могъл да се отвърне от националната си религия, и то в момент в който лоялността и предаността към родината са толкова необходими? Може би са им казвали: "Каква въобще е тази ваша религия? Вие нямате първосвещеник, нямате светилище, не принасяте жертви… Как си мислите, че служите на Бога?" Авторът на Евреите, обаче, казва на своите приятели: "Това не е вярно. Ние не само, че имаме първосвещеник, но и нашият първосвещеник е по-превъзходен от юдейския, защото е Божий Син, поставен в служението си от Самия Бог, служи в самото небесно светилище и принася далеч по-съвършена жертва - еднократна саможертва, която наистина очиства греховете ни." Може би и ние днес сме под същия натиск. И нашите сънародници ни казват: "Какво правите вие? Каква църква сте? Вие сте друговерци, вие нямате патриарх, нямате храмове с куполи и икони, не принасяте курбани." Но искам да ви насърча. Ние имаме небесен първосвещеник, който служи в небесното светилище. И Той ни кани и ние да пристъпваме с дръзновение в Божието присъствие. Както често се случва ересите, противниците на Божието откровение и гоненията и в онзи момент са помогнали на църквата. Защото благодарение на тях божествената истина е била още по-добре обяснена и формулирана. И днес имаме това послание към Евреите, което ни описва нашето истинско поклонение, нашата истинска система на поклонение, и ние знаем кой е нашия първосвещеник, какъв е нашия завет, къде е нашето светилище и каква е нашата жертва. И така, ние имаме първосвещеник, и то "велик първосвещеник". За да разберем какво означава това, ще разгледаме "длъжностната характеристика" на старозаветния първосвещеник и ще го сравним с нашия. Какъв е трябвало да бъде един първосвещеник, какви качества е трябвало да притежава, и каква власт, за да бъде добър първосвещеник? БОЖИЙ ЧОВЕК На първо място, първосвещеникът трябва да има лично общение, близост с Бога, защото той е над всички свещеници, той служи на Бога и той трябва да бъде Божий човек, да има лична връзка с Бога. В Левит 16 гл. се описва как на празникът на умилостивението (Йом Кипур) първосвещеникът трябваше да влиза в Светая светих на скинията, в пресвятото място, което беше зад завесата - мястото на изявеното Божие присъствие - само веднъж в годината и то не без жертва, но с кръв, която да бъде умилостивение пред Бога първо за него и за дома му, а после и за целия народ. Така че, в известен смисъл в Стария Завет първосвещеникът беше този, който беше най-близко до Бога, защото той единствен влизаше в пресвятото място… Но, той го правеше само веднъж в годината, и то като принасяше жертва за себе си. Какво да кажем за нашия първосвещеник, за Исус Христос? Той не влиза в Божието присъствие само веднъж годишно. Той живее и ходатайства за нас в самите небеса. В 4:14 се казва, че Той е "преминал до най-високите небеса". Той има такова общение с Бога, каквото не би могъл да има никой човек. Защото Самият Той е Лице на същия Бог. Нашият първосвещеник е Бог Син, който е единосъщен с Бог Отец. Първосвещеникът трябваше не само да има достъп до Бога, но трябваше и да бъде свят, за да може да има общение с Бога. Но земният първосвещеник беше по естество беше грешен човек. Затова, преди да принесе жертва за грях за хората, той трябваше да принася жертва за грях за себе си. В 5:3 за израилевия първосвещеник се казва: 3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си. Христос, обаче, нашият първосвещеник нямаше нужда да принася жертва за грях за себе си, защото Той е съвършен. Той принесе в жертва Себе Си, но Той принесе тази жертва не за Себе Си, а за нас, и го направи само веднъж, "един път завинаги", понеже тази Негова жертва беше съвършена и достатъчна. В Евреи 7:26-27 се казва: 26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си. Такъв е нашия Първосвещеник. Той има съвършено общение с Бога, Той е свят, Той е съвършения Божий ходатай. ЕДИН ОТ НАС На второ място, първосвещеникът трябваше да бъде представител на човеците. Първосвещеникът е посредник между човеците и Бога. И за да представлява човеците, за да може да се застъпва за греховете им пред Бога, той трябваше да бъде един от тях. В 5:1 се казва: 1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците. Ето защо въплъщението на Исус Христос е толкова важно. Това, че Бог стана човек, Словото стана плът, стана човек, стана един от нас. Христос трябваше да стане един от нас за да може да бъде "взет измежду човеците". В Евреи 2:9 четем, че Исус беше направен "малко по-долен от ангелите". Защото Той стана човек, и то смъртен човек. Както се казва в Евреи 2:17 Исус "се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете." Нашият първосвещеник е съвършен, защото Той е не само Бог, но и човек, един от нас. Той е нашият по-голям брат. В Евреи 2:11 се казва: 11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя. МИЛОСТИВ, СЪЧУВСТВИТЕЛЕН И СЪСТРАДАТЕЛЕН На трето място първосвещеникът трябваше да бъде милостив, съчувствителен и състрадателен. Той трябваше да може да разбира слабостите и проблемите на хората и да не ги кори и допълнително "да им трие сол на главите" за грешките им, но да ги утешава, да им помага, да ги съветва (5:2). 2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ, Първосвещеникът беше състрадателен, защото и сам той беше "заобиколен с немощ". А какво да кажем за нашия Господ? Разбира ли Той нашите проблеми и борби? Разбира ли немощите ни? Разбира ли изкушенията ни? Разбира ли трудностите ни? Всичко е опитал. В 4:15 се казва: 15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. В Исая 53:3 се казва: 3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме. Това, че Христос не съгреши нито веднъж през живота си, не означава, че животът му беше лесен. Едно е да си невинен, а съвсем други да си добродетелен. Човек може да си остане невинен до момента в който не бъде изкушен, както и Адам и Ева, които бяха без грях до момента в който бяха изкушени от змията. Но когато човек запази невинността си и по време на изкушение, тогава той става не само невинен, но и добродетелен. По време на своя земен живот, започвайки с изкушението от Сатана в пустинята, Христос печелеше битка след битка с изкушенията. Там, къде Адам и Ева се провалих, Христос печелеше битките. Така че, ние можем да се учим от Него. Той знае как се побеждава греха в нашето плътско естество. Бог Отец нарочно предаде Бог Син на всякакъв вид изкушения и страдания, за да може Той да се "усъвършенства" чрез тях. Във 2:10 се казва: 10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко (Това е Бог Отец), като привежда много синове в слава (Това сме ние), да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение (Това е Господ Исус Христос). Тук не става въпрос за морално усъвършенстване, защото Христос беше, е, и ще бъде съвършен в характер и святост. Но той трябваше да вкуси страдания, да вкуси от нашите немощи и изкушенията ни, за да бъде усъвършенстван като първосвещеник и ходатай. Защото за да ни представлява, Той трябваше да е бил на нашето място и да е чувствал нашите борби, нашите беди....