ОТМАХНИ ЗЛОТО ОТСРЕД СЕБЕ СИ – 3

Слава Господа! Днес ще продължим нашите размишления върху едни думи от Второзаконие, където се казва: „Така да отмахнеш злото отсред себе си“. В тези думи ние виждаме копнежа на Моисей, като Божи пророк, а също и копнежа на Светия Дух и на Бог, за това да има един свят народ, народ, в който да няма зло. Злото е нещо повече от греха, защото злото е грях, който произвежда грях, който се умножава. Злото е като една зараза. Злото е като епидемия. Злото е нещо, което поражда още зло и непрекъснато се умножава и расте. Злото е като нещо живо. То е като рак. И затова Бог заповядва едни много строги мерки, които Божият народ трябваше да вземе, за да се справи със злото. Злото е като една гангрена, както когато има, например, някаква рана в крака и тази рана започне да гангренясва. Ако се получи такава реакция в раната, може да се стигне дотам, че да започнат червеи да се появяват там. И тогава няма друго решение, освен този крак да бъде ампутиран. И разбира се, това е нещо много тежко, това е най-тежкото, което може да се случи. Тогава ти си казваш: кое е по-добре – да изгубя крака си или направо да умра? Но ако ти не си пред този избор и, дай Боже, никога да не сме пред този избор, тогава ние казваме: може би ще е по-добре да умра, отколкото да остана без крак. Но ако останеш пред този избор и избираш живота си или крака си, не знам някой да не е избрал живота си. Защото, в крайна сметка, нямаме право да отнемаме живота си. Но толкова е тежко. И ние виждаме, ако обществото се погледне като цяло, като едно цяло, и ако една част от цялото се зарази, тогава трябва да се вземат много строги мерки спрямо тази част, за да може да се запази цялото. Именно това е в основата на тези закони, тези пасажи, които ние разглеждаме в книгата „Второзаконие“. Такива хора, които подвеждаха хората към грях, към отстъпление, към идолопоклонство, към непокорство, трябваше да бъдат убивани. И наказанието за всички тези хора е смърт. И се казва: „Така да отмахнеш злото отсред себе си“. Злото трябваше да се отмахне с едно много, много строго наказание. И целта на всичко това беше Бог да има един свят народ в една свята земя, която Бог им даде. И в Новия Завет бих желал да започна тази размишления с това, че Божията цел за нас е същата. Бих желал да прочета няколко стиха, които ни напомнят каква е Божията цел за нас. Тези цели обикновено се казват от апостолите в началото на техните послания. Яков 1:2-4 2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. Ето това е Божията цел за нас. Божията цел за нас е да бъдем съвършени. Нека да кажем всички „съвършени“! Някой може да каже: „Ма как съвършени, аз съм толкова несъвършен“. Ами да, точно защото си несъвършен, Бог иска да бъдеш съвършен. Божията цел за тебе, независимо че си несъвършен, и аз съм несъвършен, не е ние да останем несъвършени. Защото ние често с това се извиняваме и казваме: „Аз съм си грешник, такъв ще си останам“. Няма да си останеш такъв. Бог ще те прекара през пещта, ще те прекара през разни изпитания, за да може вярата ти в Него да се стабилизира. Или да бъдеш с доброто, или да бъдеш със злото. Или да бъдеш с Бога, или да бъдеш със света. Откровение 22:11 11 Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят. Така че трябва да решиш дали ще се освещаваш, дали ще живееш с Бога. Ако не, по-хубаво не си губи времето да ходиш на църква, но направо си живей в този свят. И след това цяла вечност отвъд. Не в гробищата, отвъд. По-лошо. Но Бог не желае, и аз казвам като апостол Павел: да не бъде. Но ние трябва да се усъвършенстваме, защото Божията воля за нас е да бъдем съвършени и цели, без никакъв недостатък. Включва ли това да има в нас зло? Не. За да бъдем съвършени и цели, без никакъв недостатък, ние трябва да отмахнем злото отсред себе си. Ефесяни 1:3-4 3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места;4 както ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; Слава на Бог! Отново виждаме Божието желание да бъдем без недостатък. Без недостатък означава да бъдем съвършени и цели, без никакъв недостатък. И тук виждаме една допълнителна светлина, която е, че това съвършенство и цялост трябва да бъдат на първо място в любовта и на първо място в светостта. Или обратно, на първо място в светостта и на първо място в любовта. Тези две неща са свързани. Така че ние трябва да бъдем святи. И да бъдем святи означава, че в нас не трябва да има зло. В нас не трябва да има порок. В нас не трябва да има повтарящ се грях. В нас не трябва да има зло. И ние трябва да бъдем без недостатък и в святост, и без недостатък също и в нашата любов. Съвършени в любовта. Това означава да няма в нас егоизъм. Това означава ние да бъдем готови да служим на другите. И всичко това, което любовта представлява, което е описано в 1 Коринтяни 13 глава. 1 Тимотей 1:5 5 А целта на това поръчение е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра, Ето тук имаме още едно допълнително обогатяване на това какво е Божията цел за нас. Ние да бъдем съвършени, цели, без никакъв недостатък. И това съвършенство и цялост да бъде в отношение на нашата святост, т.е. в чистотата на нашия живот и ходенето ни пред Бога, в нас да няма грях, което означава да бъдем святи. И също в любовта. Това означава в нашите отношения към другите ние да не бъдем егоисти, но да имаме в себе си Божията любов. Любов, която е даваща, любов, която е безусловна. И тук се казва още по-конкретно, че тази любов трябва да бъде чистосърдечна. Със чисти сърца. Чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра. Всъщност, добрата съвест и нелицемерната вяра охарактеризират святостта. Защото когато ние поставим стандарта за святост, две неща има, които ни пречат в тази святост. И два начина, по които ние се опитваме да заобикаляме святостта. Бог ни каза, че трябва да бъдем святи. Сега първото нещо, което мога да направя, е да притъпя моята съвест. Защото когато съгреша, съвестта ми започва да ме гризе. И ми казва: „Ти си направил това, ти си направил това“. Обаче аз си казвам на съвестта: „Нищо, и другите го правят“. Или пък пак го правят. Когато ти правиш отново едно и също нещо, един и същи грях, съвестта ти пригаря и ти вече това не го считаш за грях. И тогава обаче, твоята съвест не е добра. Съвестта ти вече за нищо не става. Защото тя не върши своята роля. Целта на съвестта е да бъде инструмент в Божията ръка, който да ни води към покаяние. Да бъдем ожилени в сърцата си. И така да се обърнем към Бога. И другата пък, как ние се опитваме по-човешки да избегнем Божия стандарт за святостта, е ние да си сложим маската на лицемерието. И да кажем: „Ето, нали ние сме святи“. Обаче, всъщност да си вършим греха и тогава нашата вяра става лицемерна. И затова тук Апостол Павел казва: „Целта е чистосърдечна любов“. Не само на думи, но от сърцето да се обичаме един друг. Като братя се стремим към Господа. И също казва: „Добра съвест“. Тоест, съвестта ни да бъде чиста и тогава ние ще можем да живеем свят живот. И също нелицемерна вяра. Няма в нас лицемерие и фарисейския квас. Кой е лицемерие? Фарисеите изглеждаха праведни пред човеците, но Бог казва: „Отвътре сте пълни с мъртвешки кости“. И затова, за да изпълним тези цели, ние имаме нужда от Святия Дух. Ние не можем сами да се справим с всичко това. Но Бог ни е дал първо Словото Си. Второ, дава ни новорождение. Дава и Неговия зародиш, който да живее в нас. Трето, дава ни Святия Дух, който да ни дава сила. Ние да се справим и да се борим с греха. Четвърто, дава ни кръвта на Исус Христос, която ни очиства от всеки грях. Така че ние имаме средства и инструменти, с които ние да се борим с греха и със злото. Но една от крайните мерки е налагането на дисциплина. И ние виждаме във Второзаконие именно тази мярка. Налагането на много строги мерки, свързани с дисциплината. И миналите недели ние разгледахме всъщност първите три пасажа от Второзаконие. Първите два говорят за греха на идолопоклонството. Второзаконие 12:28-13:18 Вторият беше от Второзаконие 17 глава, 2 до 7 стих. Където се казва, че ако видиш някой да се покланя на други богове, на Слънцето или на някакви други неща, то ръцете на свидетелите да бъдат първи на него, за да го убият. Второзаконие 17:2-7 2 Ако се намери сред вас в някой от градовете ти, които Господ, твоят Бог, ти дава, мъж или жена да извърши зло пред Господа, твоя Бог, като престъпи завета Му3 и отиде и послужи на други богове, и им се поклони – на слънцето или на луната, или на каквото и да било от небесното множество, нещо, което съм забранил,4 когато ти бъде известено това и чуеш, да изпиташ добре и ако това нещо е вярно, че такава мерзост се върши в Израил,5 то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са извършили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат.6 Вследствие думите на двама или на трима свидетели да бъде убиван онзи, който е за смъртно наказание; а вследствие думите само на един свидетел да не бъде убиван.7 Първи свидетелите да хвърлят камъни върху него, за да го убият, и после целият народ. Така да отмахваш злото отсред себе си. И след това третият случай беше свързан с уважение на властите. И там се казва, че ако някой се допита до съдия и съдията му каже какво да прави, но той не го направи и постъпи надменно, като не послуша свещеника, то тогава този човек трябва да умре. И се казва: „Така да отмахнеш злото от Израиля“. И ние видяхме приложението на тези заповеди в Новия Завет. Видяхме, че в Новия Завет също ни се казва да бягаме от идолопоклонството, да обичаме Бога единствено и само Него със цялото си сърце,...