НАШИТЕ ЦЕННОСТИ – 1

Миналият път започнахме да говорим за посоката на нашата църква и за това накъде се движим. Говорихме за това, че Бог желае ние да имаме цел, видение, мисия и ценности. Миналият път всъщност ние говорихме за две от тези неща – за видение и за мисия. Днес ще продължим да говорим за нашата цел и за нашите ценности. Каква е нашата цел като църква? Нашата цел е да прославяме Бога, като подражаваме на Христос и обучаваме Негови последователи. Нашата цел е да прославяме Бога. Всъщност целият ни живот, защо сме предизбрани, защо сме спасени, защо Господ работи в нас – всичко е за похвала на Неговата слава. Така че нашата цел е ние да прославяме Бога. И затова в нашето богослужение ние хвалим Бога, пеем и има стихове, които казват, че всичко, което правим, трябва да бъде за Божия слава. 1 Коринтяни 10:31 31 И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава. Ядем ли, пием ли, нещо вършим ли – всичко да бъде за Божия слава. Така че нашата цел е да прославяме Бога, най-вече като проповядваме Неговото слово и подражаваме на Христос. Целта е христоподобие. Божията воля за всеки ден от нас е ние да станем подобни на Христос. Затова ние се събираме, изучаваме Божието слово, молим се, защото искаме да бъдем подражатели на нашия Господ, да бъдем подобни на Него. Не само това, но също важно нещо е да обучаваме Негови последователи, защото това е Великото поръчение. Христос ни остави заръка преди Неговото възнесение в този период от 40 дни между Възкресението и Възнесението. Той се явяваше на учениците си и от това, което разбираме в края на Евангелията и началото на Деяния на апостолите, Той говореше за едно и също нещо – за достигането на вестта за Божието царство до краищата на земята и за Неговата стратегия за установяването на това царство. И във самото ядро на тази стратегия е правенето на ученици – идете и научете всичките народи. Така че това е нашата цел като църква – ние да изпълняваме Божията заръка и да обучаваме Неговите последователи. Матей 28:19 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, Отново ще повторя, че нашата цел е да прославяме Бога, като подражаваме на Христос и обучаваме Негови последователи. Миналият път говорихме за нашето видение, сега ще пропуснем тези слайдове, както и тези за нашата мисия. Може би си струва да споменем отново, че нашата мисия е следната: ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Аз бих желал всеки да знае тази мисия, за да може да знае, че ние правим тези неща. Ако ние знаем каква е нашата мисия, ако знаем какво е нашето видение, тогава ние ще се движим в една и съща посока и ще имаме единство. Миналият път говорихме за благовестие, утвърждаване, служение, общение и възпроизводство. Тази сутрин ще продължим, като говорим за нашите ценности. Когато говорим за ценности, имаме предвид нещата, които ни мотивират. Ценностите всъщност определят характера и поведението на дадения човек. Какво е ценно за теб? Всеки може да си зададе този въпрос. Ако си погледнеш живота и какво правиш, можеш да разбереш какво е ценно за теб. Но ние като църква желаем да имаме Божиите ценности. Желаем да имаме ценности, които са основани на Божието Слово. Може би сте чували по медиите, по радиото, по телевизията да се говори за това, че нашата страна се стреми да действа според европейските ценности. Какви са тези европейски ценности? Свобода, демокрация. Но когато ние говорим тук в църквата за ценности, ние ще кажем кои са те. Ценностите, когато става въпрос за църквата ни, са неща, за които ние трябва да се съгласим. Ние трябва просто да предложим и да открием кои неща са ценни за нас, да се съгласим и да кажем: „Това са нашите ценности“. Аз съм говорил за тези ценности и сме ги разисквали в духовния съвет. Представил съм ги и пред църквата, но сега отново бих желал ние да разгледаме нашите ценности и да се замислим какво е ценно за нас. Например, една църква искала да покани млади хора, обаче някои хора от духовния съвет се възпротивили, защото казали: „Тези млади хора като дойдат, те ще ни изкалят килима, може да ни счупят столовете“. Разбирате ли? Това означава, че за тези хора ценност е сградата. И ние трябва да се съгласим за нас кое е по-ценно – сградата или хората. Разбирате ли за какво говоря? Давам пример. Не казвам, че това е така с нашата църква, но давам пример защо ние трябва да имаме ценности, защото трябва да знаем какво ни движи, какво искаме да направим, кое за нас е приоритет. И именно затова тези ценности са важни. Аз съм ги групирал в 5 групи. Общо ценностите са 23, но въпреки че са толкова много, те са групирани около 5 основни групи. И аз бих желал да се съгласим поне за тези 5, които са основните. Първото е общение, това пак е свързано с нашата мисия. Второто е благовестие. Третото е утвърждаване. Четвъртото е служение. И петото е възпроизводство. Зад всяко едно от тези стоят редица други подценности, които са също ценности, но просто така се групират. Понеже са много, ние трябва да ги синтезираме в по-малко, за да можем да ги запомним. Така че, може да не запомните всички, за които ще говорим, но поне тези 5. Ние трябва да знаем, че това са важни неща. Аз говоря сега, но в същото време искам да получа отклик от вас и да разбера вие съгласни ли сте за тези ценности. Първото е общение. И по това общение, първата ценност е изграждане на взаимоотношения. В църквата ние не желаем да бъдем чужди или самотни. Не желаем, ако някой дойде в църквата, той да идва, да си отива и да си живее неговия си живот. Ние желаем да бъдем едно семейство. И за да бъдем семейство, ние трябва да изграждаме взаимоотношения помежду си. Ако не изграждаме взаимоотношения, защо? В нашата църква ние искаме да създаваме колкото се може повече възможности за създаване на нови приятелства. Затова ви насърчаваме да си ходите на гости. Ние сме забравили това общение, което означава, че сме го изгубили като ценност. За нас ценно е станало да стоим сами на компютъра вкъщи, да си разглеждаме неща, да си чатим с някого, да си имаме нашата социална мрежа. Ако това е така, това означава, че тази ценност надделява над ценността „изграждане на взаимоотношения“. Затова и ние искаме да се събираме заедно. Може би трябва да планираме скоро да направим едно такова семейно събиране. За да може семействата да се събират, но не само семействата. Възрастните могат да се направят пенсионерско събиране. Но пенсионерите в църквата. Младите могат да се направят младежко събиране. Децата да имат детско събиране. Така че това е много важно, ние да изграждаме взаимоотношения, защото ние сме част от армия. Ние сме част от Божията армия. И в римско време римската армия се движеше във фаланги. Т.е. те не са се били един срещу един, но цялата редица са били един до друг. И затова техните оръжия са ги защитавали отпред, обаче отстрани, отзад няма никой, но отстрани те са имали един отдясно, един отляво. Други войници, които ги защитават отстрани. И ако някой иска да бъде изключение, той става жертва. Ако искаш да бъдеш сам. Всъщност, ако ти си сам, ако ти си самотен, ти ставаш най-лесната плячка за сатана. Ако се отделиш от стадото, ти ставаш най-лесната плячка за сатана. Ако ти се отделиш от огъня, само дърво не гори. Така че, затова и ние сме църква, което означава, че ние сме събрание на призованите от този свят, за да служим на Бога. И в това събрание, понеже ние сме части на тяло, би следвало ние да изграждаме взаимоотношения. След това, любов и прощаване. Според Христос, любовта е белегът на християнина. Йоан 13:35 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. И разбира се, ние трябва да имаме прощаване, защото, когато имаме взаимоотношения, понеже ние сме грешници, и сме егоисти, и сме нови създания, но все още живеем в плът, в старото естество, поради това възникват конфликти. И когато възникнат тези конфликти, ние сме решили, каквото и да стане, да не допускаме да бъдем разделени, но да дадем всичко от себе си за разрешаването на тези конфликти. Да се примирим, да си простим. Както Бог в Христа е простил на нас, така и ние да си прощаваме един на друг. Това е трудно, но без това ние ще се разпаднем. Ако няма простителност в църквата, всеки ще си хване пътя, и всеки ще каже: „Аз няма да стъпя повече в тази църква“, и тогава няма да има църква. Така че без любов и простителност, и всъщност всичко това трябва да го имаме, за да може да има общение. Третата ценност е етническа толерантност. Расизмът е социален грях. Има индивидуални грехове, има социални грехове. Индивидуалните грехове човек ги прави отделно. Но има също социални грехове, при които цялото общество извършва един и същ грях. И расизмът е такъв социален грях, при който хората от една раса или от един етнос считат себе си за по-висши от другите и поради това се отнасят зле с тях, защото ги считат за по-нисши от себе си. Знаете ли, в България има омраза към някои етноси от страна на мнозинството, от страна на малцинството има също обратна омраза към други етноси. Но в църквата ни не може да имаме такава омраза и расизъм. В България като цяло има такава традиция на етническа толерантност. И ние искаме тази добра традиция да се запази в нашата църква. Няма значение какъв е твоят етнос, ти ще си добре дошъл в нашата църква. Съгласни ли сте? Да. И затова ние се отнасяме еднакво към всички, без значение какъв е цветът на кожата, или очите, или нещо друго, което ни различава. Ние сме всички Божии създания. Ние сме изкупени със скъпоценната кръв на Исус. И би следвало да се отнасяме към всеки като към Христово чадо, като към Божие дете, независимо от това какъв е неговият етнос. Разбира се, всеки етнос има в себе си неща, които имат нужда да бъдат изкупени, да бъдат променени....