ОТ ДЪЛБИНИТЕ

Псалом 130:1-6 ПЕСЕН НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА Из дълбочините викам към Тебе, Господи. Господи, послушай гласа ми, нека бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбата ми. Ако би забелязвал беззаконията, Господи, кой, Господи, би могъл да устои? При Тебе обаче има прощение, за да Ти се боят. Чакам Господа. Душата ми чака и на Словото Му уповавам. Душата ми очаква Господа повече от ония, които очакват зората. Да, повече от очакващите зората. Нека се надява Израил на Господа, защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление. И Той ще изкупи Израиля от всичките му беззакония. Слава на Бога! Мартин Лутер нарича този псалом „магистър и доктор на благовестието“. Защото макар и да е кратък, в него се съдържа благовестието. В него се съдържат основните истини на благовестието. А именно това, че ние сме в дълбочините на греха и не можем да се спасим със собствената си праведност. Не можем да устоим с нея пред Господа, но единственият начин да се спасим е чрез вяра и упование в Божието Слово. И тогава Господ е този, Който чрез Неговата милост и по благодат ни спасява. И в Него ние намираме пълно изкупление и прощение на всичките си грехове. Слава на Господа! И също този псалом описва моето лично преживяване в момента. Защото в доста отношения аз се чувствам в дълбочините. Чувствам се, че съм в криза. Защото дълбочините това е всъщност картина на депресия, картина на мъка, картина на безпомощност. Какво означава да си в дълбочините? В дълбочините означава да се давиш. Давили ли сте се някога? Аз да, не се давих, макар че беше на плиткото, обаче веднъж като младеж... Тя сигурно майка ми не знае. Обаче веднъж като младеж плувах в морето и пробвах да направя... Не си спомням колко, дали 10 или 30 кълбета едно след друго във водата. И след това да тръгна да плувам направо. Обаче някой път като направиш няколко кълбета и всъщност ти се завива свят. И на сухото можеш да се опиташ да тръгнеш направо, но не ти се завива свят. Много е интересно. И аз реших да направя същото обаче във водата. Недейте да пробвате това. Защото това, което се получи беше, че аз направих 30 кълбета или там 10 ли бяха, не си спомням. Но мисля, че повече от 10 сигурно са били. Но може и 10 да са били, да не се хваля прекалено. Но когато направих тези кълбета, ми се зави свят. И всъщност аз трябва да плувам напред. От момента, в който трябва да плувам напред, просто загубих всякаква ориентация. Просто бях може би до шията дълбоко, не беше много дълбоко. Обаче аз опитам да стъпя, но не мога да стъпя, защото краката ми не стъпват. Няма правилната посока, търся дъното. И виждам една светлина, и въздухът ми свърши. И се помолих и казах: „Господи, прости ми, мисля, че това е краят, но това е царството“. Да, обаче в този момент Бог ме спаси и може би Бог отпусна и краката ми стигнаха дъното. И излязох от стреса. Но представете си какво е да си на плиткото и да се давиш, защото проблемът е, че ние не стигаме и до дълбочините. Толкова сме глупави, че се давим на плиткото. Просто правим си неща, които сами създават проблемите, след това се чудим защо имаме такива големи проблеми. И не че наистина имаме големи причини за страдания, но грехът, който е в нас, ни кара да правим глупости. Честно, ние самите сме си причината. Няма какво да се оправдаваме с дявола. Сами сме си виновни за много неща. Защото тук не се говори за дявола, но се говори за дълбочините. Но всъщност на латински този псалом така се нарича – „Из дълбочините“. Това е заглавието на псалома – „Из дълбочините“. Така че аз се чувствам в криза и в тази криза обаче викам към Господа и се моля Бог да послуша гласа ми. И нека да бъдат, Господи, нека да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбата ми. И разбира се, когато дойда пред Господа, аз не мога да дойда пред Него въз основа на собствената си праведност. Защото се казва в трети стих: „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?“ Всъщност това е един риторичен въпрос, който обаче е една изповед за грях. Защото няма човек, има ли някой, който да е праведен? Има ли някой, който да каже: „Аз нямам никакво беззаконие“? Всеки човек, колкото и твърдост да има, е само пара, всеки човек съгрешава. Но слава на Бога за това, че Бог е милостив и Божието Слово ни насърчава, че Бог чува молитвите. Защото има някои хора, които престават да се молят и казват: „Вече няма да се моля, защото Бог няма да чуе молитвата ми. Защото се чувствам грешен, защото се чувствам недостатъчен“. Какво да се моля? Като че ли първия път си бил много праведен, та Бог те е чул? Ти първия път не си бил праведен, но слава на Бога за това, че Той не забелязва беззаконията. Всъщност тази дума, където се казва „Ако би забелязвал“ – на старинния български може би е точно тази дума, защото „забелязвал“ означава да си бележиш в тефтерчето, не просто да забелязваш. „Забелязваш“ означава нещо, ако не е наред, си отбелязваш нещо, че е променено. Но всъщност на еврейски точната дума е, че Бог не си отбелязва беззаконията. Бог не е такъв, че да си записва. Ако беше записвал беззаконията на всички, представете си, както в един от коментарите пишеше, че това е като на английски тази дума „tally“, която означава „предаване на стоки по списък“, както талиманите. Моята жена е талиман, значи на талиманите. Там всичко е по списък. Дадат им списъка с товари от кораба и те трябва да изброят всички неща. Примерно арматурно желязо, това няма как, че трудно се брои, понеже знаете, това са основите. Иначе, ако са такива, има някои полезни товари за броене, но те пък са на вагони и трябва да броиш целия влак, тази композиция. Мисълта е това, че ти имаш някаква стока и ти се дава опис. И по този опис, който ти се дава, колко ти се предава, ти трябва толкова да ги изкараш. И ако има грешка, трябва да се види в тебе ли е грешката, в талимана на кораба ли е грешката, защото има един талиман на кораба, един талиман на пристанището и трябва всичко да излезе точно. Така че идеята е точно това. Тук в псалома се казва да не забелязва Бог беззаконията ни. Той не ги забелязва, слава на Бога. Това означава, че Той не си води бележка и списък с всичките грехове, защото ако Той... Той ги помни. Точно това е, че Той не ги помни. Не ги помни. Значи, ако ги помнеше, това означава, че Той е глупав и не може да ги помни. Но Той не се взира в тях. Не се взира в тях. Да, не се заяжда. Защото ако Бог се заяжда с нас... Помни, че не сме пръст. Помни, че не сме грешници. Така че, ако Ти би забелязвал беззаконията, Господи, то кой би могъл да устои? Никой не би могъл да устои, защото няма никой, който да е без беззакония. Няма никой, който да е безгрешен. При Тебе обаче има прощение, за да Ти се боят. Слава на Бога. Вижте, тук в този псалом има много такива думи, пълни с богословско съдържание. Първата дума е „дълбочините“. Значи, това ни рисува картина на един окаян човек, който... Като Йона. Като Йона, да, като Йона. Точно като Йона, който беше в корема на рибата. Значи, представете си, не стига, че е в корема на рибата, но и в дълбочините на морето. И се казва, че той е там. Представете си, как мирише корема на тая риба. Представете си, какви стомашни сокове има вътре, в които той плува. И се казва, че шапката му от водорасли просто се е сложила на главата. И там той е в тези дълбочини. ИДЕЯТА ЗА МОЛИТВАТА Обаче вика към Господа. Това е втората идея. Идеята за молитвата. Господи, послушай гласа ми. И нека бъдат очите Ти внимателни към гласа на молбата ми. Амин. Нека да бъдем уверени, че Бог чува молитвите. Псалм 65:2 2 Ти, Който слушаш молитва,при Тебе ще идва всяка твар. Ти, който слушаш молитва, при Тебе ще дохожда всяка твар. И в един следващ стих се казва: Беззаконията ни надвиха, но престъпленията ни Ти ще ги очистиш. Така че това е всъщност първата идея в Псалома. ИЗПОВЕД И ПРОЩЕНИЕ Че ние трябва да изповядаме греховете си пред Бога, за да потърсим прощение за нашите грехове. И ние можем да намерим прощение за греховете си. Защото се казва: При Тебе обаче има прощение. И това е още една дума, която е пълна с богословско съдържание. След изповедта, която ние правим, Бог прощава греховете ни. И се казва: При Тебе обаче има прощение, за да Ти се боят. Вижте, това е много интересно. В един друг превод на Българската Библия открих, че този стих е сгрешен. И там пише: При Тебе обаче няма прощение, за да Ти се боят. Защото ти би се боял от някой, който не ти прощава, при който няма милост. Но тук, и може би така се е помислил този, който е писал този Псалом, и се е казал: Тук сигурно има грешка, да пише: При Тебе обаче има прощение, за да Ти се боят. Значи там става въпрос за „да Ти се боят“. Сигурно трябва да пише: При Тебе обаче няма прощение, за да Ти се боят. Както сега това е модерно да се казва: Няма прошка. Няма милост. Без милост. Без прошка. Обаче при Бог нещата са обратни. При Него има прощение. Слава на Бога! И това прощение е толкова велико, че то ни кара ние да почитаме Бога заради Неговата милост. Защото Той е по-висш от нас. Отмъщението е нещо човешко. Отмъщението е нещо пусто. Но великодушието, прошката, милостта, прощението е нещо божествено. И ние трябва да почитаме Бога заради това. Защото то е толкова славно, колкото е това, че Бог е създал небето и земята. Неговият морален характер е толкова висш, колкото и Неговото всемогъщество, и Неговите божествени атрибути. Дотук имаме една молитва. Той започва с една молитва, в която псалмопевецът говори в първо лице. И той всъщност говори на Бога. Той казва: „Издълбочините викам“ – той описва как се моли към Бога, описва своята молитва. И казва: „Господи, послушай гласа ми“ – той се обръща директно към Господа. И казва: „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой би могъл да устои при Тебе? Обаче има прощение, за да Ти се боят.“ И дотук той говори на Бога, и след това започва да описва себе си. И казва: „Чакам Господа. Душата ми чака. И на Словото Му уповавам. Душата ми очаква Господа повече от тези, които очакват зората. Да, повече от очакващите зората. Амин.“ ...