НЕОСНОВАТЕЛНИ ИЗВИНЕНИЯ – 2

НЕОСНОВАТЕЛНИ ИЗВИНЕНИЯ Макар и във време на пандемия, ние продължаваме да се събираме и да се покланяме на Бога, да търсим лицето Му и да проповядваме Неговото Слово. За неделя започнахме една тема, която се нарича „Неоснователни извинения“. Текстът на тази тема е откъс от Изход 2:23 и Изход 4:17. Това е всъщност срещата на Моисей при Огнения храст и виждаме защо Моисей не искаше да направи това, което Бог му казваше. Това са всъщност извиненията на Моисей. Така се нарича нашата тема — „Неоснователни извинения“. Защото Моисей изтъкваше причини, защо не иска да направи това, което Бог иска от него. Нашите извинения за неприемане на Божия призив за служение са винаги неоснователни и неадекватни. Бог е снисходителен към нас и дава благодатен отговор. Първото извинение на Моисей беше: „Кой съм аз?“ Понякога ние казваме: „Кой съм аз, че да служа на Бог?“ Но ако Бог ни призовава, ние трябва да изпълним това, което Той иска от нас. СТРАХЪТ ОТ ОТХВЪРЛЯНЕ Второто извинение на Моисей може да се обобщи като: „Какво ще кажат хората?“ или „Дали общественото мнение е важно?“ В четвърта глава, първи стих, след всичко, което Бог вече му е казал, че ще го използва, за да изведе народа Му от Египет, Моисей казва: „Те няма да ми повярват, нито да послушат думите ми!“ Това е страх от отхвърляне. Когато отидем и започнем да говорим на хората, дали те ще ни приемат? Но трябва да знаем, че същият Дух, който работи в нашите сърца, за да пожелаем да започнем да споделяме Благовестието, работи също и в сърцата на тези, които е приготвил за спасение, на които ние ще свидетелстваме. Изход 4:1 1 А Моисей отговори: Но те няма да ми повярват, нито ще послушат думите ми, защото ще кажат: Не ти се е явил Господ. Как Господ разреши това извинение на Моисей? Обеща му Своята чудотворна сила. За това обаче Моисей трябваше да прояви смелост и да се покори на Божията воля без ни най-малко съмнение. За нас в Новия Завет Исус също ни е обещал, че знамения и чудеса ще следват проповядването на Словото. Той каза: „Делата, които Аз върша и вие ще ги вършите, и по-големи от тях ще вършите, защото Аз отивам при Отеца!“ Ние трябва да вярваме, че знаменията и чудесата ще придружават служението. Ние можем да се молим за болните, за нуждите, можем да се молим Господ да се изявява и да се прославя. КАКВО ИМАШ В РЪКАТА СИ? Във втори стих Господ му казва: „Що е това в ръката ти?“ Най-често Господ ще използва нещо, което ние вече имаме. Той му казва: „Що е това в ръката ти?“ А той рече: „Жезъл“. Това беше неговата сопа, с която той гонеше овцете, защото той беше овчар. Моисей хвърли жезъла на земята и той стана змия. Моисей побягна от нея. Но Господ каза на Моисей: „Простри ръката си и я хвани за опашката“. И той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му. Стори това, за да повярват, че ти се е явил Господ Бог на бащите им — Бог Авраамов, Бог Исаков, Бог Яковов. Ако ще хващате змия, къде трябва да я хванете? Близо до главата. Защото ако я хванете за опашката, тя много лесно ще се извие и ще ви ухапе. Бог обаче каза на Моисей да хване змията за опашката. Защо? Защото първо, това изискваше вяра, и второ, това подчертаваше свръхестествения характер на чудото. По човешки това означаваше смърт. Но той я хвана за опашката и тя се превърна обратно в жезъл. Фараонът носеше на главата си корона, на която отгоре имаше змия — кобра. Така че знамението със змията беше предназначено да покаже, че Бог има пълен контрол върху фараона. БОГ НА ЧУДЕСАТА Второто знамение: Господ му рече: „Тури сега ръката си в пазухата си“. И той я тури, и като я извади, ето ръката му беше прокажена, бяла като сняг. Тогава рече Господ: „Тури си пак ръката в пазухата“. И когато я извади, тя беше станала пак като останалата му плът. Беше оздравяла. Слава на Бога! С това знамение Бог се изяви като един, който може моментално да поразява и моментално да възстановява. Бог е Бог на чудеса. Изход 4:8 8 и Господ продължи: Ако не ти повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на второто знамение. И продължи Господ: ако не ти повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на второто знамение. Но ако не повярват и на двете тези знамения, тогава да вземеш от водата на реката и да излееш на сушата, и водата, която ще извадиш из реката, ще стане кръв на сушата. Това трето знамение изразява това, че Бог ще изиска от фараона отговорност за кръвта на бебетата, които бяха убити. Когато служим на Бог, ние трябва да очакваме Неговото проявление в живота. Когато служим на Бог, Той ще се изяви. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си Бог, който призовава и който дава сила за изпълнение на призива. Помогни ни да не се оправдаваме с нашите слабости, а да се уповаваме на Твоята мощ. Нека Твоите знамения и чудеса придружават нашето свидетелство за Твоята слава. Амин. Святият Дух има дарби, които Той дава. И ние можем да се ползваме от проявлението на тези дарби в живота ни. Освен силата и чудесата на Бог, начинът да се справим с натиска на загрижеността на това какво ще кажат хората за нас и начинът да се справим с отхвърлянето е да помним, че ние сме оправомощени от Бога и ние отговаряме пред Него, а не пред хората за делата си. Ако Бог ни е оправомощил да правим това, ние ще го правим. Ако Той ни е казал „проповядвайте благовестието“, ние ще го проповядваме. И дори ако хората не ни харесват, дори ако ни отхвърлят, ние трябва да служим на Бога. Ако си призован от Бога, ти трябва да осъзнаваш, че ти си изпратен от Него, оправомощен от Него и че отговаряш пред Него. Изход 3:14 14 И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас. Така че вижте, от най-висшата инстанция Бог го изпрати, но Той се притесняваше. И Той каза: „Кой съм аз, за да направя какво?“ Той каза: „Те няма да ме послушат“. В този разговор Моисей изглежда малко жалък, защото Той се среща с този велик Бог, обаче Той действа по този неадекватен начин. Как може Той така да прави? Бог го изпраща да извърши велико дело, а Той отново изтъква причини защо да не го направи. И ние може би се възмущаваме от Моисей, но не сме ли ние същите? Бог ни каза „направи това“ и ние започваме да се извиняваме: „Сега какво ще кажа? Защо да го направя? Ама как? Дали аз точно? Не може ли някой друг?“ Колко е благодатен Бог в това да отговаря на въпросите, които ние хората задаваме и въпросите, които считаме за основателни извинения, за да не откликнем на призива Му, дори тогава, когато има достатъчно основание за действие само върху Неговото Слово. Ако Той ти казва „отиди“, но Моисей пак говори на Бога и му казва: „Защо? Това, което Той му е казал да направи, няма да стане“. Изход 4:10 10 А Моисей каза на Господа: Моля ти се, Господи, аз не съм бил красноречив нито в миналото, нито, откакто си почнал да говориш на слугата Си, а съм бавен в своя език и реч. Той не започна с това да казва първо „Кой съм аз?“, след това се казва „Те няма да ме послушат“. Бог му даде знамения, на всяко едно Той му отговаря. На първото Той му казва: „Аз ще бъда с тебе, не се притеснявай кой си ти, Аз съм с тебе“. Той казва: „Окей“. След това, ако мислиш, че не те послушат, когато извършиш тези знамения, те ще послушат. Изход 4:8 8 и Господ продължи: Ако не ти повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на второто знамение. След това Той му казва: „Сега аз не мога да говоря“. Явно Той започна вече да приема нещата на сериозно и разбра, че няма къде да бяга. Но тогава започна да се оправдава с липсата си на красноречие. Ние не знаем дали Той е заеквал, но определено е имал трудности с ораторството. Не е бил красноречив оратор. Не е имал „сребърен език“, както казваме. След това Той казва: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив. Нито досега, нито откакто си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежко езичен“. Как отговаря Бог на това извинение? Той му казва: „Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш“. Но Господ му рече: „Кой е направил човешките уста? И кой прави човек да е ням или глух, или да има зрение, или да е сляп? Не Аз ли, Господ? Иди прочее и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш“. Амин. Това, че Господ не само го уверява, че ще бъде с устата му, но че ще го научи какво да говори, означава, че проблемът не е бил само със заекването като цяло, с липсата на красноречие. Но Бог му казва: „Аз ще те науча какво да говориш“. В Новия завет ние имаме същото обещание. Исус каза: „Когато ви изправят пред съдилища или пред царе и високопоставени, не мислете какво ще отговорите, защото Святият Дух ще ви даде какво да кажете в същия момент“. Той каза: „Не мислете предварително какво ще кажете, защото Святият Дух ще ви даде какво да говорите“. Слава на Бога! Святият Дух е в нас и Той ще ни даде думи, които да кажем. Когато аз се подготвях за тази проповед, аз не бях мислил да ви кажа точно това, което сега ви казвам. Но Святият Дух ми го казва точно сега. Така че Той действа във нас. Призивът на Бог за служение не зависи от нашите способности. Ако Той ни призовава за нещо, Той ще ни екипира и ще ни даде благодатта си, за да можем да го направим. Слава на Бога! Силата на благовестието не зависи от нашето красноречие. В Първо Коринтяни, втора глава, апостол Павел казва, че проповядването на благовестието не е разчитало на превъзходно говорене. Той казва: „Не дойдох с превъзходно говорене да ви известя Божията тайна. Но исках да знаеш само Исус Христос, и то разпнат“. Ние проповядваме разпнатия Христос. Слава на Бога! А благовестието е Божия сила за спасение. 1 Коринтяни 2:1-5 1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех....