НЕ СЕ СРАМУВАЙ ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО!

Слава на Господа! Тази неделя ще продължим нашите размишления за Благовестието. В миналата неделя започнахме да разглеждаме въпроса за Благовестието и се спряхме на въпроса „Защо? Защо е толкова важно ние да благовестваме?“ И днес ще продължим върху едно от нещата, което се нарича „да не се срамуваме от Благовестието“. Всъщност това е отговор на въпроса „Какво да правим за напредъка на Благовестието, така че Благовестието да напредва повече и по-бързо?“ НИЕ ДА НЕ СЕ СРАМУВАМЕ ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО Преди това бих желал да ви обърна внимание върху Колосяни 1 глава, там където апостол Павел споменава три пъти думата „служител“ и той казва, че Епафрас е верен Христов служител. И така, това е първото, на което ние сме служители. Ние сме служители на Исус Христос. Слава на Бога! В следващия стих се казва: „Както сте научили от нашия любезен съработник Епафрас, който е за нас верен Христов служител“. Колосяни 1:7 7 както сте я и научили от нашия възлюбен съработник Епафрас, който е за нас верен Христов служител; Така че на първо място ние трябва да служим на Христос. Ние сме служители на Христос. Ние не служим на нещо друго, ние служим на Христос. По-надолу апостол Павел споделя за самия себе си, че той е станал служител на църквата. В първа глава, 24-25 стих, казва: „Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълвам недостатъка на скърбите на Христос в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата, на което аз станах служител по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, за да проповядвам напълно Словото на Бога“. Колосяни 1:24-25 24 Сега се радвам в страданията си за вас, като от своя страна допълвам недостига на Христовите скърби в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата,25 на която аз станах служител по Божията наредба, която ми беше възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога, Така че тук той казва, че е станал служител на църквата. И ние трябва да служим също и на църквата. Ние служим на Христос, но ние също служим на църквата, защото църквата е Неговото тяло. И на трето място в тази глава апостол Павел споменава също, че той е станал служител на Евангелието. 23 стих казва: „Ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита вам в Благовестието, което сте чули и което ви е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител“. Колосяни 1:23 23 ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита на вас в благовестието, което сте чули и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител. И така виждаме в тази първа глава как апостол Павел говори за себе си като служител. И той се представя като служител на църквата и на Евангелието. А Епафрас представя като служител на Христос, но разбира се и самият апостол Павел е служител на Христос. Така че това са трите неща, на които ние служим. Нека всички да кажем: служител на Христос, служител на църквата, служител на Евангелието. Така че всъщност това са трите посоки, в които е насочено нашето служение. Трите посоки на нашето служение: И ние често помним първите две неща. Това, че ние сме служители на Христос и затова ние Му се покланяме и ние сме служители на църквата. Ние обичаме и служим на църквата. Но не трябва да забравяме, че също Бог ни е призвал да бъдем служители и на Благовестието. И начинът да служим на Благовестието е като го проповядваме в този свят. И в посланието към Филипяните, първа глава, апостол Павел споменава думата „Благовестие“ няколко пъти. И всъщност аз мисля, че това е една от темите на посланието към Филипяните: Благовестието, радостта и алтруизмът. Тоест това, което е обратното на егоизма. И в 12 стих той казва: „Желая да знаете, братя мои, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на Благовестието“. Забележете тази дума „преуспяване на Благовестието“. „Преуспяване на Благовестието“. Значи Благовестието трябва да преуспява, когато Благовестието преуспява. И това е в мисълта на апостола. Той мисли не за себе си, той е в затвора. Обаче той не мисли за себе си, но той мисли за преуспяването на Благовестието. И ние не трябва да спираме. Но той мисли за това как да не спираме. И не само да не спираме, но Благовестието не само да успява, но да преуспява. Друг превод на английски казва „напредъка на Благовестието“. Така че Благовестието трябва да напредва. Божията истина трябва да върви напред. И всъщност в тази първа глава вярвам, че ние можем да извлечем поне 5 духовни принципа, свързани с напредъка на Благовестието и какво ние да правим, за да можем да спомагаме за напредъка на Благовестието или за преуспяването на Благовестието. Филипяни 1:12 12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието, НЕ СЕ СРАМУВАЙ ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО ХРИСТОВО Не трябва да се срамуваме. Защото Сатана ни атакува точно по този начин със срам. Защото хората в този свят не са вярващи и за тях Благовестието е нещо странно, нещо различно. Болшинството има тенденция да отхвърля малцинството. А ние сме малцинство в този свят. Ние сме вярващи в България с около 1%. Една шепа, да. Капка в морето. Но ние сме тези, които проповядваме Благовестието. И затова не трябва да се срамуваме. И вижте това, което казва апостол Павел в първа глава от 12-14 стих: „А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на Благовестието“. Това, което го сполетя, всъщност беше, че той е попаднал в затвора. И той казва, това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на Благовестието. Как? Това, че той е в затвора, спомага за преуспяване на Благовестието. Но вижте, той обяснява: „дотолкова, че остана известно на цялата претория и на всичките други, че съм в окови за Христа“. Не заради това, че съм извършил някакво престъпление, че съм извършил убийство или кражба или нещо, което е достойно за наказание, но просто заради вярата ми в Христос съм в този затвор. И това е нещо странно, защото другите са в затвора заради престъплението си. А той е в затвора не заради престъплението си, но заради и с Христос и неговата вяра в Христос. И вижте ли какво става? „И повечето от братята в Господа, от дързостта ви в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието Слово без страх“. Филипяни 1:12-14 12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,13 дотолкова, че стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христос;14 и повечето от братята в Господа, като добиха увереност от моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх. Нека всички да кажем: „Аз ще бъда смел и ще говоря Божието Слово без страх и без срам“. Слава на Бога! Вижте, точно за това ние трябва да не се срамуваме, защото апостол Павел и затова не се срамуваше и вярващите, които бяха около него, защото той не беше в затвора за нещо, което беше странно, но той беше в затвора, понеже беше положил упованието си в Господа. И другите братя, виждайки, че той въпреки, че е в затвора, пак проповядва и не се срамува и те започнаха да не се срамуват. И нека Бог да ни помогне дотолкова в нас да няма срам от Благовестието, че другите братя и сестри, когато дойдат нови хора, те да се научат от самото начало да не се срамуват от Благовестието. Защото имаше и винаги е имало такъв натиск. Например, като те питат в училище „вярваш ли си?“, можеш нещо да измълчиш нещо или да не се съвсем откриваш ли си вярващ. Да помажеш нещо. Да, да помажеш нещо. Или пък като отиваш на църква да не казваш „отивам на църква“, а казваш „отивам на разходка“. Но всъщност, когато хората ни питат „къде отиваш?“, това е за нас възможност, да дадем свидетелство, че ние отиваме на църква, защото за нас църквата е нещо ценно. Нещо свято. Нещо свято. Там ние се покланяме на живия Бог. И това означава, че вярваме в Бога. Което за сравнение беше тук и „Господи, съхранители“. Да, ще говорим и за това след малко. Но всъщност натискът е поради хората. Виждаме, че това беше в библейски времена, в Йоан 12 глава. Или пък, когато си на работа, какво ще кажат за тебе колежките ти? Какво ще кажат за тебе колегите ти, ако ти си вярващ? Ще започнат да приказват, ще започнат да гледат под лупа, ще започнат да ти търсят кусури и да те изкарат, че ти още си вярващ, а пък виж какъв си. Това е атаката на невярващите спрямо вярващите. И това ни налага да бъдем още по-внимателни в нашия живот, така че когато търсят в нас нещо, за което да се хванат, те да не могат да намерят. Както за Даниил, за когото се каза, че се търсеше нещо, за което да намерят компромат срещу него, но не можаха. Казаха: „Няма да намерим нещо, освен свързано с Бога“. И затова казаха: „Ще направим декрет, никой да не се моли на друг, освен на царя“. Един месец. Един месец. И те знаеха, че той няма да спре да се моли на Бога, защото той вярва в Бога. И Даниил продължи да се моли на Бога и тогава, те казаха, ето за това ще го хванем. И всъщност това е едно от нещата, за които ние ще говорим по-нататък. И то е, че за да можем да спомагаме за преуспяването или напредъка на Благовестието, ние трябва да бъдем готови да страдаме заради Благовестието. Но преди страданието да стигнем до там да страдаме за Благовестието, ние трябва да се научим да не се срамуваме от Благовестието. Защото в него няма нищо срамно и защото то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва. Аз ви казах миналата неделя, че ако ние говорим, хората ще се спасяват. Ако ние мълчим, няма да се спасяват. Защото за да се спаси човек, той трябва да чуе за Христос. Ако не чуе, той не може да призове. Ако не чуе, той не може да се спаси. И ние имаме тази отговорност, която Бог лично ни е дал да ни направи посланици на Благовестието, да ни направи носители на тази чудна вест. Но вижте в Йоан 12 глава, 42-43 стих: „Но пак, мнозина от първенците повярваха в Него. Но поради фарисеите не Го изповядаха,...