ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН – ЛИТЕРАТУРЕН КОНТЕКСТ – 1

Значи, това, което тук направихме с книгата „Откровение“, беше, че ние разгледахме първите три глави на книгата „Откровение“, там, където се говори за седемте светилника, които са седем църкви. И всъщност, разглеждайки седемте църкви, ние разгледахме историческия контекст на книгата. Исторически контекст означава каква е била историческата обстановка във времето, когато Йоан е писал „Откровението“. Какви са били църквите, какви са били хората, какви са били обичаите, каква е била културата, какво е било управлението. И ние видяхме как отделните послания към църквите съответстват на неща, свързани с градовете, в които тези църкви са. Защото обикновено характерът на града или населеното място се отразява по някакъв начин и в характера на църквата, която е в това място. Всичко това ни помага ние да разбираме „Откровението“ по-добре. Друго нещо, което ни помага да разбираме „Откровението“, е стилът на книгата, за това също говорихме до известна степен. Стилът на книгата означава това, че това е жанр апокалипсис, който е специален жанр, свързан с различни видения, преобрази, символи. Същото е и пророчество и говорихме за характера на новозаветното пророчество, че в него се съдържа изобличение, увещание, както апостол Павел казва, че който пророкува, той говори на човек с назидание, увещание, утешение. Също говорихме, че това е послание, т.е. то е насочено към конкретните църкви и има подател, получател и съответно съдържание. Всичко това ни помага ние да можем да разбираме книгата „Откровение“ по-добре. Друго нещо, което ни помага да разбираме книгата по-добре, е литературният контекст. Значи имаме исторически контекст, който ни говори за историята и за времето, когато е била писана дадената книга, но имаме също и литературния контекст. И литературният контекст това е всъщност самата книга, какво пише вътре в нея, как е подредена, нейната конструкция и структура. Така че обикновено, когато ние изучаваме дадената книга, това, което ни помага за нейното изучаване, е ние да съставим някакъв план на книгата. Избрах веднъж ви дадох този план, който вие имате. И всъщност днес ще ви покажа как ние стигнахме до този план. И едно от нещата, които ни помагат да съставим план на книгата, са повторенията в книгата. В Откровението имаме повторения на микрониво, върху което сега няма да се спираме, но това са повторения от рода на това, че Исус Христос казва „Ето, ида скоро“ и това се казва седем пъти във книгата или пък „Който победи“. Това са повторения на микрониво. Но също имаме повторения на макрониво. Тези повторения на макрониво сега ще ви покажа кои са те. И всъщност това, което искам да ви кажа с тези повторения на макрониво, е защо ние смятаме, че посланието на книгата не е хронологично, а има отиване напред и връщане назад. Отиване напред и връщане назад във времето. Защото един от важните стихове в книгата е в първа глава, 19 стих, мисля, че. Там, където се казва „Напиши това, което си видял и какво значи и какво има да стане после“. Това е в първа глава, 19 стих. Откровение 1:19 19 И така, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това. Някои вземат този стих и въз основа на него делят книгата „Откровение“ на три части. Първата част е първа глава – „Това, което си видял е, че Йоан видя Исус Христос“. Втората част е „Що значи“. Това е втора и трета глава, където се говори за църквите. И „Това, което има да стане подире“ считат, че е от четвърта глава до 22. По този начин те разделят книгата на три части: първа глава, втора и трета глава и от четвърта глава до 22. Обаче от четвърта до 22 считат, че всичко това е в бъдещето и всичко това е хронологично. Но всъщност аз искам да ви покажа тая вечер, като се гледаме в книгата, защо ние не считаме, че това е правилно разделение на книгата. И една от причините е това, че в книгата на няколко места виждаме пасажи, говорещи за великия ден на изливането на Божия гняв. Значи не се казва да кажем, че отначало човеците ще правят такива и такива грехове, после ще дойде Антихрист и после Бог ще излее гнева си, но имаме на няколко места изливане на Божия гняв. И това обикновено е точно преди седмия печат, седмата тръба или седмото нещо. Преди седмото нещо е шестото и в някои случаи седмо се излива Божият гняв. Обикновено този Божий гняв се излива точно преди вечността, точно преди настъпването на Божието царство, защото този Божий гняв всъщност говори за изливането на Божията справедливост и възстановяването на справедливостта. Защото Откровението е писано за хора и това са били християните от първи век, които са били в неимоверно гонение и в това неимоверно гонение те са имали нужда от насърчение, което да им каже, че те ще бъдат възмездени. Тоест правдата ще възтържествува и те няма само да страдат, без техните гонители да бъдат наказани. Така че ето тези повторения на пасажи, които говорят за Великия ден на изливането на Божия гняв. Първият такъв пасаж е в 6 глава, 12 до 17 стих и това е всъщност в края на 7 печата. След 3 глава, следващата секция от книгата е от 4 глава, 1 стих до 8 глава, 1 стих или това е 4, 5, 6 и 7 глава. Миналият път ние прочетохме 7 глави и разгледахме първите две от тях и всъщност сега е момент да започнем да разглеждаме 6 глава, но преди това просто аз искам да разгледаме малко по-в дълбочина плана на книгата, защото това ще ни даде допълнителна светлина, когато ние разглеждаме печатите. Така че в края на тия 7 печата, вижте какво се казва, това е в 6 глава, 12 до 17 стих, казва се: „И видях, когато отвори 6 печат, че стана голям трус. Слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв. Небесните звезди паднаха на земята като смоковница, разклатена от силен вятър, както когато смоковница, разклатена от силен вятър, мята неузрелите си смокини“. Откровение 6:12-17 12 И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв;13 небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини;14 небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;16 и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца!17 Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои? Сега, първо, че тук този език ни напомня за това, което Христос казва в Матея 24 глава, за смоковницата и за небесните звезди, които падат на земята. „Небето бе преместено като свитък, който се свива, и всичките планини и острови се вдигнаха от местата си“. Прилича ли ви, че след това нещо ще остане нещо от земята? Защото след като небесните звезди паднат на земята, е това ли от земята ще остане нещо? Днес гледах случайно едно предаване по телевизията за някакви физици, учени, които по техен начин се опитват да обяснят какво ще стане с вселената. И те си обясняват това, че вселената се раздува непрекъснато. Тя била започнала с някакъв взрив, според техните разбирания. И постепенно се разширява. Обаче те казват, че това разширяване не може да бъде безкрайно. Не толкова като балон, който се надува, надува, надува, надува, но в един момент ще се спука. И това е, което те смятат, че предстои да дойде в някакво време, в бъдещето, край на света. Но всъщност, ако четем този пасаж, не виждаме точно нещо такова. Просто край, при който Слънцето почернява. Това означава, че то угасва. Небесните звезди падат на Земята. Както смоковница, разклатена от силен вятър, мята неузрелите си смокини. Това означава, че всички звезди и всички планети излизат от орбитите си и просто се движат в някакъв хаос. И небето бива преместено, както свитък, който се свива, и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. Това означава едно глобално земетресение по цялата Земя. И земните царе, големците, хилядниците, богатите, силните, всеки роб и всеки свободен се скриват в пещерите и между скалите на планините. И казах на планините и на скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца, защото е дошъл великият ден на Неговия гняв и кой може да устои?“ Тук вече ясно се казва, че всички тези катаклизми, които се случват, са нищо в сравнение с Божия гняв, който се излива върху противниците на Бога. И се казва, че този ден на Неговия гняв е дошъл. Така че виждаме, че денят на Божия гняв идва още в шеста глава. Не в 21-а, по-нататък отново имаме изливане на Божия гняв, но вече във шеста глава, още в шеста глава, ние виждаме, че е дошъл великият ден на Неговия гняв. Откровение 6:12-17 12 И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв;13 небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини;14 небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;16 и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца!17 Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои? Следващата част, която е от 8 глава и стига до 11 глава, 19 стих, там, където се говори за седемте тръби. В края на седемте тръби, тук вече не е 6-я печат, но е 7-я ангел, се казва: „И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казаха: Световното царство стана царството на нашия Господ и на Неговия Христос.“ Тук вече имаме това, че Божието царство е дошло на тази земя. Защото това, което се случи според Библията, това, което ние вярваме на база не само на един пасаж, а на няколко места, като например 2 Петрово, там се казва,...