Обичай ближния като себе си - девета част (запис на урок)

Рав Елиезер Папо (1785-1828) "Не отмъщавай и не пази злоба и обичай приятеля си като себе си” - защото ако сам на себе си си причиниш вреда то няма да си отмъстиш или да пазиш злоба срещу себе си, а ще си кажеш: ““Аз съм Бог”, който му изпрати тези страдания и той ги получава като изкупление на греховете си.” Така и човек трябва да каже за своя приятел: “Бог му е казал да ме обиди”. Или [друго обяснение]: казано е “Не отмъщавай и не пази злоба”, а “обичай приятеля си” и тогава “като теб Аз съм Бог” - както човек се отнася към другите така и [Бог] се отнася с него; [както казват Мъдреците:] “всеки, който прощава, му се простят всички грехове” (Рош ашана 17а) и “този, който е придирчив [с другите, Бог е] придирчив с него” (Псахим 110б). (Елеф амаген - Кедошим 19:17-18) Царят Шломо казал (Мишле 10:12): „Омразата събужда лоши чувства и любовта прикрива всички неправди.“ Има причини, поради които омразата се събужда между човек и брат му - всички те са безсмислени! Има един вид човек, който мрази, защото другата страна е съгрешила срещу неговото тяло, пари или чест. Освен всичко друго, Тората заповядва (Ваикра 19:18): „Не отмъщавай и не пази злоба“ и някои обясняват, че причината е в това, че другия човек е принуден в действията си и просто прави пратеничеството на Бог, т.е. Бог му е казал да го обиди. Нещастието на неговия мазал е наказанието [на другия] да се достави чрез него. И тъй като това е така, няма причина да мрази приятеля си. Той е като брадвата в ръката на дървосекача.  “От какво може да се оплаче живият човек?  Всеки човек има свои грехове (т.е. това е причината за неговото неблагополучие)!“ (Еха 3:39) Има такъв, който мрази заради ревността и смята, че поминъка му е намален заради приятеля му. Това не е нищо повече от липса на вяра. Има такъв, който мрази, защото виждат че другия човек не върви по правия път. Човек трябва да разбере, че и той има различни недостатъци според нивото си. Всеки бива оценяван според собствения си статус в Божия съд. Може би приятелят му е бил победен от злите си склонности и е нарушил волята на Бог. Ако Бог е дал на самия него добро и го е напътствал по пътя на истината, то не трябва ли да отдава почит на Бог и да бъде старателен в най-малките детайли на заповедите според своите знания и разбиране и помощта, която е получил от Бог, а не да посрамва и мрази брат си в сърцето си. Разрешено е да се мрази само грешник, който след като е бил укоряван няколко пъти продължава за въстава, да ядосва нашия Баща в Небесата и причинява страдание на Небесата. Обаче останалите хора не бива да бъдат мразени. Начинът за премахване на омразата е прилагането на изказването на Мишната (Пирке Авот 1:6) „Оправдай всеки човек.“ Дори ако някой да вижда развалянето на разваления, човек не трябва да го обвинява и ненавижда, тъй като пътя на човека е прав в неговите собствени очи и какво да направи? Не ни остава друго освен да излеем душите си пред Бог, за да го напъти с добър съвет и да го води в кръговете на правдата, в името Му. Ако човек си каже: „Не наказва ли Светият, Благословен е Той, човека, който върви според упорството на сърцето си и това, което е правилно в очите му, защото е трябвало да учи, а не го е направил?“ Можете да отговорите, че това се отнася само за някой, който е придирчив, защото тогава и с него са придирчиви. Обаче, който прощава, прощават му се всичките му грехове (Йома 23а), защото чрез мярката, която човек измерва другите, така той се измерва и от Небесата (Мегила 12б). Освен това човек не трябва да мрази своя приятел, който не е тръгнал по правия път. Защото, ако това е така, той трябва да намрази себе си повече! Кой е достатъчно уверен да каже, че е достигнал дълбочината и ширината на своите способности и че всичко, което може да направи, е постигнал както трябва? Като такъв той не е по-добър от приятеля си и, може би, неговия приятел е по-добър от него според позицията, разбирането и способностите му т.е. от човек на по-ниско ниво се очаква по-малко (Пеле йоец - Аават реим)