НАШИТЕ ЦЕННОСТИ – 2

Слава на Бога! В тази страна ще продължим да говорим за посоката на нашата църква. Аз мисля, че е добре в началото на учебната година, в началото на новата политическа година, в началото на новите неща, защото септември е един много динамичен месец. Септември е много динамичен месец и затова ние трябва да знаем откъде идваме и накъде отиваме. Трябва да знаем накъде вървим като църква. И за да можем да знаем тези неща, ние трябва да знаем каква е нашата цел, какво е нашето видение, каква е нашата мисия и какви са нашите ценности. Това ще определи посоката ни и какво правим в нашия живот. Ние вече говорихме за нашата цел, говорихме също за нашето видение, за нашата мисия. Нашата цел е изграждане на Божието царство и ние го правим, като прославяме Бога, подражаваме на Христос и обучаваме Негови последователи. Нашето видение е Господ Исус Христос да ни преобразява, Той да действа и от това преобразяване ние да ставаме повече и повече като Него. Нашата мисия е да благовестваме на изгубените, да създаваме ученици и да правим добро. Това са същите неща, които Исус Христос правеше, докато беше на тази земя. И отново ще кажа тази мисия, за да можем ние да запомним, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, да влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. И миналият път започнахме да говорим за нашите ценности и всъщност разгледахме две основни ценности и едната от тях беше общение. За нас като църква е важно да имаме общение, защото без общение ние не бихме могли да бъдем едно семейство, без общение ние не бихме могли да бъдем части на едно тяло, без общение ние не бихме могли да бъдем живи камъни, които се съграждат заедно в един духовен дом. 1 Петрово 2:5 5 и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос. И също ние говорихме за благовестието, освен общение, под което ние разбираме изграждане на взаимоотношения, любов и простителност, етническа толерантност, единството с останалите християнски църкви и деноминации, здрави семейства и гостоприемство. Също ние говорихме за благовестието и казахме, че ние желаем всеки един от нас да бъде личен благовестител. Като това, което говорим, са библейските истини, ние използваме съвременна комуникация, говорим на съвременния език, пеем съвременни песни и това, което ние споделяме, е благодат и желаем да доведем хората до покаяние и новорождение. Нашето спасение не е заработено от нас, но то е получено. Благовестието не е какво ние правим за Бога, а какво Бог е направил за нас. Слава на Бога! И целта е да бъдем новородени, защото се казва, ако е някой в Христос, той е ново създание. 2 Коринтяни 5:17 17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. И днес ще продължим да говорим за тези наши ценности, за които аз бих желал ние да се съгласим, че това наистина са нашите ценности. Аз ви питах за първите две ценности, които са общение и благовестие и вие казахте, че сте съгласни, че това ще бъдат нашите ценности. Ние да общуваме заедно, да се събираме, за това Словото казва да не преставаме да се събираме, както някои имат обичай. Евреи 10:25 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. И също благовестие, защото за това Бог ни използва с Духа Си, за да бъдем благовестители, за да бъдем говорители на Неговия спасителен план. Следващата ценност е утвърждаване. По това ние разбираме няколко неща и първото от тях е духовен растеж. Ние не очакваме всеки, който влезе в църквата, да бъде посветен християнин. Това се отнася и за нашите деца. Когато те започнат да ходят в църква, те са невярващи. Никой не се е раждал вярващ. Но те трябва да научат благовестието, да научат за Исус Христос, да осмислят това нещо, да влезе в сърцето и по-късно те да повярват и след като повярват, да започнат да растат духовно. Така че ние не очакваме всеки, който влезе в църквата, да бъде посветен християнин. Напротив, най-вероятно хората, които идват в църква, те ще бъдат светски хора. Ние не искаме, когато дойдеш в църква, да оставиш цигарите или алкохола. Ела в църква с цигарите и с алкохола. Искаме те с всичко, което правиш, да дойдеш в църквата. И оттук нататък вече, когато Господ започне да работи за тебе, Той ще те освободи на Неговото време. Така че след като човек дойде в църквата, ние очакваме той да започне да расте духовно. Това означава всички ние да се доближаваме повече и повече до съвършения образ на Христос във всяка сфера на нашия живот. Това означава да растем духовно. Да растем духовно означава да ставаме подобни на Христос. Означава да реагираме като Него, да постъпваме като Него, да говорим като Него, да се молим като Него. Всичко, което правим, е да бъдем като Него. И ако в нашия живот няма растеж, тогава ние трябва да си зададем въпроса: „Защо?“ Така че очаквайте, ако някой идва в църква, в началото ние не очакваме той да бъде посветен християнин. Ние очакваме той да дойде с всичките си пороци, с всичките си неща, с всичките си обременености, с всички неща, които има от стария човек, от стария си живот. Но след като той започне да ходи на църква и мине известен период, да кажем една година. След една година, ако той е същият, какъвто е бил преди една година, тогава ние ще го питаме: „Какво става с теб?“ Ти действително вярваш ли в Христос или не? Желаем ли да имаме духовен растеж в църквата или не? Желаем. Желаем. И ако някой се нуждае, ние ще го избутаме от тази зона на плътско удобство. Защото плътското удобство казва: „Нека да ходим да се разхождаме по време на служението“. Но ние му казваме: „Не, ако ти искаш да бъдеш християнин, ти трябва да се научиш да се покланяш на Бога. Ако ти искаш да бъдеш християнин, трябва да се научиш да се молиш. Ако искаш да бъдеш християнин, трябва да се научиш да се справяш с изкушенията.“ И тук идват духовните дисциплини. Затова духовните дисциплини са една от нашите ценности. Характерът ни може да се определи от нашите навици. Затова в църква ние желаем да помагаме на всеки да развие добри и благочестиви навици. Четене и изучаване на Свещеното писание с цел чуване на Божия глас и добиване на Божията перспектива към живота и служението. Това да не бъде изключение, но да бъде навик. Аз затова и говорих на нашите деца тази сутрин. Че дори и да не знаеш да се молиш, дори да ти е скучно, когато другите се молят и не можеш да се молиш, ти можеш да слушаш този, който води молитвата, и да кажеш „Амин“. Ти можеш да отвориш Божието Слово и да четеш по една глава на ден с молитва: „Господи, отвори очите ми, за да виждам чудесни неща в Твоя закон“. И тогава постепенно ти ще се научиш как да се молиш, как да се приближаваш при Бога, как да бъдеш чувствителен към водителството на Святия Дух. Псалм 119:18 18 Отвори очите ми,за да гледам чудесни неща в Твоя закон. Защото ние всички се нуждаем от водителството на Святия Дух за решенията в нашия живот. За това какво да учим, къде да работим, за кого да се оженим, колко деца да имаме, къде да живеем. И всички други въпроси, които животът поставя пред нас. Ние не трябва да се чудим какво да правим, но когато възникне въпрос, да се обръщаме към Бога. И да кажем: „Господи, дай ми водителство, дай ми отговор, дай ми насока чрез Духа Ти, който живее в мен“. Виждаме на много места в Деяния на апостолите се казва: „Святият Дух рече“, „Святият Дух каза“, „Видя се добре на Святия Дух“, „Святият Дух ги насочи“, „Святият Дух ги възпря“. Деяния на апостолите 13:2 2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал. Деяния на апостолите 15:28 28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща: Деяния на апостолите 16:6 6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия; Деяния на апостолите 16:7 7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. Те бяха водени от Святия Дух и Бог желае същото да бъде с нас. И някой може да каже: „Аз не мога да слушам гласа на Святия Дух“. Не може, защото не се е научил. Това е както свиренето на музикален инструмент, например на китара. И аз не можех да свиря на китара, но когато имах желание, започнах всеки ден по един час да се упражнявам. И когато се упражнявах, след няколко години вече можех да свиря на китара. Същият начин е с молитвата и с четенето. Ти можеш да кажеш: „Аз не мога да чета Библията“. Еми не можеш, но това е дисциплината. Дисциплината означава да правиш нещо и ако ти постоянстваш в него, след време ти ще можеш да го правиш. В началото ти не си можел, но ако ти постоянстваш, чрез дисциплината ти ще се научиш да го правиш. Ето затова духовните дисциплини са важни за нас. И целта е да стигнем до отношение на настойници към всичко, което притежаваме. Една от най-високите степени на духовния растеж преди възпроизводството е да осъзнаем, че ние сме настойници. Всичко, което имаме, не е наше, но е на Бога. И това включва и нашите деца. Тази сутрин аз имах и това на ум да им кажа, че всъщност вие, наши деца, сте дар, който Бог е дал на нас. Но вие не сте наши, вие сте Божии, защото Бог е, който ви е дал. Ако Бог не ви беше дал на нас, вас нямаше да ви има. Вие сте Божи дар за нас като родители. И ние сме ваши настойници. И като ваши настойници ние сме отговорни пред Бог за това какво ще правим с вас. Ето затова, ако ние не ви възпитаваме в Божия път, ние се чувстваме губещи. Ние се чувстваме победени. Ние се чувстваме не изпълнили задълженията си като настойници. Но вие също пък трябва да знаете,...