НЕОСНОВАТЕЛНИ ИЗВИНЕНИЯ – 1

Тази сутрин ние ще говорим за четири извинения, които Моисей повдига, когато Бог го призовава за служение. В Изход 3-4 глава, всъщност текстът започва от 2 глава 23 стих, Господ среща Моисей и го призовава за служение. Всъщност това е много важно, понеже в края на 2 глава четем, че Бог чу вика на израилтяните. Изход 2:23 23 След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога. Когато Той го чу, Той реши да ги избави. Но когато Бог реши да прави нещо на земята, Той почти никога не го прави директно, освен сътворението. Той сътвори и създава небето и земята и т.н. Но ако Той ще прави нещо с хората, Той винаги търси човека. Така че когато Той ще избави израилтяните от египетското робство, Той потърси Моисей. И това е един принцип. Ако Господ ще направи нещо днес, Той има нужда от човека. И може би има неща, които Бог иска да направи, за които Той желае да използва теб. И ти трябва да бъдеш готов и да знаеш какво Бог желае да направи чрез теб, за да можеш да влезеш в служение. Когато Бог прави нещо чрез нас, наричаме това служение, защото ние служим на Бога, като извършваме определени неща. И когато Бог призова Моисея в служение, в този разговор между Бог и Моисей в 3-4 глава, можем да видим четири неоснователни извинения, които Моисей изтъква като причина защо не иска да направи това, което Бог иска от него. Защото Бог го призова и му казва: „Аз ще те взема, ще те изпратя в Египет, ти ще направиш това и това и това. Аз ще събера Израел или те ще се наредите, ще кажеш, че ще направите празник в пустинята, ще отидеш при Фараона. И по този начин Аз ще ви избавя“, когато Бог му казва какъв е планът за действие. Но Моисей се извиняваше, казваше: „Не, не, не“. За съжаление, често се случва и с нас. Бог ни призовава за служение, обаче ние казваме: „Не мога, не съм достатъчен“ и така нататък. И ние ще видим в текста какви са извиненията на Моисей. И ще видим, че всички извинения, които Той изтъква, защо не иска да направи това, което Бог иска от него, са всъщност едни неоснователни извинения. И всъщност и с нашите извинения, когато Бог ни призовава, нашите извинения за неприемане на Божия призив за служение са винаги неоснователни и неадекватни. Но слава на Бога, че Бог е снисходителен към нас. Той беше снисходителен към Моисей. Ако аз бях на мястото на Бог, щях да изгоня Моисей веднага. Щях да кажа: „Аз му казвам, Аз съм го избрал, Аз съм Бог. Аз съм го избрал, взел съм го след овцете, от овчар го правя да бъде министър-председател и да ръководи целия народ. Той ще ми се извинява като ученичка. Айде вън!“ Но Бог не направи това. Бог е толкова милостив и толкова чудесен и благ. И също Той го прави с нас. Ние също сме недостатъчни. Но слава на Бога за Божията благодат и милост. Но в тези извинения на Моисей можем да видим четири неща, които пречат на хората да бъдат контактни и отворени, да споделят благовестието също. Защото основното нещо, което ние правим, е да споделяме благовестието. Това е основното нещо в нашето служение. И когато гледаме тези възражения на Моисей, ние да видим, защото Словото Божие за нас е като огледало. Когато ние прочетем това, Божията слава да ни говори и ние да се осъзнаем. Ако ние съществуваме с подобни извинения, ние да се покаем за тях и ние да се справим с тях. И ако нещо ни пречи, ние да го преодолеем и да влезем в Божията воля и да изпълним това, което Бог има за нас. ПЪРВОТО ИЗВИНЕНИЕ НА МОИСЕЙ Е: „КОЙ СЪМ АЗ?“ Моисей се чувстваше неподготвен да изпълни задачата, която му поставяше Бог. В Изход 3 глава от 1 до 11 стих четем как Бог се изяви на Моисей. Изход 3:1-11 1 А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив.2 Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци.3 И Моисей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо бодливият храст не изгаря.4 А когато Господ видя, че той свърна да види, Бог го извика изсред бодливия храст: Моисей, Моисей! Той отговори: Ето ме.5 И Господ каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.6 Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.7 Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му.8 И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците.9 И сега, ето, викът на израилтяните стигна до Мене; също така видях по какъв начин ги притесняват египтяните.10 И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.11 А Моисей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при фараона и да изведа израилтяните от Египет? И виждаме, а Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор - Мадиянския жрец. И като докара овцете в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина - Хорив. Това беше мястото, където Бог му се изяви. И Ангел Господен му се яви в огнен пламък и сред една капина. И Моисей погледна, ето капината гореше във огън, а капината не изгаряше. И Моисей си рече: „Да се отбия и да прегледам това велико явление, защо капината не изгаря“. И като видя Господ, че се отби да прегледа, Бог го извика изсред капината и рече: „Моисей, Моисей!“ А той каза: „Ето ме!“ Забележете, Бог извика Моисей по име! Бог знаеше името му, Той знаеше какво е той. И Той беше отишъл, за да го призове и да се срещне с него. И това е много насърчително, защото Той знае и твоето име. Спомнете си как Исус казваше на Марта: „Марто, Марто!“ Той знаеше нейното име, но Бог знае също и твоето име и призовава – може би ти ще чуеш Той да казва твоето име. Димитре, Димитре! Или Мария, Мария! Или Симеоне, Симеоне! Бог знае как се казваш. И рече: „Не се приближавай тук и събуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“ Първото нещо, което трябва да знаем, когато си имаме работа с Бог, е, че Той е свят. Бог е свят. Това означава, че Той е съвършено съвършен, отделен и различен от всичко земно, плътско и грешно. Затова, когато пристъпваме при Бога, ние винаги трябва да Му служим с благоговение и страхопочитание, защото Той е Бог, Той е свят, Той е велик и Той е твърде повече от нас. Рече още: „Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. Второто нещо, което трябва да знаем за Бог, е, че Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Бог е Бог на Възкресението, слава на Бога. И това, което ние празнуваме и което приближава най-големия християнски празник – Великден, Възкресението на нашия Господ от мъртвите, слава на Бога. И вижте, това е чудно, че Бог се идентифицира, Той не се срамува да се наименува по името на тези човеци, патриарсите – Авраам, Исаак и Яков. И Той казва: „Аз съм Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ Слава на Бога. Бог е Авраамов, Исааков и Яковов. Той беше с тях, Той ги благославяше, Той ги водеше. Бог е също Давидовият Бог, защото Давид служеше на Бога и Бог беше с него. И за Даниил, царят му казва: „Данииле, твоят Бог, на Когото служиш.“ Така че Той беше Данииловият Бог. Същият този жив Бог е и с нас. Слава на Бога. Той е Бог на Възкресението. Лука 20:37-38 37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“.38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. Тоест, макар че Авраам, Исаак и Яков бяха умрели по това време, когато Бог се изяви на Моисей, всъщност те не бяха мъртви, но бяха живи, защото бяха в Божието присъствие. И когато Бог ни призове, когато ние преминем от този свят, това няма да бъде край за нас, но ние ще преминем в Божието присъствие и ние ще продължим да бъдем с Него. Слава на Бога! И третото нещо, което трябва да знаем за Бог, е, че Той познава неволите ни и чува молитвите ни. Изход 3:7-10 7 Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му.8 И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците.9 И сега, ето, викът на израилтяните стигна до Мене; също така видях по какъв начин ги притесняват египтяните.10 И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет. Вижте, Бог знае неволите ни. И когато Той щеше да ги изведе от Египет и да ги въведе в земята на тези ханаанци и така нататък, това нямаше да стане ей така, без проблем. Трябваше да има борба. Имаше борба, когато те излизаха от Египет, имаше война, когато те трябваше да се бият срещу тези народи, за да завладеят земята, която Бог им дава. И Той го направи чрез хора. Той го направи чрез Моисей и след това чрез Исус Навиев, и разбира се, чрез всички, които ги следваха. Но Бог призова Моисей, Той каза: „Ела и ще те изпратя!“ И ето го тук първото извинение на Моисей. Изход 3:11 11 А Моисей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при фараона и да изведа израилтяните от Египет? Това беше за него твърде голяма задача, твърде велико нещо. Бог искаше да го изпрати при фараона, най-великият човек на земята по това време, той беше световен император. Моисей не беше уверен, че е на необходимото ниво, за да извърши това голямо дело. Той не се чувстваше обигран политик или народен водач, той беше овчар! Пасеше овцете на тъста си. Но беше призован от Бога. И затова той каза: „Кой съм аз,...