ОБРАТНО НА БОЙНОТО ПОЛЕ

3 Царе 19:1-21 3 Царе 19:1-21 В тази 19 глава на Трета книга на царете виждаме как Бог възстановява от дълбока криза един от най-великите Божии мъже - пророк Илия. Той го възстановява първо физически, после душевно, и накрая духовно. ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК Мисля, че тук има много неща, които могат да ни помогнат и които можем да научим. Първото от тях е, че ние всички, колкото и „велики" да сме, на първо място ние сме просто човеци. Поне за пророк Илия можем да кажем, че той беше наистина велик мъж на Бога. Той се беше появил на дневен ред в Израил във време на отстъпление, във време на идолопоклонство към Ваал и беше обявил, че в следващите години няма да капне и капчица дъжд от небето освен по заповед, която той издаде в името на Господ Йехова (3 Царе 17:1). Защото, народът се покланяше на Ваал и вярваше, че Ваал дава дъжда. Но, Илия дойде и каза: „Не Ваал дава дъжда, а Господ Йеова дава дъжда! Така че, колкото и да се молите на Ваал, докато Господ Йеова не каже, няма да имате дъжд!". След това Бог каза на Илия да се скрие от царя и той се скри. И в продължение на близо три години израилевия цар го търсеше, но не можеше да го намери. След изтичането на този определен от Бога период Илия се срещна с цар Ахаав и организира един така да се каже „сблъсък на силите" на планината Кармил. Това беше сблъсък между Ваал и пророците му и Господ Йеова и неговия пророк Илия. По време на този сблъсък на силите Илия предизвика четиристотин и петдесетте Ваалови пророци да призоват бога си да отговори с огън от небето. И той беше казал: „Онзи Бог, който отговори с огън от небето, нека той да бъде Бог!". Това беше едно наистина сериозно предизвикателство. И почти цял ден те правеха всичко, което беше по силите им и всичко, което знаеха, за да накарат Ваал да отговори от небето с огън, но отговор нямаше (3 Царе 18:26-29). В часа на вечерния принос Илия поправи олтара на Йехова, изкопа окоп около него, нареди дървата, положи жертвата върху тях, и заля всичко това със 16 бъчви с вода. Всичко беше толкова подгизнало с вода, че бяха изключени всякакви фокуснически трикове. След това Илия се помоли и „огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа" (3 Царе 18:38). Това беше едно невероятно чудо и едно невероятно проявление на Бога. То  накара всички събрани в един миг да се покаят за идолопоклонството си и да се обърнат към Бога. И те извикаха в един глас: „Иехова, Той е Бог! Йехова, Той е Бог!" (3 Царе 18:39) Тогава Илия нареди всички Ваалови пророци да бъдат хванати и той собственоръчно ги изкла, понеже те бяха лъжепророци. След това се помоли и след три години за пръв път заваля силен дъжд. Така че, Илия беше един велик Божий човек. Той затвори небето за три години. След това се помоли за огън от небето и огън от небето падна. След това се помоли да вали дъжд и заваля дъжд! В следващата 19 глава, обаче, виждаме, че след всички тези невероятни подвизи на вяра, Илия изпадна в криза. 1 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. 2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях. 3 А като видя това {Или: А Илия се убоя и}, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. 4 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. Вижте, същият този велик Божий човек в следващия момент изпадна в депресия, изпадна под дух на смърт и каза: „Вземи душата ми! Искам да умра!" Какви бяха поводите за тази криза на Илия? Казвам „поводи", понеже причините със сигурност бяха по-дълбоки. Заплахата на Езавел: „Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на пророците, които си избил!" (ст.2) - и преди това Езавел искаше да убие Илия, но той не се притесняваше от това. Този път, обаче, като че ли капката направи чашата на търпението му да прелее. В ст.3 се казва, че Илия „се убоя". Страх - да се боиш за живота си е нещо човешко, нали? Илия собственоръчно беше избил 450 човешки същества: „И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци." (ст.1). Да не говорим за физическите усилия, необходими за да се извърши тази работа... Но помислете за това, че колкото и да си силен и убеден в справедливостта на каузата си (защото Мойсеевия Закон заповядваше лъжепророците да бъдат убивани), собственоръчно да изколиш толкова много хора определено е доста силен стрес. Чувство за разочарование и неуспех: „не съм по-добър от бащите си" (ст.4). Натискът да отговориш на очакванията към теб като служител на Бога е нещо, което може да те смачка. От пастира, например, се очаква той да бъде неуморен, ненараним, духовно перфектен, справящ се отлично със всяка поставена му задача и свободен от материални нужди. Но помислете си, как се чувстваше Илия. След като си направил всичко, което можеш, след като си затворил небето за три години, след като си свалил огън от небето, след три години на гонение и криене, ти очакваш най-накрая царят и царицата да се обърнат към Бога, но виждаш, че вместо благодарност, получаваш смъртна присъда. Това определено е обезсърчаващо, нали? Обикновено след големи победи, ние се отпускаме и сваляме духовния си гард. И точно тогава, когато сме най-уязвими Сатана ни атакува отново. В резултат на всички тези атаки, Илия изпадна под дух на смърт. Той знаеше, че няма право да се самоубива, затова поиска Господ да вземе живота му. Така или иначе той се затвори в себе си и „поиска за себе си да умре". Как можа този най-велик Божий човек да стигне до такова жалко и окаяно положение? Отговорът на този въпрос намираме в Яков 5:17: 17 Илия беше човек със същото естество като нас; Колкото и велик да беше, Илия беше преди всичко човек - човек, който се притесняваше, който се страхуваше, който се уморяваше, който се разочароваше, и който можеше да бъде наранен и дори да изпадне в депресия. Вярвам, че е важно да осъзнаем същото и за себе си. Ние не сме ангели, не сме роботи. Ние сме хора и имаме нужда от грижа и почивка. Ако Илия след най-големите си победи изпадна в такава дълбока криза, то колко повече е възможно за всеки един от нас да преживее подобен срив? Но какво да правим в такива случаи? Нека да погледнем как Бог възстанови Илия и го върна обратно на бойното поле. ПЪРВО МАТЕРИАЛНОТО, ПОСЛЕ ДУХОВНОТО Когато сме в криза, депресия и емоционален срив, първото нещо, от което имаме нужда е посрещането на нашите физически нужди. Забележително е това, че Бог не започна с духовното, а с материалното. Даде на Илия време да се наспи добре и се погрижи за непосредствените му нужди (ст.5-8). 5 Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. 6 И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. 7 А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. 8 И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. Забележете, Илия спа веднъж, после се нахрани, и пак си легна. Само едно наспиване не му беше достатъчно, нужен му беше повече сън. А и ангелът Господен му донесе храна не само веднъж, но два пъти. Не само веднъж, но два пъти се казва за Илия, че той „яде и пи". Понякога сме толкова изтощени, че само едно „ангелско посещение" не ни е достатъчно. Имаме нужда от повече време за зареждане и от повече сън, повече добра храна и повече почивка, за да бъдем наистина възстановени. В Новия Завет виждаме, че след интензивна работа Исус осигуряваше на учениците си почивка. В Марко 6:7-11 виждаме как Той изпрати дванадесетте на служение. Даде им нареждания какво да правят, даде им власт над нечистите духове и ги изпрати двама по двама (ст.12-13). 12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха. Това беше тежка работа - проповядване, поучение и молитви - конфронтиране с хора, с болести и с демони... В ст.30-32 четем какво стана когато те се върнаха при Исус 30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили. 31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат. 32 И отидоха с ладията на уединено място насаме. Забележете, Исус разбираше физиологическата нужда на апостолите от почивка. Той не допусна те да се „скъсат от работа", отговорности и ангажименти и „да нямат време нито да ядат". Колкото и да е важна духовната работа, тя не трябва да отнема почивката ни. Защото без почивка ние загубваме силата, ефективността си и нашата способност да служим на хората. Едва след като Бог възстанови Илия физически, и силата му се възвърна, Бог започна да работи с него на духовно ниво, или по-скоро бих казал душевно ниво. Защото Илия бе изтощен не само физически, но неговата душа - емоциите и чувствата му бяха наранени и той имаше нужда да се освободи от душевното си натоварване. КАЖИ СИ, КАКВО ТИ ТЕЖИ? 9 И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие? Забележете, Господното Слово дойде към Илия. Но то не дойде с изобличение, а даде на Илия възможност да си каже какво му тежи. Именно това е от което имаме нужда и ние за да бъдем възстановени - преди всичко да бъдем изслушани. Когато някой е преживял трагичен инцидент или криза, той има нужда да разкаже какво му се е случило, да изкаже болката си. 10 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти,...