Обичай ближния като себе си - двайсет и втора част (запис на урок)

Рав Джонатан Сакс (1948-) [...] Ваикра гл. 19 споменава една до друга заповеди, които на пръв поглед са от съвсем различни видове. Някои принадлежат към моралния живот: не клюкарствайте, не мразете, не отмъщавайте, не обиждайте. Някои се отнасят до социалната справедливост: оставете части от реколтата за бедните; не изкривявайте справедливостта; не задържайте заплатите; не използвайте неверни тегла и мерки. Други имат съвсем различно усещане: не кръстосвайте добитък; не засаждайте поле със смесени семена; не носете дреха от смесени вълна и лен; не яжте плодове от първите три години; не яжте кръв; не практикувайте гадаене; не се самонаранявайте.  На пръв поглед тези заповеди нямат нищо общо помежду си: някои са за съвестта, други за политиката и икономиката, а други за чистотата и табутата. Ясно е обаче, че Тората ни казва друго. Те имат нещо общо. Те са за ред, граници, ограничения. [...] Защо тогава точно в тази глава се появяват двете големи заповеди - любовта към ближния и чужденеца? Отговорът е дълбок и далеч от очевиден. Защото тук принадлежи любовта - в подредена вселена. - Канадският психолог Джордан Питърсън наскоро се превърна в един от най-известните обществени интелектуалци на нашето време. Неотдавнашната му книга „Дванадесет правила за живота“ е мащабен бестселър във Великобритания и Америка. Той е имал смелостта да противоречи, предизвиквайки модните заблуди на съвременния Запад. Особено поразително в книгата е правило номер 5: „Не позволявайте на децата ви да правят нещо, което ви кара да не ги харесвате.“ Неговата точка е по-фина, отколкото звучи. Значителен брой родители днес, според него, не успяват да социализират децата си. Те им дават всичко, което искат. Не ги учат на правила. Има, твърди той, сложни причини за това. Някои от тях са свързани с липсата на внимание. Родителите са заети и нямат време за трудната задача да преподават дисциплина. Част от него има връзка с влиятелната, но подвеждаща идея на Жан-Жак Русо, че децата са естествено добри и са направени лоши от обществото и неговите правила. Така че най-добрият начин да отгледате щастливи и креативни деца е да ги оставите да избират за себе си. Отчасти обаче той казва това е така, защото „съвременните родители са просто парализирани от страха, че вече няма да бъдат харесвани или дори обичани от децата си, ако ги накажат по някаква причина“. Те се страхуват да не повредят отношенията си, като кажат „Не“. Те се страхуват от загубата на любовта на децата си. [...] Ясните правила правят сигурни деца и спокойни, разумни родители. Ясните принципи на дисциплината и наказанието балансират милостта и справедливостта, така че социалното развитие и психологическата зрялост да бъдат оптимално насърчавани. Ясните правила и правилната дисциплина помагат на детето, семейството и обществото да установят, поддържат и разширяват реда. Това е всичко, което ни предпазва от хаос (там 113-144). Това е и темата на началната глава на Кедошим: ясни правила, които създават и поддържат социален ред. Именно там принадлежи истинската любов - не сантименталният, самозаблуждаващ се заместител. Без ред любовта само добавя към хаоса. Неразбраната любов може да доведе до пренебрегване на родителите, създавайки разглезени деца с чувство за право, които са предназначени за нещастен, неуспешен, неосъществен възрастен живот. [...] Нейната комбинация от морални, политически, икономически и екологични закони е върховно изявление на вселена от (Божествено създаден) ред, на който ние сме пазители. Но главата не е само за реда. Става дума за хуманизиране на този ред чрез любовта - любовта към ближния и непознатия/чужденеца. И когато Тората казва: „Не мразете, не отмъщавайте и не пазете злоба“, това е необичайно предчувствуване на коментара на Питърсън за негодуванието, завистта и желанието за отмъщение и унищожение. Оттук и променящата живота идея, която отдавна сме забравили: любовта не е достатъчна. Взаимоотношенията се нуждаят от правила. (Covenant and Conversation 5778)