Обичай ближния като себе си - петнайсета част (запис на урок)

Рав Исраел Салантер (1810-1893)  Заповедта “обичай приятеля си като себе си” включва в себе си и любовта към себе си. Защото ако човек не познава собствените си добри качества и не се обича, то защо [Бог] би заповядал “обичай приятеля си - като себе си”? Рав Симха Зисел Зив, Алтер от Келм (1824-1898) Няма нищо друго, с което човек да може да изпълни десетки хиляди заповеди всяка секунда, защото тази заповед се отнася поотделно към всеки друг евреин. Заради това, склонността ни към злото (йецер ара) се бори с човек с пълна сила, за да го лиши от такава съкровищница намираща се във всяка секунда.  Виждаме в Талмуда, че греха на безпричинната омраза е по-тежък от идолопоклонничеството, кръвосмешението и убийството. Заради великите ни грехове този грях “танцува” сред нас до такава степен, че дори хора с добри качества, които с лекота извършват цедака и добри дела и които са далеч от горделивостта, се хващат в капана на този грях да се радват на падението на приятеля им. Успеха и честта му им тежи и със сигурност не се радват в неговото добро. А виждаме, че стиха казва “обичай приятеля си като себе си” и това е основата на всички добри качества. И този, който не полага усилия да стигне любов към създанията ще се провали, не дай Боже, в Геенома на омразата към създанията, защото човешката природа клони към [омразата]. И специално такъв човек, чиято природа е вкоренена в [омразата], не дай Боже, провежда всеки ден в идолопоклонничество, кръвосмешение, убийство и по-лошо. Известно е, че Мъдреците казват в Талмуда: “[Бог казва:] казвайте пред Мен стиховете свързани с царуването Ми, за да Ме коронясате като Цар над вас” (Рош ашана 34б). Ако погледнем на силата на царуването на цар от плът и кръв то ще видим, че тя зависи от единството на поданиците му в службата му. Така просъществува едно царство. Ако обаче се появи разединение сред поданиците то силата на царството ще изчезне и обществото се срива, както казват Мъдреците: “ако не бе страха от властите то хората щяха да поглъщат един друг” (Пирке авот 3:2). Съответно единството на поданиците е просъществуването на царството.      Рабейну Там е написал, че трябва да взимаме примери от земните царувания за Небесното Царуване. Така ще разберем, че основата зад “за да Ме коронясате като Цар над вас”  е единството на слугите Му, Благословен да е Той. Както пише: “И ще има сред Йешурун Цар” - кога? - “когато се съберат главите на народа и бъдат заедно колената на Исраел” (Ялкут Дварим 33:5). И знаем, че за Бог скритото е открито. Затова сме задължени преди Деня на съда (Рош ашана) да приемем върху себе си да се занимаваме със заповедта “обичай приятеля си като себе си” и така ще постигнем единство сред слугите на Бог, Благословен да е Той. По този начин ще можем да произнесем стиховете свързани с царуването на Бог подобаващо. И ако, не дай Боже, имаме в ръцете си греха на омразата към създанията то как няма да се срамуваме от това, че лъжем Бог молейки се “царувай над целия свят със славата Ти” докато самите ние не сме приели царството Му напълно.     Следва да приемем върху себе си да се занимаваме с любов към създанията и единство. Така малко по малко ще подобрим пътя си и поне малко може да се каже, че сме направили разкаяние за това. И кой може да предвиди величието на заслугата за нас и целия свят като постигнем да имаме група хора занимаващи се с това през цялата година. И да не си казва човек, че е много трудно. Освен, че това е декрет от Бог това е и нещо, което можем да се надяваме ще се промени в нас ако с постоянство размишляваме върху него. С времето ще стане по-лесно и по-лесно и ще ни радва много.   Рав Йерухам Левовиц, (1873-1936) Мъдреците разкaзват за неевреин, който дошъл при Илел и го помолил да го научи на цялата Тора докато стои на един крак. [Илел] му казал: “Това което е омразно на теб не прави на твоя приятел.”  Не произлиза ли това от заповедта “обичай приятеля си като себе си? Тогава защо Илел променя формулировката в негатив?