НАШИЯТ ЦАР ИДВА – 1

Днес ще продължим да говорим за псалмите и за тяхната структура и голямата идея на псалмите. Нека ще кажем - структура. Много меко го казвате, искам така твърдо да го кажете - структура. Готови ли сте? Три-четири. Структура. Имахме един преподавател от Америка, който казваше - много харесвам тази дума. Казвам много така, ми звучи много яко. Структура, нали? И наистина, ако се замислите, тази сграда има структура, т.е. арматурата в тази сграда я държи. Ако нямаше желязо вътре, ще падне. Но има колони, има структура. Мостовете имат структура. Нашето тяло има структура и това е скелетът ни. Той не се вижда. Но ако няма скелетът ни, ще бъдем амеби или медузи. Не знам точно какво ще бъдем без скелет. Тия килограми няма да може да са от прах и не знам как ще бъдем. Ще бъдем пехтия без структура. И структурата е много важна за разбирането на Божието Слово, защото Библията също има структура. Книгите имат структура, пасажите имат структура. И когато ние намерим структурата, тогава вече можем да разберем значението. Защото структурата е майка на голямата идея. Ако намерим структурата, ще можем да намерим каква е голямата идея. И точно това ще направим с псалмите. Богословието на псалмите се фокусира върху царската власт. И основното послание на псалмите е, че нашият Бог е Цар. Нека да кажем Цар. Вижте, в тези думи има „р“ - структура, Цар. И от това, че Бог е наш Цар, произлича следствието, че нашата съдба е да живеем в Божията слава завинаги. Тъй като Бог е Цар и ние сме създадени по Неговия образ, а царството е славен образ, логично е, че тъй като нашият Бог е Цар, нашата съдба също ще бъде да царуваме и в слава. В този смисъл можем да видим, че богословието на псалмите е есхатологично. Това е малко странна дума, такъв термин есхатология. Но всъщност есхатология идва от гръцката дума „есхатон“, което означава край. Тоест есхатологията е дял от богословието, който се занимава с края на времето. Какво ще стане в края на времето. И това, което ще стане в края на времето е, че Исус ще дойде отново, Бог ще царува, ще бъде установено Божието царство. И псалмите ни учат, че нашият Цар идва. И това е нещо в бъдещето. Тоест не само има Цар, но нашият Цар идва. И това е същност заглавието на това поучение - нашият Цар идва. В книгата „Псалми“ има ясно изразено движение напред към установяването на това царство. 1 Коринтяни 15:24-28 24 Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.26 И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена,27 защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. А когато казва, че всичко е вече покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко),28 когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко. И това е Псалм 110 и говори това нещо. А когато ще е казал, че всичко е покорено, с явно изключение на Този, Който му е покорил всичко, т.е. равенството между Сина и Отец се запазва, когато казвам, ще му е било покорено всичко, тогава и сам Синът ще се покори на Този, Който му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все. Т.е. това ще бъде на края. И псалмите се движат към този момент. Те ни насочват към този момент. Книгата „Псалми“ се състои от 5 книги, както вече разбрахме. А във връзките или шевовете между всяка книга намираме славословие. Това, което на гръцки се казва „доксология“, на български „прослава“. Изричане на благословение към Господа. И „доксология“ всъщност произлиза от две думи: „докса“, което е „слава“ и „логос“, което е „слово“ или „доксология“. Това означава „дума за слава на Бога“ или „слово за слава на Бога“. И много добър български превод, който е „славословие“. Тоест „слово за славата на Бога“. Има кратки славословия, с които завършват книгите на „Псалмите“. И тези славословия служат като корици или като маркери или белези за края на книгата. Защото когато са били писани тези книги, не е имало глави и стихове, те са били въведени през средновековието. Но бихме могли да кажем, че тези славословия „затварят“ в кавички книгите. Книга първа, Псалм 41:13, там се казва: „Благословен да е Господ Израилевия Бог от века и до века, Амин и Амин“. Псалм 72:18-19 18 Благословен да е Господ,Бог Израилев,Който Един прави чудеса;19 и благословено да бъде славното Негово име довека;и нека се изпълни със славата Му цялата земя.Амин и амин. Псалм 89:52 52 Благословен да бъде Господ до века.Амин и амин! Псалм 106:48 48 Благословен да е Господ,Израилевият Бог, отвека и довека;и целият народ да каже: Амин. Алилуя. И книга пета завършва с така наречената голяма доксология или голямото Алелуя. И това са псалми от 145 до 150. И това също подчертава доксологичната или славната прославяща цел, към която се стреми книгата „Псалми“. Така че тези псалми, аз ви насърчавам да си ги прочетете във къщи. Последните псалми на всяка книга и първите са много важни. Т.е. четете първи Псалм и 41 Псалм. След това четете 42-и и 72-и. След това четете 73-и и 89-и. След това четете 90-и и 106-и. И накрая 107-и и 150-и. Т.е. това са ключовите псалми. Пряко когато четем дадена книга, ако искаме да достигнем до сърцевината, можем да прочетем малко от началото и малко от края, това ни дава възможност да разберем същността на книгата. И това може да ни научи на съществени неща, които да ни помогнат, докато четем книгата, да не се изгубим в гората заради дърветата. Да не се изгубим в гората заради дърветата означава, че вникването в детайлите може да ни попречи да видим цялостната картина. Ако ти си в гората, ти не можеш да видиш цялата планина. Трябва да излезеш от планината, за да можеш да видиш всичко, което е цялата гора и да разбереш какъв е релефът. Така че ние ще направим нещо подобно в това поучение. Искаме да извървим пътя си през цялата книга Псалми, но основно ще се съсредоточим върху няколко псалома, които се срещат точно по шевовете на границите между различните книги и те ще ни покажат как книгата Псалми е есхатологична или свързана с края на времето, или как книгата Псалми ни кара да очакваме идването на Царя. Казахме, че голямата идея е, че нашият Цар идва. Това е което псалмите ни казват. И интересно е, че тези псалми, които са в началото и в края обикновено, книгата започва с псалм на мъдростта. Това са различни жанрове в книгата Псалми. Едното е жанр мъдрост, като например Псалм 1, Псалм 73. Това са псалми на мъдростта, Псалм 119. Това са псалми на мъдрост. И завършва обикновено с царски Псалм. То е 41-я царски Псалм, 72-я царски Псалм, 79-я царски Псалм, 23-я царски Псалм, 2-я царски Псалм. И това е интересно, че Псалм 1 и Псалм 2, те са точно от тези два жанра. Тоест Псалм 1 е мъдрост, Псалм 2 е царски Псалм. Това означава, че Бог иска ние да четем книгата Псалми в тази рамка. По този начин, през тези очила на мъдростта. От една страна, тоест как да живеем. И второто, с очакването на Царя. Затова, че това в същност е нещо свързано с Божието царство. И така книга първа... Общото учение на книга първа, тоест от 1 до 41 Псалм е, че заветът сключен с Давид, тоест царския завет. ЗАВЕТЪТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕТО НА ЦАРУВАНЕТО ЧРЕЗ ПОТОМЦИТЕ НА ДАВИД Заветът за продължаването на царуването му чрез неговите потомци. Продължаването на Давидовия дом, Давидовата династия. Заветът, сключен с Давид, е бил изявен, бил е потвърден, включен е и работи. Знаете, в Библията има няколко основни завета. Има първият завет е, може би, завет с Адам. Брачният завет. След това има завет с Ной, че Бог няма повече да даде потоп. След това има завет с Аврам. След това има завет с Моисей. И след това има завет с Давид. И псалмите, повечето псалми са Давидови псалми. Т.е. Давид ги говори. Така че те са свързани с този завет. И ние трябва да разбираме, да знаем Давидовия завет. Но още в Псалм 2 там се изявява заветът. Там в стих 7 се казва: „Аз ще изявя постановлението. Господ ми каза: Ти си мой син, аз днес те родих“. Богословите са съгласни, че Псалм 2 е бил химн, изпълняван при коронацията или възцаряването на юдовите царе. Давид е бил първият, който е използвал Псалм 2 при помазването си за цар. Но всички негови потомци, несъмнено, също са използвали този псалм или химн при коронацията си. Втори псалм. В самото начало на книгата Псалм и заветът с Давид се открива с химна за неговото възцаряване. Като в този псалм на Давид, като цар, Бог им обещава неща, като победа в битка и получаване в наследство на народите. Псалм 2 1 Защо се разоряват народитеи племената намислят суета?2 Опълчват се земните цареи управниците се наговарят заеднопротив Господа и противНеговия Помазаник, като казват:3 Нека разкъсаме връзките ими нека отхвърлим от себе си въжетата им.4 Този, Който седи на небесата, ще се смее;Господ ще се поругае над тях.5 Тогава ще им продума в гнева Сии в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже:6 Но Аз поставих Царя Сина Сион, святия Мой хълм.7 Аз ще изявя постановлението;Господ Ми каза: Ти си Мой Син;Аз днес Те родих.8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследствои земните краища за Твое притежание.9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга,ще ги строшиш като глинен съд.10 И така, сега се вразумете, о, царе;научете се, земни съдии.11 Слугувайте на Господа със страхи се радвайте с трепет.12 Целувайте Избраника, за да не се разгневии да погинете в пътя;защото скоро ще пламне Неговият гняв.Блажени са всички, които се надяват на Него. Виждате, тук има едно смесване на божественото с царското. Защото в началото имаме псалмопевеца, който говори и той се присмива на племената, които се опитват да отхвърлят Божията власт, Божия авторитет. Те казват: „Ще разкъсаме връзките на Господа и неговия помазаник“. Обаче Бог казва, това е смешно да се опитвате да го правите, защото няма да стане. Това е все едно някои детенца да опитват да се бият с някакъв мъж. Какво може да направи? Нищо не може да направи....