Обичай ближния като себе си - двайсет и първа част (запис на урок)

Нехама Лейбович (1905-1997) - [...] По-правдоподобно е обаче мнението, което приема фразата “като себе си” не като квалифицираща степента на любов, а като мотивираща принципа, въплътен в текста - той е като себе си, човек като самия теб. Това е мнението, което Рав Нафтали Херц Визел предлага след анализиране на другите гледни точки: “Думата כמוך (“като себе си”) обикновено не се използва като наречие, а по-скоро като прилагателно, което означава “подобен на теб” - “защото כמוך фараона” (Берешит 44:18), т.е. подобен на фараона; “няма никой толкова проницателен и мъдър כמוך” т.е. подобен на теб в мъдрост и проницателност (там 41:39). По същия начин и тук значението е: “Обичай ближния си, който е като самия теб - като теб, създаден по образ на Бог, човек като самия теб. Това включва цялото човечество, създадено по образ на Бог. Раби Акива се позовава на това в коментара си: “Това е велик принцип в Тората” (Берешит Раба 24), повторен от него в Мишната по следния начин: „Възлюбен е човек, защото е създаден по образ на Бог“ (Пирке авот 3:14). Дори да съгреши, той може да подобри поведението си, защото е създаден по образ на Бог и е надарен със свободна воля и е в състояние да контролира действията си ... Правилният превод на тази фраза е: “Обичай ближния си, защото той е като теб” … Ако означаваше “като себе си”, т.е. трябва да го обичаш, както ти обичаш себе си, тогава бихме могли да игнорираме обяснението на Илел, което всъщност би намалило обхвата на тази максима. Освен това Тората не би указала степента на тази любов, тъй като обичайният еврейски израз за такава идеална любов е, “както той обича собствената си душа”, както Писанието заявява в случая с Давид и Йонатан: “и Йонатан го обичаше като своята собствена душа” (Шмуел алеф 20:17). Съответно, тук текстът трябваше да каже “обичай ближния си като собствената си душа”. Ако всеки евреин трябва да обича ближния си като своята собствена душа, нямаше да има нищо изключително в любовта на Давид и Йонатан, въпреки това Давид заявява в елегията си към Йонатан: “Твоята любов към мен беше изключителна” (Шмуел бет 1:26). Следователно, “כמוך” означава, защото той е такъв, какъвто си ти, и стихът трябва да се разбира в буквалния му смисъл, противно на обяснението на Нахманид.” Това мнение получава допълнителна подкрепа от стих 34 от нашата глава (Ваикра 19): “С чужденеца (גר), който пребивава с вас, ще се държите така, както и с местния, и ще го обичате כמוך, защото сте били чужденци в египетската земя.” Ако “כמוך” посочваше степента на любовта, тогава свързването с робството би било неразбираемо. Обаче това не е така, ако “כמוך” означава този, “който е като теб”, който се нуждае от твоята любов. Така четем по-нататък: “Не потискайте чужденеца, защото познавате душата на чужденеца, защото [самите] вие сте били чужденци в египетската земя (Шмот 23:9). Това изяснява нашия стих: “Отнасяй се с ближния си с любов, защото той е човек като теб, и следователно знаеш неговия стремеж към любов (нужда да бъде обичан). [...] (Июним - Кедошим)