Обичай ближния като себе си - деветнайсета част (запис на урок)

Рав Йехиел Яаков Вайнберг, Сериде Еш (1884-1966) Казал Раби Йоханан: “[...] Светият, Благословен да е Той, не се радва на падението на злодеите.” И [също] казал Раби Йоханан: “Защо пише: “и не се приближили един до друг цяла нощ” (Шмот 14:20)? Служещите ангели искали да пеят песен [във възхвала на Бог], но Светия, Благословен да е Той казал: “Моите творения се давят, а вие ще пеете песен?!”” (Мегила 10б) [...] Тези думи на Бог отредили съдбата на еврейския народ. За всички поколения и завинаги [тези думи] оставили отпечатъка си върху съзнанието му. От тук нататък еврейския народ няма радост докато творенията на Светия, Благословен да е Той, се давят. Съдбата [на еврейския народ] е свързана със съдбата на цялото човечество. Само когато пълното спасение дойде за цялото човечество ще дойде и празничния ден за еврейския народ, но дотогава на еврейския народ не е разрешено да започват песен на радост. “Творенията Ми се давят, а вие искате да започнете с песни на възхвала? Свидетели сте на това как хиляди, хиляди от Моите създания се давят в море от бедност и сълзи. Та как бихте могли да се радвате, как бихте могли да седите в спокойствие пред гледката на неизразимата бедност намираща сред хората?” Тези думи кънтят в ушите ни като призив (קול קורא), призив към съзнанието на човек, който проглася страданието и бедността на хората. Гласът (קול) на Бог, който призовава (קורא), е останал слепен с душата на евреина и се е превърнал в най-силната и активната й движеща сила. Този кънтеж кънти постоянно в душата на всеки един евреин, това е ехото на онзи глас от небесата, гласа на съпричастие в страданието и еврейското състрадание. Този глас на съпричастие и състрадание е станал ръководната идея на съзнанието му. Еврейското съзнание, (наричан от Мъдреците) ангела на Исраел, не може да се успокои и да остане безразличен към бедността на хората на всяко място, където я намира, на всяко място, където вижда изкривяване на закона, развал на хармонията, законността или свободата - [в такива ситуации] той веднага чува от същността си този глас обявяващ: “творенията Ми се давят в морето…”  От тук [получаваме] ключ за разпознаването на духовния живот на евреина и разширяването на разбирането на курса на еврейския народ сред другите народи. Трагедията на еврейството и еврейския народ е започнала още от разтварянето на Червено море и преминаването им през него. Те са искали да се възрадват на собственото си национално щастие, но не им било дадено, а и те самите не могли.  “Творенията Ми се давят в морето…” - това е, което е определило завинаги еврейската съдба и оставило отпечатъка си в еврейското съзнание. Не са ли еврейската съдба и съзнание обаче едно и също? Чувството за съпричастност е ръководна идея в природата на евреина и е отличителен знак на истинския евреин, както казват Мъдреците: “Този народ има признака - съпричастни са, смирени са и извършват хесед (добри дела)” (Йевамот 79а). Те са били готови да кажат, че непритежаващия тези качества не е евреин и няма еврейска кръв.  От тази гледна точка ще ни се изясни и заповедта “обичай приятеля си като себе си” (Ваикра 19:18). Тази любов не е резултат на самостоятелно желание на сърцето, желание за сливане и смесване в името на съединение с големия свят, а произлиза директно от чувството за състрадание, чувство съчувстващо и разбиращо скръбта оплакваща живота на земята. Прав е философът казал: “Този, който има състрадание към хората ги обича”. Състраданието на евреина не е само чувство, а е мирогледа в живота му и вярата му в единството [на Бог]. Нашият баща Авраам не е бил само първият вярващ в единството [на Бог], а е бил и първият откроил се с това, че вървял по пътя на извършването на цедака и милостиви дела, и станал пример за любовта към човека на практика. [...] (Лифраким, стр. 296-298)