НЕ УПОВАВАЙТЕ НА ПЛЪТТА

Филипяни 3:1-21 1 Освен това, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.2 Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязването;3 защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме и се хвалим с Христос Исус, и не уповаваме на плътта.4 Макар че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,5 обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, спрямо закона фарисей,6 по ревност – гонител на църквата, по правдата, която е от закона – непорочен.7 Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос.8 А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра,10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му,11 за да мога някак да достигна възкресението от мъртвите.12 Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус.13 Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред,14 впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.15 И така, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако вие мислите нещо по друг начин, Бог ще ви открие и него.16 Само нека да живеем според това, в което сме достигнали и да мислим същото.17 Братя, бъдете всички подражатели на мен и внимавайте в тези, които живеят така, както имате пример в нас.18 Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст;19 чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамно, които отдават ума си на земните неща.20 Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител – Господ Исус Христос,21 Който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си. Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно. Пазете се от безнравствените учители. Пазете се от злите работници. Пазете се от поборниците на обрязването. Защото ние сме обрязаните, които с Божия дух се кланяме и се хвалим с Христос Исус. И не уповаваме на плътта. При все че мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече. Бидейки обрязан на осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, спрямо закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона – непорочен. Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко смятам като загуба, заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус. За Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия. И да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос. Т.е. правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него. Силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразен с Неговата смърт, за да достигна възкресението на мъртвите. Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен, но гоня и се впускам, понеже и аз бидох уловен от Христос Исус. Братя, аз не смятам, че още съм уловил, но едно правя. Като забравям задното и се простирам към предното, спускам се към прицелната точка за наградата на Божието отгоре призвание в Христос Исус. И тъй ние, които сме зрели, нека мислим така. И ако мислите вие нещо друго, Бог ще ви открие и него. Това не е за правило да живеем според това, в което сме достигнали и същото да мъдруваме. Братя, бъдете всички подражатели на мене. И внимавайте на тези, които се обхождат така, като имате пример в нас. Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и със плач ви казвам, са врагове на Христовия кръст, чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамотно, които отдават ума си на земните неща. Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразено с Неговото славно тяло, според действието на силата Си, да покори и всичко на Себе Си. В тази глава апостол Павел дава вкратце доктрината на апостолите или тяхното учение за правдата чрез вяра и за това как ние трябва да живеем нашия християнски живот. И той ни предпазва от две крайности. Едната крайност е крайността на законничеството. В началото на главата той говори за това законничество. Законничество означава ти да мислиш, че връзката ти с Бог и спасението ти зависят от изпълнението на определени условия. Защото законът поставя условия. Какво е условието? Условието е: ако ти изпълниш заповедите, които се съдържат в мене, защото законът съдържа заповедите, тогава ще живееш. Ако не ги изпълниш, тогава проклятие ще дойде върху теб. Това казва законът. Апостол Павел казва: „Пазете се от безнравствените учители“. И всъщност на гръцки той ги нарича „кучета“. Пазете се от кучетата. Той обяснява кои са тези безнравствени учители. Пазете се от злите работници. Тези хора претендират, че са духовни работници. Или поне религиозни работници. Когато се казва работници, се има предвид, че те работят за постигането на определени цели. И те са водачи. Но в същото време те са зли работници. Те не са Божии работници. И се казва какви са те. Той казва: „Пазете се от поборниците“ – това е някаква стара българска дума – „на обрязването“. Или това са поддръжниците на обрязването. Тези, които пропагандират обрязването. И обрязването е всъщност първото нещо, което законниците са желаели да наложат на вярващите. След като езичниците са се обръщали към Бога, приемали са Христос и са се спасявали чрез вяра в Него, тогава тези законници, злите работници, са им казвали на новоповярвалите вярващи: „Не е достатъчно само да вярвате в Исус Христос. Вие трябва да изпълните закона“. Ето, четете в Битие какво пише. Пише там, че Бог даде обрязването на Авраам като знак и като белег на завета. Затова, ако вие искате да бъдете част от този завет, трябва и вие да се обрежете. Битие 17:10-14 10 Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мен и вас.12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни, трябва да се обрязва – както роденото в дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.13 Непременно трябва да се обрязва и роденият в дома ти, и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, този човек ще бъде погубен измежду своя народ, защото е нарушил завета Ми. Ако си обрязан, Бог ще те приеме. Ако не си обрязан, не си достатъчен. Законът налага условия. Така че тези, всъщност, зли работници, те желаят да наложат закона. И когато тук се говори за това, че те са поборниците на обрязването, всъщност на гръцки се казва, че това не е обрязване, ами поборниците на разрязването. В смисъл, че апостол Павел използва такъв израз, който обяснява, че всъщност това е не просто някакво деликатно обрязване или хирургическа операция, но това е, когато някой се наранява, когато някой просто се осакатява. Тоест, те не просто извършват някакво обрязване, но те са поборници на осакатяването. До такава степен настояват на това, че той просто ги иронизира тук. Защото, казва той, апостол Павел, ние сме обрязаните. И обяснява кои са обрязаните в Новия Завет. Които не имат физическо обрязване, но които с Божия дух се кланяме. Кланяме ли се с Божия дух? Аз се кланям на Бога с Божия дух. Хваля ли се с Исус Христос? Хваля се с Исус Христос. Значи, аз съм обрязан. Слава на Бога! Вижте, това казва апостол Павел. Ние сме обрязаните, които с Божия дух се кланяме и се хвалим с Исус Христос. Да, обрязване на краекожието на сърцето. Или, когато казва тук, че ние сме обрязаните, под обрязаните той има предвид тези, които са по-близко до Бога. Това са хората на Завета. Защото всъщност Бог даде обрязването на Авраам като белег на Завета. И дори когато Моисей отиваше към Египет, Господ го срещна и той трябваше да обреже децата си, защото иначе нещо лошо щеше да им се случи. Защото Бог държеше на обрязването. Това беше знак на Завет. Това беше символ на Завет. Но сега в Новия Завет, когато имаме Исус Христос, апостол Павел казва: „Ние не се спасяваме чрез делата си, чрез това, което ние извършваме, чрез условията, които ние изпълняваме, но чрез това, което Бог е изпълнил“. Бог ни е спасил, слава на Бога! Бог ни е дал Светия Си Дух, Бог ни е дал името на Исус. Така че всъщност това е разликата между това да бъдем в Господа чрез Светия Дух и да държим истината на благовестието и закона. Защото той казва: „Ние сме обрязаните, които с Божия дух се кланяме и се хвалим с Христос Исус“. Тоест ние сме тези, които уповаваме на Исус и тези, които уповаваме на благовестието. И казва: „И не уповаваме на плътта“. Ние, ако искаме да бъдем истински християни, ако искаме да бъдем такива, каквито Бог желае ние да бъдем, ние не трябва да бъдем човеци, които уповават на плътта. Какво означава да уповаваш на плътта? Да уповаваш на плътта означава да уповаваш на собствените си действия, да уповаваш на собствените си усилия, да уповаваш на себе си, да уповаваш на собственото си изпълнение на заповедите и законите,...