Обичай ближния като себе си - седемнайсета част (запис на урок)

Рав Давид Цви Хофман (1843-1921) “Обичай (на) приятеля си” е със сигурност по-различно от “обичай приятеля си” - става дума за любов изразяваща се в действия, т.е. извършването на добри дела спрямо другия. Относно Бог пише: “Обичай Бог”, защото всеки е способен да обича Бог с цялото си сърце, тъй като за това е достатъчно просто човек да познае Бог. Не всеки, обаче, е способен да обича всеки човек дори този, който не му е приятен. Извършването на добри дела спрямо другите, обаче, е задължение, което е възможно да се изпълни спрямо всеки човек по същия начин, по който човек прави само добро за себе си. Затова Илел превежда този стих така: “Това, което е омразно на теб, не прави на приятеля си”. Той набляга върху думата “прави”, а не върху промяната от заповедна форма към забраняваща формулировка, въпреки че и това има значение. Менделсон е бил прав подчертавайки, че Тората има предвид само качеството на любовта, а не количеството й. Когато става дума за количество то човек винаги ще прави повече добри дела за себе си отколкото прави за приятеля си. Качеството обаче следва да бъде същото като това, на което прави за себе си. [...] Така излиза, че тази заповед не е неограничена. Въпреки това, отказа от егоизма, т.е. неправенето на омразното за нас, е същността на Тората. Но това не е нещо, което може да се повери на разбирането на всеки един човек. Върховната мъдрост следва да ни напъти да разберем какво е “омразно” и какво следва да бъде мразено и кое е вредно за нас и за целия свят. “Аз съм Бог” - единния Баща на цялото човечество, Той ни обединява като братя и синове на един народ. (Радац Хофман ал атора) Рав Яаков Цви Мекленбург (1785-1865) “Обичай приятеля си като себе си”. Всички видове добро и милост, които човек реши, че заслужава да получи от приятеля си, той следва да направи за “приятеля си” т.е. всеки човек. Да речем, Реувен може да си каже, че очаква следните неща от приятеля си Шимон: 1) да го обича истински, а да не се преструва; 2) винаги да го уважава, както казват Мъдреците: “уважението към приятеля ти да бъде като това към учителя ти” (Пирке авот 4:12) ; [...] И така Реувен може да реши, че очаква и много други неща от Шимон. Но той няма да реши, че Шимон заради любовта си към него следва да му даде всичките си пари и имущество. Реувен не би поискал нещо такова, защото това върви против разума. Излиза, че всички неща, които Реувен решава, че очаква от Шимон, същите тях той трябва да направи за Шимон. Така той ще изпълни заповедта за обич напълно. Това не включва да даде на Шимон всичките си пари, имущество, недвижимост и т.н., защото не очаква това от Шимон. И това е “обичай приятеля си като себе си” т.е. любовта към приятеля ти да е по същия начин, който ти очакваш от него.      Сега вече няма да се затрудниш в това, което е затруднило коментаторите относно този стих - как може Тората да заповяда нещо, което е толкова против природата на човек и не е по силите му да изпълни? [...] Излиза, че значението думата כמוך е по-скоро “както ти” и сказуемото, в случая искането за любов от страна на другия липсва. Заради това смятам, че в думата כמוך се съдържа и още едно понятие - желанието и копнението за нещо. Подобно на корена, който срещаме в следното изречение: “моята плът копнее (כמה) за Теб” (Теилим 63:2). И в думата כמוך се крият едновременно и двата корена (“както” и “желание/копнение”) и съответно значението й е “както и ти желаеш/копнееш”. (Актав веакабала - Ваикра 19:18) Рав Йосеф Хаим (1835-1909) Как може Тората да ни заповяда да обичаме другия като себе си? Трябва да разберем, че всеки един може да е прераждане на някой от нашето семейство и всъщност да излезе, че сме от същата “плът”. Този човек може да е нашия син, нашите баща или майка, или нашите брат или сестра. В предишното му прераждане той е бил нашата кръв и плът и това остава своя отпечатък върху душата и в следващите прераждания. (Бен иш хай - Друшим)