НОВА САМОЛИЧНОСТ – НОВО ПОВЕДЕНИЕ

Ефесяни 4:17-24 Тази сутрин ние ще продължим да разглеждаме посланието към Ефесяните и то втората част. В първите три глави ние ги разгледахме в попредишни поучения в една серия, която се наричаше „Нашата самоличност в Исус Христос“. И ние разгледахме, че нашата самоличност е в Христос. И в Христос ние сме избрани, ние сме надарени, ние сме осигурени. В Христос ние имаме всяко духовно благословение в небесни места. Говорихме също за нашето спасение в Исус, че ние сме спасени не чрез дела, но по благодат. И няма нужда ние да добавяме нещо към това, което Исус вече е направил за нас, защото спасението, което имаме, е съвършено. Говорихме също за това, че нашата самоличност е в църквата, в Божия народ, защото Господ взе езичниците, тези, които бяха отхвърлени, тези, които бяха далечни, които бяха пришълци, които бяха емигранти, които бяха чужденци, и Той ни направи да бъдем съграждани на светиите и членове на Божието семейство. Слава на Бога! В Христос, в църквата, която е Неговото тяло, Той ни направи сънаследници и съпричастници на Христовото тяло. Той ни направи да бъдем част от църквата, която е Неговото тяло, което е Христово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко на всички. И наистина, тези истини, за които говори апостол Павел, са толкова дълбоки, че Той в края на първа глава и в края на трета глава, след като излага своите основни мисли, Той се моли. Имаме молитвите на апостол Павел, в едната от които Той се моли за дух на мъдрост и на откровение, които Бог да ни даде, за да можем да познаем каква е надеждата, към която ни призовава, какво е богатството, което имаме между светиите и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите. Ефесяни 1:17-19 17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете,18 и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила, А във втората молитва Той се моли Господ да ни утвърди здраво чрез Неговия Дух във вътрешния ни човек, за да имаме сила да разберем и да познаем Христовата любов. Алелуя! Бог обича всеки един, Бог обича всички хора. Слава на Бога! Ефесяни 3:16-19 16 да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта,18 да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината19 и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. И след това в четвърта глава Той преминава към втората част на посланието си. И в тази втора част Той говори вече за практиката. Бихме могли да разделим посланието – първа част теория, втора част практика. Макар че е трудно те да бъдат изключени едно от друго, и в първата част има практика, и във втората част има теория. Но преобладаващо теоретичната част е първата част от първа до трета глава, а втората част от четвърта глава нататък е преобладаващо практична. И във втората част Той говори за това какви трябва да бъдем ние. Като светии, защото в това послание се говори за няколко групи хора. Говори се за юдеите, говори се за езичниците и се говори за църквата. И тези, които са членове на църквата, те са наречени светии. И като светии ние трябва да имаме един различен живот, подобаващ на званието, което ние сме получили. И затова в четвърта глава, първи стих, апостол Павел започва така и казва: „Тъй аз, затворник за Господа, ви моля да се обхождате“ – т.е. тук става въпрос за нашата обхода, става въпрос за нашето поведение – „достойно за званието, към което бяхте призовани.“ Така че тук виждаме баланса, който Бог очаква от нас. Ефесяни 4:1 1 И така, аз, затворник в Господа, ви моля да водите живот, достоен за званието, към което бяхте призовани, Значи, от едната страна, представете си, че тази дума „достойно“ е като една везна. И от едната страна слагаме званието, към което бяхте призовани. Званието, към което бяхме призовани, е да бъдем съграждани на светиите и членове на Божието семейство. Слава на Бога! Званието, към което бяхме призовани, е да бъдем Божи народ. А от другата страна на това звание, защото това е един нов народ, който Бог създава, стоят нашите дела, т.е. нашата обхода. От едната страна е званието, а от другата страна е нашето поведение. И нашето поведение трябва да се балансира, да бъде достойно за званието ни. И някой може да каже: „Ама тук това, което апостол Павел говори, е твърде тежко.“ Защото вижте, той казва „съвършено смирение“. Но как мога аз да бъда съвършено смирен? И той прибавя и кротост, прибавя и дълготърпение. И прибавя много неща, и някой може да каже: „Това е твърде много.“ Много ли е обаче? Трябва да видим и ако искаме да намалим от това, което Бог очаква от нас в 4-та, 5-та и 6-та глава, да махаме от това, което Той ни е дал, за да може да се уравновеси везната. Много ли е това, че Бог ни прави съживени и ни слага да седим съвъзкресени заедно с Исус в небесни места в Исус Христос? Не е много. Много ли е това, че Той ни прави съграждани на светиите и членове на Божието семейство? Не е много. Значи, ако това, което Бог прави за нас, не е много, тогава това, което Той изисква от нас, и то не е много. Разбира се, ние сме човеци, ние сме в плът, ние сме грешни и грешим, обаче ние не сме грешници. Много е важно това, ние да знаем кои сме в Исус Христос и затова говорихме за нашата самоличност. Защото начинът, по който ние мислим за себе си, ще предопредели как ние постъпваме. Затова ние може да грешим, но ние не трябва да мислим за себе си като грешници. Защото това е начин, по който Сатана ни атакува и Той ни казва: „Ти си грешник, затова грешиш. Позволено ти е.“ Но това е лъжа. Ние трябва да мислим за себе си не като за грешници, които постоянно грешат, а трябва да мислим за себе си като светии, които понякога падат в грях. Но като светии ние живеем един правилен и свят живот от Бога. И в този свят и правилен живот, всъщност това, което Бог очаква от нас на първо място, е ние да имаме единство. И затова в първата част на четвърта глава от първи до шестнайсети стих Той говори за единството в църквата. Той дава богословската обосновка за единството, защото той казва, понеже има един Господ Исус Христос, затова има една надежда, една вяра, едно кръщение. Защото има един Дух, затова има едно тяло. Защото имаме един Отец, затова имаме едно семейство. И това е семейството на вярата, семейството на църквата. Ефесяни 4:4-6 4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:5 един Господ, една вяра, едно кръщение,6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички. И за да може да се запази това единство, Той казва, че Христос е дал на църквата подаръци. И тези подаръци са нейните ръководители: апостоли, пророци, благовестители, пастири, учители и те служат за усъвършенстването на цялата църква, за да може да се достигне единство на вярата. И вследствие на това единство, ние да бъдем стабилни в нашето вярване и това да произведе духовен растеж. Ефесяни 4:11-13 11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,12 с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло;13 докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; И след това от 17-ти стих Той започва да говори не само за нашето единство, но започва да говори за нашата чистота. Защото освен че сме един народ, ние също сме свят народ в Господа. И тази втора част от 4-та глава, 17-ти стих, продължава, може да се каже, до 6-та глава, 9-ти стих. Целият този пасаж говори за това какво трябва да бъде нашето поведение. И за конкретни примери за това как ние трябва да се държим и как ние трябва да живеем като християни. Но тази голяма част от посланието би могла да се раздели на по-малки части. Като например от 5-та глава, 22-ри стих, апостол Павел започва да говори на различните групи хора в църквата. Той говори на жените от 22-ри до 24-ти стих. Той говори на мъжете от 25-ти до 32-ри стих. Той говори на децата от 6-та глава, от 1-ви до 3-ти стих. Той говори на бащите от 4-ти стих до 6-та глава. Той говори на слугите от 6-та глава, от 5-ти до 8-ми стих. И накрая говори на господарите от 6-та глава, от 9-ти стих. Има едно послание, което е към определени групи хора в зависимост от тяхната социална позиция. Преди това има един пасаж, който говори за това да се обхождаме не като глупави, но като мъдри. И това е 5 глава от 15 до 21 стих. Ефесяни 5:15-21 15 И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри,16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.17 Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля.18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа;19 и разговаряйте с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,21 като се подчинявате един на друг в страх от Христос. Преди това има един друг пасаж, който ни говори как да живеем като синове на светлината. Защото той казва: „Преди бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа“. И всъщност този пасаж започва от 5 глава от 3 стих до 14 стих. Ефесяни 5:3-14 3 А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие даже да не се споменават между вас, както прилича на светии;4 нито срамни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение.5 Защото добре знаете това, че нито един блудник или нечист,...