Обичай ближния като себе си - единайсета част (запис на урок)

Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция. ИЗТОЧНИК: Рав Меир Симха от Двинск (1843-1926)  Затова пише “обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” т.е. това, че “приятеля ти е като теб” показва, че “Аз съм Бог”. Редът и възможността показват, че Аз съществувам и не завися от нищо друго. Свободата на избора на човек показва, че сътворих света по Моя воля и без принуда. [Също така и] Провидението, което е с теб, всички те показват, че “Аз съм Бог”.   Друго обяснение - “склонността към злото управлява само това, което очите виждат” (Сота 8а). Това, което очите не виждат, сърцето не копнее за него. Желанието на праведниците, обаче, идва от силата на разума им. Когато той надделее то Божествена светлина свети върху душата и тя желае Божествено приближаване, нещо което не може да бъде усетено от очите, както пише: “човек не ще ме види и оживее” (Шмот 33:20)... Когато душата на праведика надделее над материалното, естествено е той да пожелае Виждащия, Който не се вижда - Бог, истинската цялостност - Източника на мъдростта и цялостността. Ако евреина обича народа си, които са издълбани от същата скала и всички са обиталище за духовността от Провидението, то естествено е да заобича синовете на народа си, които нникога не е виждал. И това казаното “обичай приятеля си като себе си” - как? “Аз съм Бог” - така както ти е заповядано да обичаш Бог, Благословен да е Той, въпреки, че не го виждаш, така и обичай и уважавай душата на евреина, който е далеч от теб и никога не си виждал. Друго обяснение - някои от Мъдреците обясняват, че проявяваната любов може да се връща при обичащия, например тази между бедния получаващ добрина от богатия. Но любовта, която е заради обичания, е причинена от сходство във връзката и ценностите, например любовта между мъдрите. Затова, когато става дума за любовта към Бог, с Когото никой няма реално сходство, излиза, че трябва да Го обичаме с любов, която се връща към нас, но това е ниско ниво на любов и не е в Името на Бог…. Но ако ти следваш пътищата на Бог - “както Той е милостив, така и ти бъди милостив” (Сифри) то получаваш някакво сходство с Него и се уединяваш с качествата Му, и копнееш за Него, защото знаеш че Той е Източника на милостта и мъдростта и всички видове цялостност - и това е истинската любов.     Затова Тората не заповядва другия евреин да бъде обичан за това, че ще уважават, възхваляват или ще ти се отплатят, защото тогава любовта не се свързва с обичания, а с обичащия. Това е любов към себе си… “Обичай приятеля си като себе си” т.е. Сходството ще доведе до любов и причината й ще бъде това, че сте подобни. Това е “като себе си” - на твоето собствено ниво. Помисли си върху това, че и той е потомък на Авраам и е сред слугите на Бог и сред тези, които поддържат знанието за Бог в света. И това е “Аз съм Бог” т.е. Обичта ви трябва да е подобна на тази между Мен и вас, както пише: “И Той обича Яаков” (Малахи 1:2). Това е искренна любов не зависеща от нещо връщащо се при обичащия, защото какво могат те да Ми дадат? Бог не получава благо от никое създание, а е “Господар, който царува от преди света да бъде сътворен”. Така и обичай приятеля си. (Мешех хохма - Кедошим 19:18)