НАУЧИ МЕ ДА БРОЯ ДНИТЕ СИ

Псалом 90 Човешкият живот се поставя в перспектива, т.е. вижда се колко е кратък той. В Псалм 39 се казва: „Научи ме, Господи, за свършъка ми“. Божието Слово отново и отново ни насърчава ние да разберем краткостта на човешкия живот. Колко е кратък. Т.е. се казва: „Научи ме, Господи, за свършъка ми и за числото на дните ми“. Какво е? Т.е. колко ще живее. И веднага с това се казва: „Дай ми да зная колко съм кратковремен“. Дай ми да зная колко съм кратковремен. Псалм 39:4 4 Научи ме, Господи, за кончината мии за броя на дните ми – какъв е.Дай ми да зная колко съм кратковременен. Дай ми да осъзнавам, че животът ми е кратък. И тогава се казва, нали, ето направил си дните ми като педя, като нищо, като лъх, като сянка. И се казва, че истинският човек е само лъх. Дори се казва и като молец. Ти разваляш като молец красотата му. Не знам дали всеки ще разбере това за молеца, но аз го разбирам. И когато го стиснеш, не му остава нищо в ръката ти. Същото е и с човека, че той е кратковремен и въобще Словото желае да осъзнаваме краткостта на нашия живот. Виждаме същото и в 90-ти Псалом. В 90-ти Псалом там също се казва за това колко е кратък човешкият живот. И тази истина е, че хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден. Дори хиляда години са като един ден. И като нощна стража, даже по-малко от цял ден, а само една част от деня. Като с порой Ти ги завличаш. Както знаеш, как има свлачища в България, като дойде порой и завлича всичко. Стават като сън. Сънят – събуждаш се и не си спомняш какво е било. Псалм 90:1-12 1 Молитва на Божия човек Моисей.Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,2 преди да се родят планинитеи да си дал съществуване на земята и вселената,отвека и довека Ти си Бог.3 Превръщаш човека в пръсти казваш: Върнете се, човешки синове.4 Защото хиляда години са пред Тебекато вчерашния ден, който е преминал,и като нощна стража.5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън;сутрин са като трева, която пораства;6 сутрин цъфти и расте;вечер се окосява и изсъхва.7 Защото се довършваме от Твоя гняви от негодуванието Ти сме смутени.8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си,тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,свършваме годините си като въздишка.10 Дните на живота ни са естествено седемдесет годиниили даже, където има сила, осемдесет години;но и най-добрите от тях са труд и скръб,защото бързо преминават и ние отлитаме.11 Кой знае силата на гнева Тии на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?12 Научи ни така да броим дните си,че да придобием мъдро сърце. Сутрин са като трева, която пораства. Сутринта цъфти, пораства. Вечер се окосява и изсъхва. И след това се казва: „Свършваме годините си като въздишка“. Годините – край. И във светлината на всичко това, във светлината на това колко е кратък човешкият живот, всъщност в този псалм се казва: „Научи ни така да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце“. Мъдро сърце. Наскоро слушах една проповед и може би ще се опитам да ви я предам в следващите служби за един въпрос, който трябва да си задаваме. И той ще ти помогне винаги. Един въпрос, който трябва да помним: „Какво е мъдро да направя?“. Когато нещо се случи и трябва да вземеш решение, трябва да го върнеш към един въпрос: „Какво е мъдро да направя?“. И този въпрос да бъде поставен в перспектива. Във светлината на моя минал опит, т.е. ако преди съм го направил това и не се е получавало, дали трябва да го направя отново? Във светлината на сегашното ми положение, пред сегашната ситуация. И във светлината на това къде аз искам да бъда, във светлината на бъдещите ми цели и планове. Кое е мъдро да направя? Ако ние си задаваме този въпрос, ние ще бъдем добре. Така че запомнете го този въпрос. Аз може би в следващата служба ще говоря повече за него, защото това е много интересен въпрос. Един въпрос, който ни трябва да си задаваме. Някакво е законно, някакво е приятно за мен в момента, но какво е мъдро да направя във светлината на опита, който имам, във светлината на ситуацията в момента и във светлината на това къде желая да бъда. Ако ние си задаваме този въпрос, винаги ще вземем правилните решения. Един въпрос за всички правилни решения. Но учете се така да го прилагате, за да си придобием мъдро сърце. И тук в 39-и Псалом също се казва за тази мъдрост. „Научи ме за това какво е числото на дните ми“. И в началото се казва: „Рекох: ще внимавам в пътищата си“. Значи да внимаваш върху пътищата си. Това пак е свързано с мъдрост. Бог желае ние да внимаваме върху пътищата си, понеже нашият живот е кратък. Ние трябва да внимаваме какво правим, какво решение вземаме във светлината на миналия опит, във светлината на сегашната ни ситуация, защото нещата се променят, нещата, които искаме да постигнем. Кое е мъдрото нещо? Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си. Псалм 39:1 1 За първия певец Едутун. Давидов псалом.Казах: Ще внимавам в пътищата си,за да не съгреша с езика си.Ще имам юзда на устата си,докато е пред мене нечестивият. Бог да ни помогне първо да контролираме езика си. Защото ако ние не успеем да контролираме езика си, какво казва Яков? Че ако някой е обуздал езика, той е способен да обуздае цялото си тяло. Ако някой обуздае езика, той обуздава и целия кръг или кръговрат на живота си, защото от езика тръгва всичко. Яков 3:2 2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Когато псалмопевецът в този 39-и Псалом, той явно е бил болен. Защото тук се казва: „Станах ням и мълчалив“. Когато човек е болен, той мълчи, не му се говори. Мълчи. И казва даже: „Унемях“. И казва: „Се отдалечи от мене ударът Ти“. Тоест той се чувства ударен по поражението на ръката Ти, изчезнал. По този начин вече се отдалечава от този свят. И той осъзнава, че това е заради неговите грехове, защото казва, когато се наказва човекът за беззаконието. Тоест той знае, че това е заради неговото беззаконие. Ти разваляш като молец красотата му. Псалм 39:2 2 Станах ням и мълчалив,въздържах се да говоря и нямах спокойствие;и скръбта ми се раздвижваше. И в този момент, когато той е в такова тежко състояние, какво да направим? Какво правим? Какво да направим ние, когато сме в тежко състояние, когато нямаме спокойствие, когато сме изпълнени със скръб, когато знаем, че сме кратковременни? В целия псалом има един въпрос и един отговор. В стих седми се казва: „И сега, Господи, що чакам?“. „Какво чакам сега?“. И отговорът е: „Надеждата ми е в Тебе“. „Нищо друго не чакам, освен Тебе. Надеждата ми е в Тебе“. И когато нямаме надежда в Господа, той казва: „Избави ме от всичките ми беззакония“. Тоест той се моли. Независимо от какво състояние сме, ние можем да извикаме към Господа и да кажем: „Какво чакам?“. Да чакам хората – няма да стане. Да чакам да се оправят нещата – няма да стане. Надеждата ми е в Тебе. Псалм 39:7 7 И сега, Господи, какво чакам?Надеждата ми е в Теб. Нека тази сутрин да положим нашата надежда в Господа за всичко, независимо от болестите, независимо от ситуацията, независимо от всичко, през което преминаваме, да знаем, че има Бог. Когато сложим Бог в уравнението, тогава нещата се променят. И когато положим надежда в Бога, да се молим. Да се молим. И тази сутрин ние ще имаме Господна вечеря. И когато вземаме от тази Господна вечеря, ние да се свържем с Исус. Защото за Господната вечеря се казва, че това е едно особено общение. Вижте в Първо Коринтяни 10-а глава, там се говори за поклонението на идолите. И по време на апостол Павел в Коринт е имало храмове, в които те са се покланяли на различни богове. И начинът, по който те са се покланяли на тези богове, е, че те са яли и са пили в тези храмове. И апостол Павел казва за това: „Любезни мои, това е в Първо Коринтяни 10-а глава, 14-и стих, бягайте от идолопоклонството!“. Т.е. това е храна, която е била принесена в жертва на идолите. Говоря като на разумни човеци. Сами ли я следете за това, което казвам? И той превключва това към Господната вечеря. Сравнява поклонението, което идолопоклонниците имат с техните демони и идоли, с Господната вечеря. 1 Коринтяни 10:14 14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството. И той казва, когато те ядат от тази храна, те имат общение с техните демони. Защото всъщност тези божества са демони. И той казва: „Чашата, която беше благословена и която ние благославяме, днес и днес ще се молим и ще благословим вино“. Чашата, която беше благословена, защото Бог я е благословил, защото Исус Христос я е благословил. И която ние благославяме. Не е ли това да имаме общение от Христовата кръв? И слава на Бога! Така че тази сутрин ние ще имаме общение с Бога. Общение. Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение с Христовото тяло? Слава на Бога! Така че тази сутрин ние ще имаме това общение. Тази дума „общение“ означава много неща. Използва се по различен начин в различни контексти, но тя означава взаимоотношения. 1 Коринтяни 10:16 16 Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, което ни напомня за краткостта на нашия живот. Помогни ни да броим дните си така, че да придобием мъдро сърце. Научи ни да внимаваме в пътищата си и да поставяме надеждата си единствено в Теб. Благослови ни сега, докато пристъпваме към Твоята трапеза, за да имаме истинско общение с Теб и с Твоето тяло. Амин. Едно от значенията на тази дума на гръцки „койнония“ е дори бизнес партньорство. С някого ти имаш общение. Но също така тя е приятелство. Когато ти имаш с някого приятелство, ти споделяш нещо общо, заедно. Както когато някои са приятели и се събират на вечеря и споделят храната си. Споделят си агнешкото или пилешкото. Но когато ние имаме това общение, общението ни с Бог, какво споделяме? Споделяме живота си. Бог споделя Неговия живот с нас. ...