ОТ ХРАМ В ГРАД НА БОГА – 2

През 538 г. пр. Хр. Персийския цар Кир издава указ При завръщането си от плена Евреите възстановяват Ерусалим на три етапа. Първо възстановяват олтара по времето на Зоровавел и Исус Йоседековия син. Тогава, през същата 536 г. пр. Хр. се полагат и основите на храма, но той остава недовършен до времето на пророците Агей и Захария, които през 520 г. пр. Хр. Започват да мотивират водачите и народа да довършат започнатото. Така храмът бива завършен през 516 г. пр. Хр. Около 60 години по-късно, през 458 г. пр. Хр. Ездра се завръща в Ерусалим. Градът, обаче, бива опожарен и през 445 г. пр. Хр. Неемия възстановява стените на града. Във всичко това можем ясно се открояват три ключови събития, които маркират работата по възстановяването на Ерусалим при завръщането на еврейския народ след Вавилонския плен – построяването на олтар през 536 г. пр. Хр., завършването на храма през 516 г. пр. Хр. и завършването на стените на града през 445 г. пр. Хр. Вярвам, че условно същите три етапа биха могли да се наблюдават и при строежа на дадена местна църква: църквата като олтар – при нейното основаване църквата като храм – при нейното утвърждаване църквата като град – при нейното развитие Да се говори за църквата като за град на Бог не е нещо необичайно. Например в Евреи 12:18-24 се казва: 18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря, 19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума; 20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни"; 21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан"); 22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, 24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата. Разглеждането на църквата не само като храм, но като град на Бог ни дава един интересен прочит на Псалом 87. 1 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове град, 2 Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища. 3 Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села). 4 Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя народ, ще кажа, се е родил там; 5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди. 6 Когато Господ запише племената, ще счете, Че това и онова племе се е родило там. (Села). 7 Както певците, тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са в Тебе. Какво би помогнало на една местна църква да се превърне от храм в град на Бога? Как да се превърнем от храм в град на Бога? ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЦЪРКВАТА На първо място, за да може да расте, църквата би следвало да има Божията визия за самата себе си. Как Бог вижда църквата? ВИЗИЯТА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС ЗА ЦЪРКВАТА Каква е визията на Исус за църквата Му? За да я разберем, нека видим какво казва Той за нея в Словото Си. Например в Матей 16:18: 18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара}† и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Какво разбираме от Христови думи? Първо, Неговата визия е за една стабилна и непобедима църква – църква построена върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Той (Ефесяни 2:20). Тази църква е стабилна. Тя е построена на канара. Тази църква е достатъчно укрепена за да може да устои на хитростите и стратегиите на Сатана. Неговите атаки са безсилни срещу Църквата. И второ, архитектът и строителят на Църквата е не някой друг, а Исус Христос (Евреи 11:10). А Той не може да се провали. Той има достатъчно мъдрост за да изгради църквата си, има достатъчно сила, за да я направи непобедима срещу атаките на Сатана. Матей 18:15-20 15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. 16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. 17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник. 18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. 19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата. 20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях. ВИЗИЯТА НА АП. ПАВЕЛ ЗА ЦЪРКВАТА Визията на ап. Павел за църквата е важна точно толкова, колкото и тази на Господ Исус Христос, защото ап. Павел е негов апостол – пратеник изпратен да занесе Христовото послание. Така чрез него Господ ни доразкрива и развива това, което вече е казал за църквата. ТЯЛО Какво ни казва Божието Слово за връзката между Исус и Църквата? За да опише тази връзка ап. Павел използва метафората за тялото и главата. Христос е главата на църквата, а тя е Неговото тяло (Ефесяни 1:22,23). 22 И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, 23 която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички. На първо място, тази метафора подчертава дълбочината на връзката между Христос и църквата. Те са толкова свързани, колкото главата е свързана с тялото. Второ, тази метафора подчертава загрижеността на Христос за църквата. Христос се жертва, възкръсва, възнася се и царува за църквата. Трето, тази метафора разкрива авторитета на църквата. Тя и важна, защото е изпълнена с Христовата пълнота. Четвърто, тази метафора обяснява защо църквата е свята. Макар и съставена от грешни човеци, църквата е свята, защото е Христова и Неговата пълнота допълва това, което на нас не ни достига. И на пето място тази метафора подчертава единството на църквата. Тялото на Христос е едно и то е това тяло, което се покланя и следва Христос като негова глава. Йоан 17:22,23 22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; 23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене. Деяния 4:32-35 32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. 33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. 34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, 35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда. Тялото ни говори за взаимната зависимост на частите му една от друга (1 Коринтяни 12:12). Ефесяни 4 Божествен  ред , власт и опълномощаване. ХРАМ Вече споменахме какво казва ап. Павел за връзката между Христос и църквата. Той я вижда като тяло, главата на което е самия Хростос. Но освен това, той казва още две неща. Първо, той вижда църквата не само като Христово тяло, но и като Божий храм (1 Коринтяни 3:16,17). 16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? 17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие. Ако метафората за тялото ни говори за функцията на църквата да представлява и да изявява Христос, то метафората за Божия храм ни говори за поклонение. Разбира се, тук отново се подчертава принадлежността на църквата на Бога. Тя е Негов храм, и като такъв тя е свята. Но основната функция на храма е, че той служи за поклонение, за среща с Бога. Като храм на Бога и негов дом църквата служи не само като място за поклонение, но и като пазител на истината. В 1 Тимотей 3:15 ап. Павел я нарича „стълб и подпорка на истината“. 15 в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината. Във всичко това, ние виждаме, че нашата църква в Долно Езерово би трябвало да бъде място, където хората могат да познаят Бога, да Му се покланят, и да Му служат. И забележете баланса в тези две метафори за църквата. Да, като храм, църквата е „място“. Тя е нещо статично. Крепост на вярата, която не би могла да бъде поклатена. Но от друга страна, като тяло, тя е нещо динамично. Тялото се движи. То прави различни неща. То расте. За да можем да служим на Бога ние трябва да имаме обща визия за църквата. Сатана знае, че ако ние посеем тази божествена визия в сърцата си, тя ще ни накара да работим за нейното осъществяване и ще произведе невероятен духовен плод. Затова, той се мъчи по всякакъв начин да ни накара да отклоним погледа си от нея и да мислим за други хора. Ето защо, ние трябва да полагаме усилие да държим Божието видение живо пред себе си. Не се впрягайте с хора, които нямат вяра за визията на църквата. Във, а и на други места в Посланията ап. Павел ни предупреждава за вредното влияние на „невярващите“  (2 Коринтяни 6:14) и „лошите другари“ (1 Коринтяни 15:33). НЕВЯСТА В Ефесяни 5:22-33 22 Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; 23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). 24 Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. 25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, 26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна....