Обичай ближния като себе си - дванайсета част (запис на урок)

Рав Самсон Рефаел Хирш (1808-1888) Ваикра 19:18-19: Това е изискване, което можем да изпълним дори във връзка с човек, с когото нямаме афинитет. Защото това изискване на любовта няма нищо общо с личността на другия; не се основава на нито едно от неговите качества. По-скоро основата му е “Аз съм Бог”, 'אני ה. В Името на Бог това задължение е възложено на нас по отношение на всички хора; защото именно Той е дал мисията на всички хора да станат ריעים (приятели) един с друг. Всеки човек трябва да намери в своя ближен приятелство, което е взаимопомощно: Твоят съсед трябва да подобри твоето благополучие, а благополучието на твоя съсед трябва да бъде като твоето благополучие. „Омразното за теб не прави на ближния си (חברך)“ обявява пълното равенство на всички като ръководен принцип за всички наши действия. Призовава ни да търсим благосъстоянието на ближния си, сякаш е наше собствено; да превърнем егоизма и самолюбието в любов и уважение към ближния; и да се научим да обичаме и уважаваме всеки ближен като наш пълен равен. Терминът חברך (твоя приятел), в неговия по-широк смисъл, включва не само всички хора, но и всички същества; и в този по-широк смисъл изказването на Илел е наистина същността на цялата Тора. Защото това е цялото намерение на Тората: Тя ни пази от всичко, което е, несъвместимо с нашето благосъстояние и благополучието на всички останали същества, с които споделяме този свят. В същото време тя също така определя за нас какво е סני (омразно), кое е несъвместимо за нашето благосъстояние и за благосъстоянието на света. Не трябва да разчитаме на своята субективна преценка, на неясните си чувства и ограничено прозрение, за да определим кое е невъобразимо. По-скоро ние трябва да получим от Тората стандарта, разкрит от Божията мъдрост и проницателност. Това е, което Илел нарича „פירושה“ (нейното обяснение); това е обяснението на עליך ועל חברך (за теб, на твоя приятел) което трябва да се научи от Тората. Ако обаче някой интерпретира изказването на Илел като „Не правете на другите това, което не бихте искали другите да правят на вас“, той превръща думите на Илел в поговорка свързана с общото преживяване на човека: „Ако не искате другите да ви навредят, не трябва да им причинявате никаква вреда. Защото насилието поражда насилие, а грешното създава грешно; следователно този, който не би пострадал, не трябва да прави лошо." Но който прави подобно изявление, не само не успява да предаде съдържание на Тора, той изобщо не дава етична стойност. Същността на неговото изказване е просто целесъобразност: изчисляването на личния интерес става за него ръководен принцип на цялото човешко поведение. Структурата на стиховете в тази глава ясно показва, че изказването на Илел זו היא כל התורה כולה ואידך פירושה не е просто метафора, а изразява истина относно естеството на Божията Тора.  Научихме ученията за честност и искреност, истинност и вярност, съвестност, предпазливост и справедливост. Научихме се да пазим и съхраняваме благосъстоянието на съседите си с думи и дела. Научихме се да потискаме всички чувства на омраза и отмъщение. И ние научихме за благочестивата черта на човека: готовността да забрави напълно всяко прегрешение срещу него, което е изтърпял. И накрая, общата сума на задължението за освещаване на социалните взаимоотношения е капсулирана в мицвата за обичане на ближния. Всички тези изисквания за социална святост са разрешени от Божествения печат 'אני ה (Аз съм Бог). Това твърдение изяснява, че тези учения нямат нищо общо с егоистичните мисли или целесъобразност. Те са постановени като последици от истинното осъзнаване на Божественото, следователно уважавай всичко, което съществува и живее, защото света и всичко, което притежаваш, принадлежи на Бог и е свято за Него! Следователно и ние сме способни и задължени да бъдем свети, т.е. да бъдем хора надарени с морална свобода; да бъдем хора подражаващи на своя Създател в истината, справедливостта и любовта.