НОВОГОДИШНА РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА ДЕСЯТЪКА

Слава Богу! Слава на Господа! Това, за което ще говорим тази сутрин, е нещо съвсем практично и заглавието на тази проповед е „Новогодишна резолюция за десятъка“. Началото на новата година е време за новогодишни резолюции. Новогодишните резолюции това са вид решения, вид обещания, вид оброци, които ние правим. Т.е. в началото на новата година ти казваш: „От тази година ще спра да пуша“. Това е едно решение, което вземаш. Ще намаля цигарите, ще спра да пуша. Или: „Тази година ще спра да харча като луд и ще започна да спестявам“. Това е една добра резолюция, която можеш да направиш. Или: „Тази година ще сваля поне 5 килограма“. Това е едно добро решение, ако си в моето положение. Така че това са различни решения, планове, които хората правят и те се наричат новогодишни резолюции. Но резолюциите, които ние правим в църквата, те са по-особени, защото те са оброци, те са обещания, които ние правим пред Господ. И виждаме тази практика на обещанията на много места в Библията, но в Еклисиаст 5:4 се казва: „Когато направиш обрек Господу, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение към безумните. Изпълни това, което си обрекъл“. Тоест това, което ти си обещал, трябва да го направиш. В нашите Библии се използва тази дума „обрек“ и ние казваме „обрек“, православната църква казва „оброк“. „Обрек“ и „оброк“ – едно и също нещо. Става въпрос за официално обещание пред Господа. Аз ще използвам думата „обрек“, защото тя ми е по-близка, но е ясно, че това е всъщност „оброк“. Когато правим новогодишни резолюции, все пак трябва да знаем техническите ограничения. Основното ограничение на резолюциите е, че вършенето на добро не може да ни препоръча пред Бога. Тоест, каквото и да правим, ние никога не трябва да се превръщаме в легалисти или законници. Защото има опасност, ако ти обещаеш нещо и после го направиш, да се почувстваш доволен и горд от себе си. Че аз направих това, аз направих друго и аз може би сега съм по-близо до Бога заради това, което аз съм направил. Но това се нарича легализъм, особено ако ти започнеш да презираш другите, които не са като тебе, и са мързеливи, несериозни, и си кажеш: „Аз съм по-добър от тях, защото аз съм дисциплиниран, аз правя това или онова“. Тогава ти се превръщаш в легалист, ставаш един от фарисеите, които си мислеха, че са по-добри. Спомнете си тази притча, която Исус разказа за онзи, който се молеше и каза: „Господи, благодаря, че не съм като този бирник, но аз давам десятък, аз живея праведно, аз правя това или онова“. Бирникът се изправи пред Господа и удряше се в гърдите в знак на разкаяние и казваше: „Господи, прости мене грешния“. И Христос препоръчва това отношение, т.е. ние каквото и да правим, не трябва да забравяме, че сме грешници, спасени по благодат. И всичко, което имаме, е заради жертвата на Кръста, а не заради нашите лични заслуги. Въпреки ограниченията обаче, новогодишните резолюции са полезни. Основно защото е добре да си поставяме цели и да ги изпълняваме. Ако не знаем къде отиваме, няма да стигнем никъде. Т.е. за да направиш нещо, трябва да вземеш решение да го направиш. Нека Бог да ни помогне да вземем правилните решения. И по принцип началото на новата година е време за препосвещение. Ние имаме също една служба, която сме правили преди години, която се нарича „Подновяване на завета с Бог“. Това е една служба, в която ние казваме: „Аз ще се посветя отново на Бога, аз ще живея свят живот, аз ще ходя с Бога, ние се молим за Божието водителство и отдаване на Бога“ и т.н. Но ние ще говорим за една съвсем практична резолюция и тя е тази за десятъка. Т.е. когато говорим за резолюции, те са най-близки до оброците. И десятъкът е нещо съвсем практично. Едно от първите решения, за които четем в Библията, е решението на Яков да дава десятък на Бога. Битие 28:10-20 10 И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.11 И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.12 Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.13 А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.14 Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.15 Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.16 А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.18 На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.19 И нарече онова място Ветил; а преди името на града беше Луз.20 Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, Вижте, това, което четем тук, е всъщност потвърждение на Авраамовия завет. Бог даде това обещание на Авраам, Бог даде това обещание на Исаак и сега Той го дава на Яков. И това, което виждаме, е, че Той му казва: „Ето, Аз съм с тебе“. И това е нещо, което Исус също казва в „Великото поръчение“. Той казва: „Ето, Аз съм с вас“ през всичките дни. Слава на Бога! Така че това беше един момент, в който Бог се разкри на Яков като Негов личен Бог. И това беше в сън. Когато се събуди, Яков осъзна и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел“. И уплаши се. И рече: „Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна“. На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му и наименува това място „Ветил“, което означава „Божий дом“. Така че „Бет“ е „къща“, „Ил“ или „Ел“ е „Бог“. Тоест „Ветил“ е „Божий дом“. И преди името на града беше Луз. Тогава Яков направи обрек. Казва се, че когато Яков преживява това, тогава Яков се обрече. Той каза: „Ако бъде Бог със мен и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека“. Той не искаше дори богатства. Каза само: „Да имам хляб да ям и дрехи да се облека“. Така щото да се завърна със мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог. И този камък, който е изправен за стълб, ще бъде Божий дом. И от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб. Това беше обрекът. Това беше оброкът. Такъв беше контекстът, в който Яков направи този обрек. Той бягаше от гнева на брат си. Знаете историята. Той измами Исав, измами баща си, но по този начин той открадна благословението на първородния, което Исаак беше запазил за Исав. Той го даде на Яков, защото Яков се преоблече с помощта на майка си. Тя помогна за тази лъжа, да се облече с дрехи от кожа, да има така косми, смятайте колко е било в космата сам, че Яков Исак го благослови. И с това видя Исак и казва ми: „Замени тази“. Той ми казва: „Аз вече дадох благословението на брат си“. За тебе пак остава нещо, но не беше като за брата си. Но сега той бягаше, защото брат му се ядоса и може би намисли да направи същото, което тези първите два брата – как бяха? Каин и Авел, може би както Каин, и той дъхна, така се каже. Но той беше вече в несигурност. Но тогава Господ му казва: „Аз ще бъда с тебе“. И тогава той направи оброк. Какъв беше неговият оброк? „От всичко, което ми даде, ще дам десятък на Тебе“. От всичко, което ми даде, ще дам десятък на Тебе. Мисля, че това би била една много добра новогодишна резолюция, която всички може да направим днес. Да кажем: „Господи, аз решавам през тази година, и може и след това, но нека го направя за тази година, да Те опитам в това нещо“. Битие 28:10-20 10 И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.11 И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.12 Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.13 А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.14 Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.15 Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.16 А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.18 На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.19 И нарече онова място Ветил; а преди името на града беше Луз.20 Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, От всичко, което ми даде, ще дам десятък на Тебе. От всичко, което ми даде, ще дам десятък на Тебе. Какво се казва за десятъка в Библията? Откъде Яков знаеше за десятък? Откъде му хрумна това нещо? За първи път четем за десятъка в Библията в Битие 14:20. Там се казва, че Авраам даде десятък от всичко на салимския цар Мелхиседей. Битие 14:20 20 благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко. За победата, която Бог даде на Авраам над Ходолагомор. Но това, което този Ходолагомор беше направил с неговите съюзници, беше отвлякъл Лот, който беше племенник на Авраам, и не само него, а и жена му....