ОТМАХНИ ЗЛОТО ОТСРЕД СЕБЕ СИ – 2

Слава на Бога! Слава на Бог за това, че Той е тук, на това място, тая сутрин. Слава на Бога за това, че Святият Дух е на това място. Слава на Бог за Неговата милост, за Неговата любов, защото всичко, което имаме, това Божие присъствие, присъствието на Святия Дух върху нас е благодарение на кръвта. Благодарение на това, че Исус Христос даде Своята кръв, проля кръвта Си на Голгота заради нас. И Бог прие тази жертва и възкреси Своя Син в доказателство за това, че нашите грехове са простени. Слава на Бога! Бог е велик, Той е чуден, Той е славен и Неговият Дух е в нас. Алилуя! Тая сутрин бих желал да продължим нашите размишления върху книгата „Второзаконие“, защото това е един много сериозен материал за изучаване и за размишление. Това е наистина, може би, една от първите проповеди, защото, всъщност, това не е нов закон. Бог даде закона Си чрез Моисей на Своя народ в книгата „Изход“, в книгата „Левит“ виждаме и други закони по отношение на свещенството. В „Числа“ повече се говори за историята на народа и как те преминаваха през пустинята, но във „Второзаконие“, всъщност, това е една проповед, която Моисей проповядва като една мечта, защото тя говори за народа. Представете си, този народ, който беше народ Божий, народ, който Бог избра по чуден начин, единствен от всички народи на земята. Те бяха в робство и ги нямаше преди това. Преди това бяха само 70 човека, които отидоха в Египет и след това там се умножиха и станаха стотици хиляди, дори някой казва, че когато те са излезли от Египет, са били около 2 милиона, не знаем точно. Разбира се, по числата може да се сметне колко хиляди са били мъжете и освен тях може да се изчисли приблизително жените и децата, но това беше един нов народ, който се появява тепърва. И още при самото му зараждане Бог им дава конституцията, Бог им дава закона. И това не е човешка конституция, но това е Божият закон, който да бъде основа на техния живот. И Той им дава и земя, защото те нямаха земя. Но тогава те бяха малцина, те бяха един клан, едно племе, малко. Бяха 75 човека, но когато те излязоха от Египет, вече бяха 2 милиона души. И те бяха един нов народ, който Бог формираше в момента. И Той изгражда един народ, който беше видял чудесата Му, един народ, който да бъде Негов народ, един народ, чрез който Той да се прослави, чрез който целият свят да бъде благословен. И това беше народ, на който Бог даде земя. И Той изгони седем народа пред тях и им даде тази земя. И те трябваше да живеят в тази земя под водителството на Бога. Бог да им бъде Цар. Защото те нямаха цар. Но Бог управляваше този народ. Те нямаха демокрация, те нямаха монархия, те имаха теокрация. Това означава, че Бог царуваше над този народ. И точно в този момент, преди да влязат в земята, пред тези много поколения, Моисей говори тази книга, която е „Второзаконие“, но всъщност преди той да запише всичко това, той го е говорил пред хората. И всъщност това е една проповед, в която няма нови закони, но която има обяснения на вече казаните закони. Или всъщност това по същество е проповядване, тълкуване на закона и прилагането му. И Моисей говори, когато той го говори, той има предвид как този Божий народ ще влезе в тази свята нова земя, в която Моисей няма да влезе, но народът ще влезе. И Моисей се представя как те ще влязат там. И как те ще живеят там, като един свят Божий народ, отделен от всички други народи, да бъдат Божие царство. Царство, в което Бог управлява. Слава на Бога. И какви трябва да бъдат законите в това царство и какво трябва да бъде това царство. ДА ОТМАХНЕШ ЗЛОТО ОТСРЕД СЕБЕ СИ И в тази проповед, ако погледнем „Второзаконие“ като една проповед, има една теза, която се повтаря няколко пъти. И това е тезата: „Така да отмахнеш злото отсред себе си“. Бог взема този народ и Той иска Неговият народ да бъде свят народ. Народ, в който да няма зло, народ, в който да няма грях, народ, който да бъде чист и свят. Както в книгата „Левит“ отново се повтарят едни и същи думи, които казват: „Святи бъдете, както Господ, вашият Бог, е свят“. И в „Левит“ се говори за святостта. Във „Второзаконие“ се говори за това да отмахнеш злото отсред себе си. Разбира се, има и други основни тези в тази книга, не само това. Но това е едно от основните неща. И когато се молихме, просто сега си мислех за това, че това е много актуално нещо, защото тогава, когато Моисей говореше, той имаше предвид това, че Бог ще царува. Имаше предвид теокрация, когато те влязат в обещаната земя, че ще бъдат народ, над който Бог ще царува. И сега днес, днес сме в църквата. Но какво е църквата? Църквата е събранието на светиите. Събранието на призваните от този свят. И Бог ни призовава за какво? Да бъдем Негов народ. И ние проповядваме какво? Когато дойде Йоан Кръстител, какво казваше? „Покайте се, защото наближи небесното царство“. Какво е небесното царство? Небесното царство е царството, в което управляват небесата. Царството, в което управлява Бог. Царството, в което Бог е Цар. И когато Исус Христос дойде, Той същото проповядваше: „Покайте се, защото наближи небесното царство“. И Той дойде, защото самият Той е Цар. Исус Христос е Цар на царете и Господ на господарите. Амин. Така че от това ново царство, от което и ние също искаме да бъдем част. Защото всъщност, когато Исус говореше притчи, в тези притчи какво Той говореше? Той проповядваше притчите с цел да им разкрие Божието царство. И казваше: „А небесното царство прилича на това, на това“. И когато Той говореше много за влизане в небесното царство, Той каза: „Не всеки ще влезе лесно в небесното царство“. Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи“. Така че има изискване за това ние да бъдем членове на това царство, ние да бъдем граждани на това царство. И едно от изискванията е ние да отмахнем злото отсред себе си. Аз вярвам, че това е едно послание, което може да се прехвърли. Има някои неща в законите, които са изказани директно за Израел и те са отнасящи се специално за тях, специално за тяхната земя. Има някои такива, които са религиозни, обредни закони, които се изпълниха в Исус Христос и ние сме освободени от тях. Има други закони, които са граждански закони, които се отнасяха специално за тях, а ние сега, понеже сме в друга държава, ние имаме други граждански закони, които се отнасят за нас и не трябва да изпълняваме онези. Но всичко това има принципи, които могат да бъдат прехвърлени и които са общовалидни принципи. И всъщност това е един общовалиден принцип, че ние в Божието царство трябва да отмахнем злото отсред себе си. Трябва да се очистим от злото, защото това е потвърдено в Новия завет. Защото Божието царство е царство, в което Бог е Цар и в което гражданите на това царство се покоряват на заповедите и законите на този Бог. Така че Бог не се е променил и това, какво Му е угодно, не се е променило. Това, което Му беше угодно в Стария завет, това Му е угодно и в Новия завет. И в книгата „Второзаконие“ виждаме 9 места, където се използва този израз: „да се отмахне злото отсред себе си“ или „да отмахне злото от Израил“. Тоест тук става въпрос за целия народ, за народът като цяло. Второзаконие 17:2-7 2 Ако се намери сред вас в някой от градовете ти, които Господ, твоят Бог, ти дава, мъж или жена да извърши зло пред Господа, твоя Бог, като престъпи завета Му3 и отиде и послужи на други богове, и им се поклони – на слънцето или на луната, или на каквото и да било от небесното множество, нещо, което съм забранил,4 когато ти бъде известено това и чуеш, да изпиташ добре и ако това нещо е вярно, че такава мерзост се върши в Израил,5 то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са извършили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат.6 Вследствие думите на двама или на трима свидетели да бъде убиван онзи, който е за смъртно наказание; а вследствие думите само на един свидетел да не бъде убиван.7 Първи свидетелите да хвърлят камъни върху него, за да го убият, и после целият народ. Така да отмахваш злото отсред себе си. Второзаконие 18:9-14 9 Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, не се учи да правиш според мерзостите на местните племена.10 Да няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник,11 никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви;12 защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе.13 Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог.14 Защото тези народи, които ще завладееш, слушат окултистите и прорицателите; но на тебе Господ, твоят Бог, не е позволил това. 2 Тимотей 3:15-16 15 и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус.16 Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, Марко 12:28-34 28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички?29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;30 ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. 1 Коринтяни 10:14 14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството. Яков 4:4 4 Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. ...