Обичай ближния като себе си - осемнайсета част (запис на урок)

Рав Авраам Ицхак Кук (1865-1935) За да бъде тя разширена до подобаващата й широчина любовта към създанията се нуждае от много усилия. [Това е поради] повърхностността наблюдавана на пръв поглед при недостатъчното приложение [на тази заповед от хората] и от страна на Тората и от страна на приетия етикет. Все едно има съпротивление или поне безразличие към тази любов, която би трябвало да винаги да пълни душата. Най-извисеното ниво на любовта към създанията е любовта към човека и тя трябва да се разпространява върху цялото човечество, въпреки разликите в мнения, религии и вярвания; и въпреки расовите и географските различия. Правилно е да се опитаме да разберем различните народи и населения, доколкото е възможно да научим характеристиките и качествата им, за да знаем как да базираме любовта към хората върху основи приближаващи ни към реализацията й. Само в душа, която е богата на любов към създанията и любов към човечеството, може любовта към [еврейския] народ да се издигне в разкоша на благородството й и духовното и практическото й величие. Тесногръдието водещо до това че виждаме всичко, което е отвъд избрания народ, дори да е извън Израел, като грозно и нечисто, е от тъмните неща, които довеждат до общото разрушаване на основите на духовното добро за светлината, на което желае всяка деликатна душа.  (Мусар авиха, стр. 96)         Рав Исраел Меир Каган, Хафец Хаим (1838-1933) Мъдреците пишат [в гл. 28-ма на Тана Деве Елияу]: Светият, Благословен да е Той, е казал на еврейския народ: “Мои обичани деца, какво искам от вас? Да се обичате един друг, да се уважавате един друг, да имате страхопочитание един към друг; и да не се намира сред вас грях, крадено или нещо друго противно. Затова пише: “‘[Бог] ти е казал, човеко, кое е добро и какво Господ иска от теб - извършването на съд и любов към [извършването на] милост…” (Миха 6:8).      Виждаме от тук, че единството сред еврейския народ е приятно на Бог. Така и виждаме при лидерите на колената [в пустинята], както ще обясним.      Ще обясня малко на какво е подобно това. [Подобно е] на един богаташ, който нямало друг богат като него в целия свят. Той имал няколко синове и всички те били големи търговци с добри идеи как да станат по-богати. Всеки брат завиждал много на другия и всеки един от тях искал да е по-богат от другия. Един мъдрец веднъж им казал: “Защо се мъчите толкова всеки за себе си? Няма край на вашите усилия - всеки един от вас завижда на другия и кой знае как всичко това ще завърши. По-добре да се обичате един друг и да бъдете като един човек, който обича всичките части на тялото си, сред които няма завист и омраза. Тогава ще бъдете обичани от баща си като единствено дете родило му се на стари години. И цялото му богатство ще бъде за всички ви. А богатството му ще стигне и на вас и на вашите потомци до края на поколенията. Така и Бог, той е нашия Баща, на Когото принадлежат “величието, силата, разкоша [...] както всичко, което е на небето и на земята” (Дивре аямим алеф 29:11). И едно от Имената Му е שדי (Ша-дай), което ни казва за това, че има достатъчното (שדי - шедай) за всяко създание в Неговото управление.     При построяването на Мишкана всички са имали същото намерение - да извършат волята на Бог. При завършването на Мишкана, когато се случило и неговото посвещаване, всеки един за себе си се е опитвал да измисли как да извърши волята на Бог. Нетанел бен Цуар, лидерът на коляното Исахар, предложил подаръците им [към посвещаването на Мишкана] да бъдат едни и същи и да не добавят към това, което другия принася. По този начин те нямало да завиждат един на друг, когато един даде повече от другия, както намираме при Каин и Евел. И Бог получил удоволствие от това до такава степен, че им казал: “Вие направихте така, за да се обичате един друг и да няма завист сред вас. Вземете Ме и Мен сред вас, а Аз ще ви дам Шабата Си". Това е приведено в Мидраша.