Обичай ближния като себе си - осма част (запис на урок)

Рав Хаим Йосеф Давид Азулай (1724-1806), Рав Елиезер бен Натан (1090-1170) “Обичай приятеля си като себе си” - Ра’аван пише [следното] в неговата книга:  “В [Мидраша] Берешит Раба [пише]: “‘Това е книгата на поколенията (потомството) на Адам’ - Бен Азай казал, че това е голям принцип в Тората, а Раби Акива казва ‘обичай приятеля си като себе си’ е по-голям [принцип] от него [...]”. Смятам, че обяснението е че Бен Азай учи по следния начин - “Това е книгата на потомството на Адам” и всеки човек следва да обича приятеля си все едно той е от неговото потомство т.е [като] неговото дете. Раби Акива пък казва, че човек следва да обича приятеля си като себе си. Бен Азай смята, че човек обича детето си повече от себе си, а Раби Акива смята, че обича повече себе си от детето си. Заради това според Раби Акива ‘обичай приятеля си като себе си’ е по-голям принцип.” Дотук бяха думите [на Ра’аван].  Според мнението на Бен Азай, че човек обича детето си повече от себе си и затова пише “Това е книгата на потомството на Адам” ето, че [в Тората] изрично пише “обичай приятеля си като себе си”! [Как да разбираме това?] Може би той е считал, че задължението е “обичай приятеля си като себе си”, но [въпреки това] е мицва да го обича като детето си и съответно това е казаното “Това е книгата на потомството на Адам” - не като задължение. С разбирането на Бен Азай можем да обясним изречението “Както бащата се смилява над децата си, [така и] Бог се смилява над страхуващите се от Него” (Теилим 103:13) т.е. заради Hеговото смирение, Благословен да е Той, Той ВСЕ ЕДНО се смилява над страхуващите се от Него като баща смиляващ се над децата си. Както намираме при Йеравам, който служил на идоли, обаче когато вдигнал ръка срещу [пророка] Едо тогава ръката му била изсушена (Мелахим алеф 13 гл.). И може би има намек за това [мнение] в самото изречение - “обичай приятеля си като себе си”, но не е задължително като детето си; “Аз съм Бог”, който ви обича “като баща смиляващ се над децата си”.     За [мнението на] Раби Акива, според който човек обича себе си повече от детето си, можем да намерим намек в изречението “Моля вземи сина си, единствения си” (Берешит 22:2), върху което Мъдреците казват в [Мидраша] Ялкут, че [на Авраам] му било казано да жертва [и] себе си. Затова пише “Моля вземи сина си” (קח נא את בנך) и също “единствения си” (את יחידך) т.е. душата си (ср. Теилим 22:21). Според мнението на Бен Азай пък можем да кажем - “ Моля вземи сина си”, когото обичаш повече от себе си, “единствения си” т.е. приготви себе си за това, но първо вземи сина си. И след това [Бог] му казва “сега знам, че ти се страхуваш от Бог и не скри сина си, единствения си от Мен” т.е. от това, че го направи на “сина си” стана ясно, че би ми дал и “единствения си” - душата си. (Хомат анах - Кедошим 7) Рав Йонатан Ейбешуц (1690-1764) Преди да започне да се моли човек следва да прости на всеки, който му е направил зло. И да не се настройва за съд срещу, когото и да било, а да се отнесе с него отвъд буквата на закона - с любов и милост (т.е. въпреки, че закона е на негова страна той следва да му прости). И няма нужда да добавяме, че следва да премахне омразата, завистта, въжделението и неправомерното преследване на чест, защото това е ясно, защото как би могъл да влезе при Царя с изцапани дрехи. Няма по-голяма мръсотия от тези жалки и противни качества. Това включва и омразата към някой, който го е обидил, окрал или нещо подобно - всичко трябва да премахне от сърцето си. Затова Аризал (Рав Ицхак Лурия) е написал, че следва да приеме върху себе си заповедта “обичай приятеля си като себе си” т.е. да прости на всеки човек и да се отнесе с него отвъд буквата на закона. Защото Бог се отнася с нас мяра за мяра. И дори той да премахне от сърцето си гнева към и конфликта с приятеля си то ако не се отнесе с него отвъд буквата на закона как [очаква] Бог да се отнесе с него отвъд буквата на закона.