ОТБЯГВАНЕ ПРИМКИТЕ НА СМЪРТТА – 1

Притчи 13:14 Притчи 13:14 В Пр.13:14 пише: Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта. Тук се казва, че една от целите на поуката е да умъдри човека, така че той да бъде способен да избягва примките на смъртта. КОВАРСТВОТО НА СТРЪВТА В този стих се говори стих се говори за примки. За да го разберем по-добре, ние трябва да знаем какъв е принципа на действие на примката? Какво представлява тя? Примката е инструмент за хващане на птица, животно, риба, или във военно време на човек, в плен на ловеца или на неговия противник. Има най-различни видове примки, но всички те действат на принципа на измамата. Всяка добра примка е конструирана така, че опасността от нея на пръв поглед никога да не се забелязва. Нещо повече - примката е направена привлeкателна. ПРИМАМЛИВА СТРЪВ Обикновено всеки капан има някаква стръв. Ако искаме да  ловим мишка - слагаме сиренце, ако ще хващаме риба - закачаме червейче. Когато рибата види стръвта на кукичката, тя си мисли че е намерила храна, нещо вкусно и приятно. Когато захапе стръвта обаче, заедно с нея тя захапва и кукичката. Кукичката се забива в нея и от тук нататък рибата е принудена да се движи към риболовеца, а от там и най-често към тигана, т.е. към смъртта си. Когато птицата бърза към примката, тя не знае, че това е против живота и! Тази нейна заблуда е отбелязана и в Пр.7:23. Там се говори за блудника и той е сравнен с птица, хваната в капан: 23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й. Ако наистина знаеше, че това е така, тя едва ли би бързала натам! Ако ние наистина знаем кои са духовните капани на греха, ако наистина сме убедени, че попаднем ли в тях, няма начин да се измъкнем невредими, сигурен съм, че никога не бихме пожелавали тяхната стръв. ПРИМКИТЕ НА СМЪРТТА В нашия стих (Пр.13:14) се казва, че мъдрият човек отбягва примките на смъртта. Но кои са тези примки на смъртта? Сигурен съм, че видовете стръв, които са закачени на кукичката на дявола и на вечната смърт са много. Сатана е хитър и той внимателно подбира стръвта според човека, който иска да улови. Съществуват обаче поне три вида стръв, за които Библията говори изключително ясно и открито - може би защото те са най-срещаните. Сребролюбието В Мат. 13:22, в притчата за сеяча, Исус обяснява, че един от плевелите, който заглушава семето на Словото е примамката на богатството: 22 А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. В 1Тим.6:9,10 ап. Павел съвсем ясно добавя: "9 А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка /забележете,че тук изрично ламтежа за забогатяване е наречен "примка"/ и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. 10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби." Идолите В Пс.106:36 четем за това как израилтяните попаднаха в тази примка на смъртта: 34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал, 35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела; 36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях. Синкретизма, смесването на различни религии е грях. Следния пример ще ни помогне да разберем по-добре какво е синкретизъм. Едни мисионери католици отишли в Южна Америка и искали да християнизират племето между което работели. Те разрушили храма на техния бог и с неговите камъни на друго място построили църква. Очаквали туземците да започнат да идват и да се молят в църквата. Те обаче продължавали да правят своите религиозни събирания на мястото на сринатия със земята храм. Като видели, че нещата не вървят според техните очаквания, мисионерите променили своята стратегия. Те съборили новата църква и я построили наново на мястото на стария езически храм. Тогава местните хора започнали да се събират в църквата. Обаче, вместо на Исус Христос, те продължили да се молят на старите си богове. Смятам, че нещо подобно се е случило и в нашата страна. От историята знаем, че нашите прадеди са били езичници. Прабългарите се покланяли на Тангра, бога на слънцето, славяните и траките пък се покланяли на дървета, животни и природни сили. Християнството не е дошло в България по правилния начин. То е било наложено насила от цар Борис по политически причини. Покръстването на българите е станало насилствено - нещо, което е напълно несъвместимо с природата на евангелието. Бог е дал на човека свободна воля и я уважава. Той търси доброволни поклонници. Иначе, може би щеше да ни създаде не хора, а роботи. Предполагам обаче, че когато били покръстени, хората по нашите земи просто са сменили имената на старите си богове с имена на светци. Може би богът на морето е станал Св. Никола; богът на виното, е станал Св. Трифон Зарезан; богът на войната е станал Св. Георги Победоносец и т.н. И днес голяма част от българите продължават да се кланят на иконите и да се молят на светците. Така синкретизмът всъщност е една добра среда за запазване на идолопоклонството под друга форма. Новият Завет обаче е категоричен - в 1Тим.2:5 се казва: "5 Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус" Блудството В Екл. 7:26 пише: 26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея. Коя е тази жена, чието сърце е примки и мрежи, а ръцете и окови? Блудницата - онази, която продава тялото си за да достави сексуално удоволствие на мъжете. По този начин обаче, тя ги отделя от семействата им и разтрогва браковете им. В Пр.6:26 се казва: 26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа. Бог мрази блудството и прелюбодейството. В Седмата заповед (Изх.7:14) Той казва: 14 Не прелюбодействувай. Блудството е дело на плътта и в Новия завет пише, че блудниците (както мъже, така и жени) няма да влязат в Божието царство (1Кор.6:9-10): "9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, 10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство." ЛОВЕЦА НА ЧОВЕШКИ ДУШИ Видяхме кои са примките на смъртта, но кой е причакващия ловец, който полага примки, за да лови човеци? Ловецът е дявола, противника на душите ни. В Йоан 8:44  Исус каза за него: 44 Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. Дяволът има своята армия от демони, които воюват против нас. Тяхното основно оръжие са хитростите и измамата. Ние сме във война с тях. И тази война няма да престане докато дявола, заедно със всичките си подчинени не бъде хвърлен от Бог в огненото езеро. Демоните се стремят така да повлияят на обстоятелствата около нас, че те да бъдат колкото се може по-благоприятни за това да паднем в изкушение. Ако стоим на страната на Бога и сме в правилната позиция обаче, тъмните сили не могат да ни победят. В Ефес.6:10-13 се казва: 10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. 11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. 13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите. БЛАГОЧЕСТИВО БЯГСТВО Какво да правим ние когато срещнем примките на смъртта? Библията ни дава еднозначен отговор на този въпрос - да бягаме от тях. 1Тим.6:10-11 ни казва да бягаме от сребролюбието: 10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби, 11 Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; В 1Кор.10:7,14 ап. Павел ни казва да бягаме от идолопоклонството:"7 Нито бивайте идолопоклонници…"14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството. А също така и ап. Йоан завършва своето първо послание (5:21) с думите: "Дечица, пазете себе си от идоли!" 1Кор.6:18 ни заповядва да бягаме от блудството: 18 Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло. В Пр.5:1-8 Святият дух ни дава един изключително практичен съвет: "1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми, 2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание. 3 Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло; 4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч. 5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, 6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота;Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят. 7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми. 8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й." Ние дори не трябва да се доближаваме до вратата на чужда жена, особено когато сме влюбени един в друг и тя е сама в къщи. Ако я изпращаме (особено късно вечер) и тя ни покани вътре, нашите страсти могат да се разпалят, себеконтролът ни да се окаже недостатъчен и да извършим блудство… Един чудесен пример за бягство от блудството е Йосиф. Когато неговата господарка го изкуши, той избяга от нея. И после дори и да беше несправедливо обвинен и хвърлен в затвора, той продължаваше да има Божието благоволение, защото се беше опълчил на греха. В Бит.39:6-15 четем: 6 А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба,...