ОСАКАТЕНИ, ЗА ДА БЪДЕМ ИЗЦЕЛЕНИ

Битие 32:22-32 Битие 32:21-22 21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок. Слава на Бога! В Битие, тридесет и втора глава, двадесет и първи стих, четем: „И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.“ В тези стихове се говори за едно събитие, което се случва през нощта. Но каква беше онази нощ, през която се случи всичко това? Всичко започна около шестдесет години по-рано, в утробата на Ревека, където Яков беше сграбчил петата на Исав. Битие 25:20-26 20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам и сестра на сириеца Лаван.21 И Исаак се молеше на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачена.22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя каза: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.23 А Господ ѝ каза:Два народа са в утробата тии две племена ще се разделят от корема ти.Едното племе ще бъде по-силно от другото;и по-големият ще слугува на по-малкия.24 И когато се изпълни времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци.25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и го наименуваха Исав.26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исав; затова бе наречен Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато тя ги роди. Ревека беше получила едно предсказание в стихотворна форма за двата народа, които щяха да произлязат от нейните близнаци. И особеното в това пророчество беше, че по-големият щеше да служи на по-малкия. В Битие, двадесет и пета глава, от двадесети до двадесет и шести стих, четем за това. „А Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-Арам и сестра на сириеца Лаван. И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; и Господ го послуша, и жена му Ревека зачна; и децата се блъскаха едно о друго вътре в нея.“ „И тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа. А Господ ѝ рече: Два народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти; едното племе ще бъде по-силно от другото, и по-големият ще слугува на по-малкия.“ И когато се изпълни времето ѝ да роди, ето, близнаци имаше в утробата ѝ. Първият излезе червен, цял космат като кожена дреха, и го нарекоха Исав, тоест космат. После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исав; затова се нарече Яков, тоест „който замества“ или „който хваща за петата“. Исаак беше на шейсет години, когато Ревека ги роди. Дотук всичко е добре: имаме две деца близнаци, за които има пророчество, че ще бъдат родоначалници на два народа, и че по-големият народ ще слугува на по-малкия. Обаче явно Ревека смяташе, че отговорността за изпълнението на даденото ѝ предсказание е нейна. Тя не можеше да си представи друг начин то да се изпълни, освен в живота на синовете си. Тя не допускаше, че то може да се отнася за техните наследници, а не за самите тях. Според Ревека, по един или друг начин Яков трябваше да получи правото по пророчеството, и тази цел трябваше да бъде осъществена на всяка цена, независимо от средствата. И така играта започна — играта, в която Яков се опитваше да владее над брат си Исав; по-малкият се опитваше да владее над по-големия. Следващия път, когато чуваме за близнаците, виждаме червенокосия, земен Исав. Битие 25:27-34 27 И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.28 Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Яков.29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;30 и Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял (затова той бе наречен Едом).31 Яков отвърна: Най-напред ми продай първородството си.32 А Исав каза: Виж, аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?33 И Яков каза: Най-напред ми се закълни. И той му се закле и продаде първородството си на Яков.34 Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, и си отиде. Така Исав презря първородството си. Той се връщаше от неуспешен лов, изнемощял от глад — умираше от глад. А Яков беше домошар, но в същото време беше някой, който се опитваше да се възползва от всяко нещо; можем да го наречем опортюнист — някой, който използва всяка възможност, за да се възползва. Яков беше като хищник: наблюдаваше, и ако можеше да се възползва от нещо, веднага отиваше и го грабваше. И когато видя гладния Исав, той веднага реши да се възползва от възможността да изнуди брат си. И така, като на игра, Яков купи първородството от Исав за една паница леща. Казва се в Битие, двадесет и пета глава: „И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, а Яков беше тих човек и живееше в шатрите. Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му, а Ревека обичаше Яков. Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял. И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял. Затова той се нарече Едом, тоест червен.“ И рече Яков: „Най-напред продай ми първородството си.“ А Исав рече: „Виж, аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?“ И Яков рече: „Най-напред закълни ми се.“ И той му се закле и продаде първородството си на Яков. Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, стана и си отиде. Така Исав презря първородството си. Чрез един вид изнудване — защото Яков се възползва от това, че Исав беше много гладен — той го подмами да му продаде първородството, и така си го осигури. Обаче той не спря дотам, защото сега, като имаше първородството, искаше да има и благословението. Искаше да има всичко — и първородството, и благословението — и всичко постигаше с измама. Следващия път, когато чуваме за близнаците, те са вече на четиридесет. Исаак е почти сляп; изглежда, че лежи на смъртното си легло. Всъщност той щеше да живее още около осемдесет години след това, но в този момент нито Ревека, нито Яков, нито Исав, дори самият Исаак не очакваха, че ще продължи да живее. Битие 27:1-29 1 Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Синко. А той му отговори: Ето ме.2 Тогава Исаак каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;3 и така, вземи още сега оръжията си, колчана си и лъка си, излез на полето и ми улови дивеч,4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.6 Тогава Ревека каза на сина си Яков: Виж, аз чух баща ти да говори на брат ти с тези думи:7 Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа, преди да умра.8 И така, сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.9 Иди още сега при стадото и ми донеси оттам две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.11 Но Яков каза на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм с гладка кожа.12 Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се окажа пред него измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.13 А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми и иди и ми ги донеси.14 И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков.16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.18 И така, той отиде при баща си и каза: Татко. А Исаак отговори: Ето ме; кой си ти, синко?19 Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; направих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти.20 Но Исак попита на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той отвърна: Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.21 Тогава Исаак каза на Яков: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син Исав, или не.22 Яков се приближи към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брат му Исав; и го благослови.24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз.25 Тогава Исаак каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му принесе и яде; донесе му и вино и пи.26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, синко.27 И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза:Ето, дъхът на сина мие като дъх на поле, което е благословил Господ.28 Бог да ти даде от росата на небетои от тлъстината на земята,и изобилие на жито и на вино.29 Племена да ти слугувати народи да ти се покланят.Бъди господар на братята си;и да ти се покланят синовете на майка ти.Проклет всеки, който те кълне,и благословен всеки, който те благославя. И тогава, преоблечен с Исавовите дрехи, напарфюмиран с неговия мирис, с кожа толкова космата, че не би могла да бъде негова — защото Яков беше с гладка кожа, но той си преправи кожата — по някакъв труден за вярване начин Яков накара своя почти сляп баща да го благослови като първороден. Той го измами отново, и така си осигури не само първородството, но и благословението на първородния. В Битие, двадесет и седма глава, от първи до двадесет и девети стих, се казва как Исаак поиска това. Нека да го прочетем. „Когато остаря Исаак и очите му отслабнаха, та не можеше да вижда, повика по-стария си син Исав и му рече: Синко!...