Обичай ближния като себе си - десета част (запис на урок)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция. ИЗТОЧНИЦИ: Рав Хаим Йосеф Давид Азулай (1724-1806) Ранните коментатори обясняват “обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” - когато човек обича приятеля си и приятеля му него то получаваме две обичи, а гематрията на два пъти обич (אהבה) е 26 т.е. [гематрията на четирибуквеното] Име на Бог. И това е “обичай приятеля си като себе си” и твоя приятел ще обича теб [и тогава] “Аз съм Бог”.  Още нещо - “обич” (אהבה) е гематрия “едно” (אחד), защото когато има любов има и единство и Божественото Присъствие е сред хората, както пишат Мъдреците [в Зоара]: “‘И Той в едно’ (Йов 23:13) - Божественото Присъствие се разкрива с едно” т.е. когато има единство, а единството идва от обич, която има същата гематрия като “едно”. (Кисе Давид - друш 13)     Чрез любовта един към друг качеството на съда се трансформира в качеството на милостта. Когато “обичай приятеля си” се изпълнява, то “като себе си” (כמוך), което има същата гематрия като Името Елоким - 86 (אלקים) се превръща в “Аз съм Бог” (‘אני ה).  Друго обяснение - “обичай приятеля си” и в заслуга “като себе си”, което има гематрията на Името Елоким (свързано с качеството на съда), ще се превърне в “Аз съм Бог”, което има същата гематрия с едно отгоре (съответстващо на единността от изпълнението на заповедта). (Руах хаим - друш 16) Рав Пинхас Елияу Хоровиц (1765-1821)  “Oбичай приятеля си като себе си” - Известно е, че всеки занаятчия мрази своя конкурент.  Шивачът мрази шивача, а не търговеца; търговеца мрази търговеца, а не шивача. Тората ни казва [да обичаме] не само този, [когото е лесно да обичаме,] а и другия. Не е достатъчно да обичаш приятеля си, който не е “като теб” т.е. в същата професия и съответно не ти намалява прехраната. Дори той да е в същата професия и понякога да ти намалява прехраната, въпреки това си задължен да го обичаш от цялото си сърце. (Сефер абрит 2:13:21) Същността на обичта към ближните е човек да обича цялото човечество независимо от кой народ или нация, защото [всеки човек] е негово подобие и се занимава с  облагородяването на света - той строи или оре или сади или търгува, той има занаят или размишлява и крои как да запълни нуждите на света, той планира как да помогне нищо да липсва на другите хора, той строи света със своята мъдрост, той изобретява нови уреди и процеси с цел света да просъществува по колкото се може по-цялостен начин. (Сефер абрит 2:13:84)  Рав Исраел Лифшиц (1782-1860) Има четири вида хора.  Казващият “Моето е мое, а твоето е твое” - това е посредствен подход. Други казват, че това е подходът на Седом.  “Моето е твое, а твоето е мое” - това е невежа.  “Моето е твое и твоето е твое” - това е хасид (някой, който върши отвъд очакваното). ‘Моето е мое и твоето е мое” - това е злодеятел. (Пирке авот 5:10) “Това е подходът на Седом” - въпреки това, че приравнява приятеля си със себе си, както пише: “Обичай приятеля си като себе си”, той все пак с поведението си ще премахне обичта между тях, както [се е случило] в Седом. Те престанали да приемат гости въпреки, че знаели че в резултат другите народи ще се отнасят с тях по същия начин. Впоследствие те преминали от едно зло към друго докато не стигнали до там, че се отнасяли зле с бедните. (Тиферет Исраел - Пирке авот 5:10:73)