НАУЧИ ВЯРАТА СИ ДА ИЗГОВАРЯ ИЗЦЕЛЕНИЕТО

Слава на Бога! Тази сутрин ще продължим да говорим за нашата вяра и за изцерение чрез вяра. Миналият път започнахме да говорим за това, че нашата вяра ни изцерява. Исус Христос каза няколко пъти, най-вече на жената с кръвотечението, а също и на Вартимей, а и на други вероятно, Той казваше тези думи: „Твоята вяра те изцери“. Това означава, че Господ изцерява чрез вяра. Вярата е нещо толкова важно във връзка с изцерението, че Исус не само получаваше вяра, но и говореше за вяра. Но Той представи пред учениците Си един нагледен урок за това какво е вярата и как действа тя. Като един майстор учител, Той не само говореше, но направи една демонстрация. Той направи един нагледен урок. Нагледните уроци са тези, които най-добре се запомнят от учениците, защото те участват в тях. Исус направи няколко такива урока, които са свързани с ключови неща в християнството. Едно от тези неща е Господната вечеря, в която ние всички участваме. Това е един нагледен урок, който да ни припомни, че чрез хляба и виното ние имаме живот, чрез тялото и кръвта на Господа. Също водното кръщение, в което ние участваме и чрез това потапяне ние помним, че умираме за стария си живот и възкръсваме за нов живот с Бога. Така че това са важни неща. Също това, че ние трябва да си слугуваме един на друг. Исус Христос изми краката на учениците. Те запомниха, че който е по-голям между вас, трябва да ви бъде слуга. Един от тези нагледни уроци, които Исус представи, беше урокът за вярата. Матей 21:18-22 18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята веднага изсъхна.20 И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как вднага изсъхна смокинята?21 А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане.22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите. Вижте, тук, когато Исус казва тези думи, ние виждаме няколко неща. Той говореше на смокинята. И в момента, в който Той казва да изсъхне, тя изсъхна. Но Той го направи, за да може да им демонстрира как работи вярата. И те бяха учудени и казаха: „Как стана това?“. Това беше чудо. Исус им каза: „Истина ви казвам“. Когато Исус казва тези думи, това означава, че Той ще каже нещо, което на нас не ни се вярва. Затова подчертава предварително и казва: „Истина ви казвам“. Тоест това, което следва, макар да ви се струва невероятно, не е невероятно, но наистина е така. Значи съмнението ни е най-големият враг. И гордостта. Трябва да махнем гордостта и да махнем съмнението и тогава ще сме супер. Но ако не се усъмните, не само ще извършите историята на смокинята, но даже ако речете на този хълм – хълмът, за който ставаше въпрос там, беше Елеонският хълм. Това беше най-големият хълм до Ерусалим. И Исус каза: ще речете на този хълм, дигни се и хвърли се в морето. Не в Червено море, а в Мъртво море. Значи морето беше Мъртво море, което беше до Ерусалим. Така че кажете на Елеонския хълм да се вземе и да се хвърли в Мъртво море. Той ще ви послуша, ще стане. И разбира се, когато Исус говори тук за хълмове, Той няма предвид да местим планини, но Той има предвид проблемите. Защото проблемите за нас са като планини, които застават на пътя ни. Това са пречки, които не можем да преодолеем. Както болестите. Болестта трябва да напусне. Тя е проблем. Защото ако тя не напусне, нищо не трябва да напусне. Тук се казва: „Даже ако речете на този хълм дигни се и хвърли се в морето, ще стане“. И всичко, каквото и да поискате в молитва. Исус говореше за молитвата. И в нашата молитва ние трябва не само да говорим думи, но тези думи трябва да бъдат думи с вяра. С други думи, Исус каза, че няма задача, която да е в хармония с Божията воля, която да не може да бъде изпълнена от тези, които не се съмняват в Бога. Затова ние трябва да премахнем съмнението си, ако искаме да видим изцерение. Господ изцерява. И Той каза на хората: „Твоята вяра те изцери“. Но ако искаш да имаш изцерение, трябва да имаш вяра. Но ако искаш да имаш вяра, трябва да нямаш съмнение. Марко 11:12-26 12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.15 И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.17 Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.19 А когато се свечери Той излезе вън от града.20 И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!23 Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.26 Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения. В този случай забелязваме няколко неща. Първо, Исус говореше на смокинята. Нали виждате какво се казва в стих 14? „И Той проговори, думайки ѝ“. И в другия случай пак се казва в Матея, че когато иде при смокинята, Той ѝ рече. Така че и в двата случая Исус говореше на смокинята. Исус говореше на смокинята. Какво означава това? Че Исус говореше на едно дърво. Дървото чу ли Го? Чу ли Го? Исус му каза: „Изсъхни“, и то изсъхна. Това, че говореше на дървото, ни показва, че ние, когато искаме да разрешим един проблем, това е много важно, обаче много трудно ние да започнем да мислим по този начин, че когато искаме да разрешим един проблем, ние не трябва да говорим за проблема. Ако ние бяхме отишли при това дърво и ако бяхме гладни, щеше да ни се прииска да започнем да се оплакваме. И да казваме: „О, гледай сега, гладен съм, гледай сега тук тая смокиня, пак няма смокини, е, защо няма смокини, е, ако имаше смокини, щеше да хапна, пък сега няма смокини, гледай какво е гадно“. Тоест, ти говориш за проблема, но Исус не говори за проблема, Той говори на проблем. Отивай, каза, ти нямаш плод, така ли, изсъхни. Когато ние срещнем даден проблем, ние не трябва да говорим за проблема, но да говорим на проблема. Това е много важно. Не трябва да говорим за болестта, а трябва да говорим на болестта. Ако болестта е рак, например, ние трябва да й кажем: „Изсъхни“. Ние не трябва да почнем да се оплакваме, да кажем: „Сега имам такъв и такъв рак, такава и такава диагноза, такова и такова лечение“. Не! Говори на болестта и кажи: „Изсъхни, изчезни в името на Исус“. В Лука 17 глава, 5 и 6 стих имаме един друг случай, в който се говори за вяра. И апостолите рекоха на Господа: „Придай ни вяра“. Те виждаха, че Исус оперира, Той работи, Той действа чрез вяра. И всичко, което Той прави, Той го прави чрез вяра. И също всичко, което Той прави, Той го прави чрез молитва. Така че, когато те виждаха Исус да се моли, те Му казаха: „Научи ни да се молим“. А сега, като Го виждаха, че Той действа с вяра, те отидоха и Му казаха: „Придай ни вяра“. Лука 17:5-6 5 И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра.6 А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала. Придай ни вяра. А Господ рече... Ето, вижте как Той им предава вяра: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно“. Аз имам едно шишенце тук със синап и мога да ви покажа колко е маличко това синапово зърно. Много е маличко. Хардал, дали знаете това, което като хардал е толкова маличко синапово зърно. И чака толкова вяра да нямам? Имам ли толкова вяра? Трябва да имам толкова вяра. Трябва да имам толкова вяра. Ако имате вяра, колкото синапово зърно, тя ви е достатъчна. Но тогава, ако имате толкова вяра, ако имате въобще някаква вяра, казали бихте на тая черница... Той не се занимава само с муки, а и с черницата, и я изкорени: „Изкорени се и насади се в морето“ и тя би ви послушала. Така че, ако ти имаш вяра, ти ще изговаряш крайния резултат. Това е начинът, по който вярата действа. Вярвали ли са? Не знам дали са вярвали. Чудите се: „Този брат какви ги разправя?“. Но това е, което Исус каза. „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие“. Това пак е добро. Ако ти кажеш така, е добро. Ние малко ще говорим за това. Много просто е това. Да разберем първото нещо: че ако ти имаш вяра, научи вярата си да изговаря разрешението. Научи вярата си да изговаря разрешението. Научи вярата си да изговаря крайния резултат. Така съм го заглавил това поучение тази сутрин: „Научи вярата си да изговаря изцелението“. Научи вярата си да изговаря изцелението. Ако ти вярваш, че като се молиш, Исус чува молитвата ти и Той те изцелява, говори: „Благодаря Ти, Господи, за изцелението, което си ми дал“. Ама след това не зачеркваме молитвата, защото ние така правим, казваме... След това зачеркваме и почваме да се оплакваме: „О, колко съм зле! О, няма да се оправя!“. И започваме да изговаряме лоши неща. Значи зачеркваме молитвата. Така че ние трябва да говорим....