Обичай ближния като себе си - двайсета част (запис на урок)

Рав Ицхак Хутнер (1906-1980) [...] Ще започнем със следното - в Тората пише: “обичай приятеля си като себе си”. Рамбан обяснява, че “като себе си” е преувеличение. Той дава две обяснения защо: 1) сърцето на човек не е способно да обича приятеля му като себе си; 2) това е против алахата (закона) гласяща “твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел” (Бава меция 62a). Тези му думи безпокоят сърцата ни и озадачават очите ни. Как можем да кажем за думите на Тората във връзка с една от заповедите, че повелението е формулирано като преувеличение, което е неосновано върху реалния свят?! И също да се каже, че е против закона не аргумент. Както обяснихме преди, чувствата за единство и единственост при човека произлизат от факта, че Адам е бил сътворен сам, за разлика от останалите творения дошли в света “според рода [им]”. Със сигурност заповедта за обич “като себе си” е върха на единството на човек. Невъзможно е да си представим по-високо ниво в единството на човек от любов към другия равна на тази към себе си. Истината е, че приравняването на любовта към приятеля си с тази към себе си е абсолютно невъзможно докато не отворим пред себе си семейното ни дърво започващо с Адам, който бил създаден сам/един. Вече обяснихме, че ограничаването на човек от Бог е най-плътното покритие на идеята за единствеността на  човек и най-бездънното й съкритие. Както казахме, единствеността на човек казва “света е бил сътворен за мен”, а явлението смърт, което е ограничението на човек, противоречи на осъзнаването, че “света е бил сътворен за мен”, защото света продължава да съществува и след смъртта на човек. И по никакъв друг начин човек не може да съживи в душата си осъзнаването, че “света е бил сътворен за мен” освен с интернализирана вяра в оживяването на мъртвите (техият аметим) и премахването на смъртта от света. (С очите си виждаме, че заради отсъствието на вярата в оживяването на мъртвите в светския свят, той не е спрял докато не са свалил стойността на човек до такава степен, че да се приравни с животните.) Излиза, че имаме верига от съкрития, чиито пръстени са преплетени един в друг. Явлението смърт съкрива осъзнаването, че “света е бил създаден за мен”. Така смъртта съкрива единствеността на първия човек, което съкрива единството на човек, което пък затъмнява и съкрива напълно нивото “като себе си” в любовта към другия. И това до такава степен, че предотвратява дори въобразяването на приравняването на любовта към другия с тази към себе си. И първият пръстен от тази верига от съкривания е раната на света - явлението смърт.  В пророчеството се казва: “И в онзи ден Господ ще бъде единен и Името Му единно”. В Талмуда (Псахим 50а) се пита: “А сега да не би [Той] да не е единен?” И отговаря: “Сега за добри новини се казва [благословията] “Благословен да е Добрия и Правещ добро”, а за лоши новини се казва [благословията] “Благословен да е истинният Съдия”. Но в “онзи ден” ще бъде само “Добрия и Правещ добро””.  Лесно е за разбиране, че докато явлението смърт не бъде премахнато от света няма как благословията “истинният Съдия” да бъде отменена, а докато тази благословия се практикува липсва пълно разкритие на “ Господ е единен”. От тук учим невероятна новост. Въпреки, че и днес ние се жертваме за едиността на Бог [позната от] “Господ е единен”, когато става дума за законите на благословиите ние приемаме, че разкритието на “Господ е единен” не е постигнато в сърцето с яснота до такава степен, че да можем да кажем “Добрия и Правещ добро” и за лоши новини. Това отсъствие на яснота създава сегашната ситуация, в която има и “Добрия и Правещия добро”, и съкрива и затъмнява състоянието на единственост на “Добрия и Правещ добро”. И тези съкритие и покритие произтичат от декрета за смърт. [...] (Пахад Ицхак - Шавуот 21)