ОЧИСТЕТЕ СТАРИЯ КВАС!

1 Коринтяни 5:6-8 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан за нас. Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина. 1 Коринтяни 5:7-8 7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.8 Затова нека празнуваме – не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина. Днес ние ще имаме Господна вечеря и Господната вечеря е една християнска наследница на Пасхата. Защото юдеите в Стария Завет празнуваха Пасхата, която възпоминаваше изхода на Божия народ от египетско робство. Исус използва Пасхата, за да постанови Господната вечеря, която възпоминава Христос като нашата Пасха, както казва тук апостол Павел. Христос е жертвата за нашите грехове, чрез която ние сме освободени от смъртта и от Божия гняв. Но както в Стария Завет евреите празнуваха с безквасни хлябове, така и апостол Павел казва, когато ние празнуваме, ние да празнуваме с едно безквасно отношение. Да няма в сърцето ни злоба или нечестие, но искреност и истина. ОЧИСТЕТЕ СТАРИЯ КВАС Така че това е посланието тази сутрин – „Очистете стария квас“. Думата „квас“ в този стих е метафора. Метафората е едно изразно средство в литературата, което подчертава дадено нещо, когато го представя с друго нещо. Какво е „квасът“? Квасът е мая. Това е агент, предизвикващ ферментация. Когато някой иска да направи кисело мляко, взема прясното мляко и какво слага вътре? Слага две лъжици от старото мляко. Под кваса какво е? От киселото мляко слага от киселото старо мляко в новото. По същия начин, когато се прави хляб, ако искаш да стане квасен, трябва да слагаш малко от предишното тесто, което е останало от предния хляб, не се е опекло, а оставяш едно парченце. Когато си вземаш от този квас, слагаш в новото тесто и то втасва. Това е квасът. Квасът е нещо от старото нещо, което ти слагаш в новото нещо. Апостол Павел казва, че ние сме нови неща в Исус Христос. Ние сме нови създания, така че трябва да отхвърлим старите неща и да бъдем чисти и нови, само такива, каквито Бог ни е направил. Вижте, квасът е малък, но той е мощен. Той е нещо малечко, обаче има в себе си сила. И дори Исус Христос го използва в една от притчите като метафора за Божието царство. И Той казва, че в сравнение с Божието царство, Той казва, че Божието царство е като квас, който една жена взе и замеси в едно тесто, докато втаса цялото. Така че квасът има и положителна, и отрицателна картина. Може да представлява и положителни, и отрицателни неща. Но в повечето места от Библията той представлява греха. И в този случай той представлява греха. Квасът променя това, в което е сложен. И той работи тайно, не го виждаш как работи, но той действа. Точно така действа грехът. Точно така действа старото естество в нас. Основата за тази метафора за кваса е в Стария Завет в Изход 12 глава от 17 до 20 стих, където се казва: „От вечерта на 14-ия ден от първия месец до вечерта на 21-вия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове“, Бог беше заповядал. Седем дни да се не намира квас в къщите ви. Изход 12:17-20 17 И така, да отпразнувате празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох племената ви от Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите този ден през всичките си поколения.18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.19 Седем дни да не оставяте квас в къщите си, защото, който яде квасно, да бъде премахнат от обществото на израилтяните, бил той пришълец или местен.20 Нищо квасно да не ядете; където и да живеете, безквасни хлябове да ядете. Защото който яде квасно, този човек ще се изтреби от сред обществото на израилтяните. Бил той пришелец или туземец. Нищо квасно да не ядете. Във всички жилища безквасни хлябове да ядете. Така че в този пасаж, мисълта на апостол Павел в 1 Коринтяни е, че както трябваше израилтяните да празнуват с безквасен хляб, така и ние трябва да отслужим Господната вечеря и да празнуваме жертвата на нашия Господ Исус Христос за нашите грехове в святост и в чистота. Христос е Божият Агнец, който понесе греха на света и поради Неговата жертва ние сме безквасни. Много е важно ние да гледаме на себе си като на безквасни. Често ние казваме в молитвата: „Господи, ние сме грешници“. И наистина сме. Обаче по-вярната истина е, че ние не сме грешници, а ние сме светии. И докато ние започнем да гледаме на себе си като на светии, които понякога падат в грях, ние няма да можем да се освободим от греха. Защото си казваме: „Аз съм грешник, затова съгрешавам“. Така че това е неправилно мислене. И апостол Павел го казва. Той каза: „Защото сме, тъй като сте, безквасни“. И ние сме станали безквасни не поради нас, но поради жертвата на Христос. И понеже сме безквасни, той казва: „Нека да празнуваме без квас“. Не със стар квас на злоба и на нечестие, а с безквасни хлябове на искреност и истина. Така че това, което апостол Павел ни призовава, е нашата практика, нашият живот, нашите постъпки да съответстват на позицията ни и на званието ни в Исус Христос. Аз това го казвам, защото Господ си казва, че няма нито един праведен на земята. Той го казва, че няма искрени позиции. Така че вие не ги признавате. Така е. Обаче, разбира се, когато се молим на Бога, ние можем да кажем тези думи, няма нищо лошо да ги кажем, но трябва да мислим, оттам започва освещението. Защото вярно е, както Мартин Лутер още е казал, че човек е едновременно праведен и грешен. Едновременно праведен и грешен. Защото Христос е оправдал грешника. Но понеже сме оправдани грешници, това е борбата в християнския живот и това е напрежението, в което ние сме поставени, че ние винаги трябва да налагаме това, което имаме в Христос, в живота. Значи по същия начин това е наша духовна борба. Ние трябва да изхвърляме стария квас. И всъщност квасът в този случай е метафора за начин на мислене. Откъде идва този начин на мислене? Откъде идват злобата и нечестието? Те идват от две места. Първо от нашата плът. От нашето старо естество. И този квас, от който ние трябва да се очистим, е наречен как? Очистете какво? Стария квас. Стария квас. Дотам ще стигнем, но сега толкова говорим за този стар квас. И този стар квас е всъщност стар начин на мислене, който е останал от времето преди да се предадем на Христос. Този стар квас е част от нашата плът, от нашето необновено естество. И това е проблемът, че има всъщност три вида хора. Едните са невярващи, другите са вярващи и спасени, и трети са плътски. В 1 Коринтяни апостол Павел казва на коринтяните: „Понеже досега сте плътски. Защото докато между вас има завист и разпри, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?“. Значи апостол Павел там говори за коринтяните и когато той казва, че те са плътски, казва ли той, че те не са спасени? Не, те са спасени и отначало той казва, че Бог ги е обдарил с дарби и така нататък. Бог, който е започнал добро дело в тях, ще го съвърши в свобода. Обаче плътският човек е вярващ християнин, който, ако е християнин, ако е спасен, той мисли и действа като неспасен. Значи това е плътски човек и той казва: „И досега сте плътски“. Така че оттам идва този квас. Ние трябва да отхвърлим кваса на нашата плът. Ние трябва да отхвърлим стария квас, да престанем да мислим като невярващи. И на второ място този начин на мислене, този квас идва от сатана. Тези крепости, за които апостол Павел говори, това са помисли. И всичко, което се издига високо против познанието на Бога. И пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. Амин. Атеизмът е една крепост. Различните фалшиви религии са една крепост. Но Божието Слово е нашето духовно оръжие. Молитвата, Святият Дух са нашите духовни оръжия. Слава на Бога! Сатана е този, който действа в нашия ум. Той не може да докосне сърцето ни, защото след като сме повярвали в Сърцето на Христос, ние сме новородени. Но може ли той да продължава да изпраща забула в ума ни? Може. Вижте, в 2 Коринтяни 4 стих апостол Павел казва: „Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, т.е. те не могат да го видят, нещо, когато е покрито, т.е. не се вижда, то е покрито за тия, които погиват, за тия невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил.“ В този случай богът на този свят е Сатана, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, който е образ на Бог. 2 Коринтяни 4:3-4 3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват –4 за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога. И затова апостол Павел казва какво в Римляни 12 глава от първи и втори стих: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И не недейте да се съобразявате с този век или свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит кое е Божията воля, това, което е добро, благоугодно нему и съвършено.“ Амин. Христос казва, че ние трябва да се преобразяваме и тази дума е метаморфоза. Римляни 12:1-2 1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.2 И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено. Това е думата, която се употребява, когато една гасеница става пеперуда. Значи, когато пълзят по земята, не са много приятни, обаче те правят пашкул и от пашкула излиза едно създание, отваря крилата и хвърча. Съвсем има различен начин на живот. Едното лети, другото пълзи....