НИЕ ГОВОРИМ ПРОСТИ ДУМИ С БОЖЕСТВЕНА МОЩ

Искам да се спрем на нещо, което мисля, че е много важно и то е нашата отговорност, ние да говорим Божиите думи, но да не се опитваме да ги разкрасяваме. Този свят, в който ние живеем, говори непрекъснато различни послания. Има послания, които се излъчват по телевизията. Преди малко ние говорихме за посланието за това да търсиш късмета си, като пускаш лотария, купуваш си билетчета и т.н. Това е едно послание, което масово в момента се разпространява по телевизията и по медиите в България. Има други послания по билбордовете. Това да пиеш алкохол, водка, уиски и всякакви такива концентрирани алкохоли, които се представят като че ли те са най-хубавото нещо в този свят. Има послания, които казват „пуши цигари“, защото когато пушиш ще си най-готиният човек, което обаче е пълна лъжа. И също хората непрекъснато говорят около нас. Българите, хората в България, независимо от какъв произход са, всеки има собствено мнение. Всеки знае всичко. Всеки разбира от политика, всеки разбира от бизнес, всеки разбира от всичко. И всеки говори, всеки говори нещо. Ние като християни също имаме послания. И нашето послание е Благовестието за Исус Христос. Думите за Исус. В Първо Коринтяни, в 15 глава, апостол Павел казва какво е Благовестието. И той казва: „Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията. Че бе погребан, че биде възкресен на третия ден според Писанията.“ Слава на Бога! Това е Благовестието. То не е сложно, то е просто. 1 Коринтяни 15:3-4 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията;4 че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; И ние сме призовани от Бога да го говорим. Бог го е поверил на нас. В Първо Коринтяни се казва, че Бог е поверил на нас посланието на примирението. Ние призоваваме хората от света да се примирят с Бога. И това послание, което ние говорим, не трябва да бъде сложно. Ние сме призовани да говорим прости думи. Ние говорим прости думи. Но тези прости думи са пълни с Божествена сила. Слушайте какво казва апостол Павел в Първо Коринтяни, първа глава. Той казва, защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам Благовестието. 1 Коринтяни 1:17 17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението си. И той казва: „Не с мъдри думи, за да се не лиши Христовият кръст от значението си.“ Вижте, посланието, което ние имаме, е Божествено. Посланието, което ние имаме, е Христовият кръст. Това, че Исус умря на кръста за нас. Това, че Бог ни възлюби и изпрати Сина Си за нас. Златният стих на Библията: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ И ние сме призовани да говорим тези думи. Йоан 3:16 16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. И когато говорим думите на Благовестието, ние не трябва да се опитваме да ги разкрасяваме. Но думите на Благовестието са простички. Апостол Павел говори за това в Първо Коринтяни, първа глава от 18 до 25 стих. И какво казва той? „Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват.“ Ние сме призовани да говорим посланието на Благовестието. Благата вест за Исус, за кръста. И когато ние говорим тези думи, много често ние няма да бъдем приети. 1 Коринтяни 1:18-25 18 Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.19 Понеже е писано:„Ще унищожа мъдростта на мъдритеи разума на разумните ще отхвърля.“20 Къде е мъдрият? Къдее книжникът? Къде е участникът в разискванията на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;23 а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост;24 но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост.25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците. Много често ние ще бъдем отхвърлени. Хората ще ни чуят, но те ще кажат: „Това си е твое мнение, аз не го приемам, за мене това е безумие, за мене това е мит, за мене това е фолклор“, но апостол Павел казва: „За нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“ Ние говорим прости думи, пълни с Божията сила. И ние трябва да бъдем насърчени, да не спираме да говорим в този свят, дори хората да не ни слушат. Ние да говорим Божиите думи. С прости думи да разказваме за Исус, защото Той е Божията сила. „Понеже е писано: Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля. Къде е мъдрият? Къде е книжникът? Къде е този вековен разисквач? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? Защото понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.“ Слава на Бога! Вижте, това послание е писано към коринтяните. И коринтяните са харесвали философията. Коринтяните са харесвали ораторското изкуство. Те са харесвали, когато някой се изправи и започне да говори, той да има сребърен език. Той да говори по такъв начин, че да представя своите мисли по един красноречив начин. Те са имали състезания по красноречие. Те са имали просто голяма любов. Съперничество ли са имали? Той да говори повече от него? Къде са тези хора? Къде са мъдреците? Къде са книжниците? Книжникът е ученият. Къде са учените? Къде са образованите? Къде са коментаторите в този свят? Има такива политолози днес, които ако ги слушаш как говорят, те могат да ти разкрият всичко в съвременната икономическа обстановка. Те са коментатори. Те са социолози и могат да разкрият как се движи политиката на световен мащаб. По един много красив начин. Но ако им кажем за Исус, те ще анализират това, което им казваме и за тях това ще бъде глупост. Как може ти да вярваш, че някой, който е на тази земя, е в същност Бог, защото ние вярваме, че Исус е Бог и че Той умря на кръст по един презрителен начин като престъпник, беше екзекутиран и че Той след това е възкръснал от смъртта. За тях това нещо е непонятно. Но това е истината, чрез която ние се спасяваме. Слава на Бога! Да, хората ще кажат: „Кой ти бръкна в мозъка?“ За тях това, което ние говорим, е глупост. И апостол Павел продължава и казва: „Понеже юдеите искат знамения“ – юдеите са искали чудеса, знамения, нещо да се случи, нещо велико, нещо силно. „Гърците търсят мъдрост“ – нещо, което да звучи мъдро, някаква сентенция, която да бъде много дълбока, нещо да бъде представено така, че когато ти го слушаш, просто да бъдеш смаян от неговата красота. Апостол Павел казва: „А ние проповядваме един разпнат Помазаник.“ Тези две думи – разпнат, Помазаник – за тях са били взаимно изключващи се, защото Помазаник означава, че Той е Цар, че Той е Победител, че Той е Освободител, а в същото време този Освободител, Цар, е разпнат. Това означава, че Той е унижен, Той е прекован, Той е победен, ако Той е разпнат. Но ние проповядваме един разпнат Помазаник. За юдеите – съблазън. За тях това е обида. Как може ти да кажеш, че нашият Помазаник е бил разпнат? Това е обидно за нас. Нашият Помазаник, Той ще срази римската армия. Нашият Помазаник, Той ще бъде Цар и ще основе световна империя. За езичниците – глупост. Техните богове, ако изследвате гръцките произведения, като Илиада, Одисея, там се говори за различни богове. Тяхната гръцка митология, всичките са някакви силни, като Херкулес, като Зевс, като разни други такива. Но нашият Бог е разпнат. Нашият Бог е разпнат. Но за самите призвани, юдеи, гърци, ако сме призвани, Христос е Божия сила и Божия премъдрост. Слава на Бога! Ние говорим прости думи, пълни с Божествена сила. Ние говорим прости думи, немощни думи, пълни с Божията сила и с Божията премъдрост. Защото апостол Павел казва: „Божието глупаво е по-мъдро от човеците.“ Слава на Бога! „И Божието немощно е по-силно от човеците.“ Слава на Бога! Затова ние не трябва да се разделяме. Някои хора, дори в църквата, се опитват да създават разцепления. И те казват: „Този пастор говори по-добре, другият пастор говори по-красиво, третият говори по-интелигентно.“ И по това време, понеже коринтяните още не са били зрели християни, но са били бебета, затова апостол Павел им казва: „Не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци във Христа, като на бебета. С мляко ви храних, не с твърда храна, защото още не можете да я приемете и сега още не можете. Понеже досега сте плътски, защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски? И не постъпвате ли по-човешки?“ Това означава: не сте ли такива, които въобще не са били спасени? 1 Коринтяни 3:1-3 1 И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, а като на плътски, като на невръстни в Христос.2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.3 Понеже и досега сте плътски; защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? Постъпвате като невярващи. Докато вие гледате красотата на думите, защото коринтяните са искали да се присъединят към някой. Затова те са се разцепвали. И апостол Павел им казва в 12 стих: „Това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов“. Едни са казали: „Аз съм Павлов“. Неговата проповед е най-хубава. Други са казали: „Аз съм Аполосов“. Аполос, той беше учен, той беше от Александрия, той знаеше науката по това време. В Александрия е била най-добрата школа, най-добрият университет, най-доброто образование, което човек може да има. 1 Коринтяни 1:12 12 Имам предвид това, че всеки от вас казва: „Аз съм на Павел“; „Аз пък съм на Аполос“; „Аз съм на Кифа“; „Аз пък съм на Христос“. ...