ОБЪРНИ ТВОИТЕ ПОРАЖЕНИЯ В ПОБЕДИ

Исус Навин 7:1-8:2 Исус Навин 7:1-8:2 АКО ПАДНА - ЩЕ СТАНА! В Притчи 24:16 се казва: 16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото. Това, че сме вярващи, не означава, че няма да имаме проблеми в нашия живот. Но, Бог е определил начини по които ние да разрешаваме тези наши проблеми. Дори да паднем, има начин по който ние да се изправим. Бог не е планирал поражения за нас. Вината за нашите провали не е Негова. Но все пак, знаейки, че те ще се случат, Той е промислил начини и пътища за оправяне на нещата - стратегии за възстановяване. Чрез тях нашите провали могат да бъдат преобърнати в успехи и нашите поражения в победи. В Исус Навин 7 и 8 глави имаме пример за това. Първата атака срещу Гай (град Гай, който беше в обещаната земя) се оказа поражение, но Бог я превърна в победа. След малко ние ще разгледаме как стана това. Но нека преди това да ви посоча още един стих - в Михей 7:8-10. 8 Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Може би има хора, които ни гледат и когато ние съгрешим, когато паднем, когато се провалим, те, понеже са наши неприятели, злорадстват и се радват, затова, че ние сме се провалили. Но, тука Михей казва: 8 Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Това трябва да бъде нашето отношение: „Праведният, ако и седем пъти да падне - пак става! Ако падна - ще стана! Никой не е застрахован да не съгреши, но, дори да сгрешим, ние не трябва да оставаме в греха, а винаги, винаги, винаги, винаги, винаги, винаги... да се изправяме! Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина. 9 Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Когато Давид съгреши, той „носеше гнева на Господ". Когато Израил съгрешаваше, той също „носеше гнева на Господа"! Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му. Слава на Бога! Защото Бог наказва, но Той и изцелява! Той наранява, но Той и превързва! Слава на Бога! 10 Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците. Така че, това е за което ще говорим - как да преобръщаме нашите поражения в победи. Но ще започнем с причините за поражение, за да можем да ги избягваме. Защото, най-доброто средство за лечение е профилактиката - не да чакаме да се разболеем сериозно и тогава да търсим лекарство, а да предприемаме предварителни мерки, така че да избягваме причините за болестите и да не се разболяваме. ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОРАЖЕНИЕТО Четейки внимателно началото на 7 глава на книгата на Исус Навин ние можем да забележим три причини за поражението на Израил. Много често това са причините и за нашите поражения в борбата със Сатана и с този свят. КОМПРОМИС С ДУХОВНИТЕ ПРИНЦИПИ (ГРЯХ) - ст.1 Първата причина за поражение е правенето на компромиси - нарушаването на Божиите принципи (ст.1) 1 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните. В предната глава ние виждаме как Исус Навин изрично заповядва на израилтяните да не вземат нищо от обреченото (Исус Навин 6:18). 18 Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите. Всичките користи, цялата плячка, среброто и златото трябваше да се посветят на Бога и да се внесат в Господното съкровище (Исус Навин 6:19). В Библията виждаме един духовен принцип, и той е, че първите неща обикновено принадлежат на Господ - първородните мъжки (и човеци и животни), първите класове, първите плодове... В Стария Завет всички тези неща принадлежаха на Бога - като знак на почит и признание за опазването на еврейските първородни по време на десетата язва, и за това, че всичко, което евреите имаха, беше от Него. А тук виждаме, че и първият завладян град от Обещаната земя - Ерихон - трябваше да принадлежи на Бога, да бъде принесен в един вид „всеизгаряне на Господ". Затова, Бог каза: „Няма да вземете никакви користи от него. Но, ще го изгорите до основи и всеки човек и животно в града ще бъдат унищожени (6:21) и всичкото му богатство ще бъде принесено в жертва за Мен (6:24)". В този първи стих на седма глава, който току що прочетохме има четири забележителни неща. Първото от тях е, че не се казва, че само Ахан е извършил престъпление, но се казва, че „израилтяните извършиха престъпление относно обреченото". Забележете, Бог говори така, като че ли целия народ е извършил греха, когато не целият народ беше извършил греха, а един-единствен човек. Този стих ни показва, че явно Бог гледа на народа си - а и на църквата днес - като на едно цяло. Това ни показва, че с действията си можем да навредим не само на себе си, но и на цялата църква. Божият гняв „пламна" не само против Ахан, но и „против израилтяните". Един съгреши, а всички пострадаха. 1 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните. Отново подчертавам, че нашата отговорност като християни е не само лична, но и обществена - това, което правим повлиява не само нас, но и цялото общество. И аз мисля, че всеки един от нас трябва да си зададе този въпрос: „Да не би аз да съм виновен за липсата на растеж в нашата църква?" Нека да изпитаме себе си! Трябва да бъдем много внимателни, защото ние сме едно тяло, и ние си влияем един на друг - както в положителен смисъл - когато си помагаме един на друг, така и в отрицателен смисъл - когато една част страда, „всички части страдат с нея" (1 Коринтяни 12:26). Затова, ако в дадена част има инфекция, в най-лошия случай тя се ампутира. Както в Коринт, където един човек имаше „бащината си жена" - втората жена на баща си. Той спеше с нея - това такова блудство и прелюбодейство, каквото - казва ап. Павел - „нито между езичниците се намира" (1 Коринтяни 5:1). Но, въпреки, че това беше нещо отвратително за Бога, вярващите в тази църква го толерираха и дори се гордееха с това, че са толкова много „в Духа", че това, което правят с телата си въобще не ги засяга (1 Коринтяни 5:2). Обаче, ап. Павел им каза: „Очистете стария квас (1 Коринтяни 5:7)! Отлъчете нечестивия човек изпомежду си! (1 Коринтяни 5:13)". Разбирате ли, този човек трябваше да бъде отлъчен от църквата и така да се каже „поставен под карантина" с цел да спре да я заразява и да му се даде възможност самия той да се спаси. Затова, в 1 Коринтяни 5:3-5 ап. Павел казва: 3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, - осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това, 4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус), 5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господ Исус. Защо ап. Павел направи всичко това? Защото без едно такова отлъчване, не можеше да има благословение. И тук, в Исус Навин виждаме същото нещо с Ахан. Бог им беше казал, че те не трябва да вземат от обреченото, но Ахан го направи и това доведе до поражението на целия Божий народ и на нанасянето на Божия гняв върху него - заради един, пострадаха всички. Затова, нека да изпитаме себе си - въпреки, че нашия грях е таен и скрит, да не би ние да сме тези, заради които страдат другите! Второто забележително нещо в греха на Ахан е, че в него виждаме, че когато човек наруши Божията воля, той обикновено извършва не само един, а няколко гряха едновременно - комплекс от грехове. В ст.11 Бог ни казва как изглеждаше греха на Ахан през Неговите очи. 11 Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили откраднатото между своите вещи. Забележете, не само вземане от обреченото, но и престъпване на завета, и кражба, и лъжа, и присвояване. Това ни показва, че когато ние нарушим един от принципите си като християни, това неминуемо нанася поражение на цялата ни ценностна система. Това е още една причина да внимаваме в обходата си и да внимаваме какво вършим. Третото забележително нещо в този стих е, че грехът може да бъде скрит от човеците, но не и от Бога. Никой не знаеше, че Ахан е взел от обреченото. Никой не го видя. Всичко си беше „скрито-покрито". Но, не и за Бога. Той е всезнаещ и според Псалом 19:12 Той знае не само явните ни, но и тайните ни грехове. 12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения. Четвъртото забележително  нещо в този стих е, че грехът винаги предизвиква Божия гняв. Няма грях за който Бога да каже: „А, това ли, това е незначително, може да ти се размине...". Не. Грехът никога не остава без последствия. Не трябва да допускаме да имаме или да си създаваме илюзии в това отношение! Грехът винаги ще бъде наказан. В Притчи 11:21 четем: 21 Даже ръка с ръка да се съедини, пак нечестивият няма да остане ненаказан; А потомството на праведните ще се избави. Дори и ако лявата ни ръка се преобърне и стане като дясната, така че да могат да се припокрият - нещо, което никога няма да стане, пак „нечестивият няма да остане ненаказан", т.е. няма измъкване - грехът винаги ще бъде наказан. Грехът е като семе, което ражда смърт. В Новия Завет в Галатяни 6:8 ап. Павел казва, че „който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление". Как сееш за плътта си? Като вършиш грях. В Числя 32:23 Святият Дух ни предупреждава: 23 ... и да знаете, че грехът ви ще ви намери. Светът е като един огромен супермаркет - ние се раждаме, влизаме в този супермаркет и можем да си „купуваме" и да си правим каквото си искаме - Бог ни е дал свободна воля - можем да се освещаваме, можем и да си грешим, но трябва да знаем, че на изхода има каса, има проверка, и всеки един ще трябва да отговаря за това какво си е купил, а ако това е грях - да плаща за него....