ОТМАХНИ ЗЛОТО ОТСРЕД СЕБЕ СИ – 5

Слава Бога! В тези срещи ще продължим да разглеждаме някои пасажи от книгата „Второзаконие“. И това са девет стиха, в които се използват думите „да отмахнеш злото“. Книгата „Второзаконие“ е като една проповед, която Моисей проповядва и той изяснява закона на новото поколение. И на няколко места той казва „така да отмахнеш злото отсред себе си“ или „така да отмахнеш злото отсред себе си“ и „така да отмахнеш злото от Израиля“. И общо взето това са изразите, но във всички тях се говори за отмахване на злото. И когато четях тези пасажи, дълбоко се косна сърцето ми и вярвам, че това е слово към нас също. И че това е един принцип, който ние трябва да приложим на себе си. Ние трябва да отмахнем злото отсред себе си. И това, което е обаче фрапиращо за това отмахване на злото е, че във всеки един от тези случаи се говори не просто за някакво вземане на нещо и да го махнеш, като да махнеш тенджерата от огъня, но се говори за смърт. Злото се отмахва, според закона тогава така се отмахваше злото, като този, който го беше извършил, трябваше да бъде убит. И то убит от цялото общество. Така че когато Моисей проповядваше, той говореше пред целия народ. И разбира се днес ние не се убиваме, защото Апостол Павел казва, че нашата борба не е срещу плът и кръв, но принципът остава. И същият Апостол Павел казва, че ние чрез Духа трябва да умъртвяваме – той използва точно тази дума – телесните действия. Така че във всички тези случаи ние проповядваме да се изпълнява този закон сред нас. Не говорим за убийства и за такива неща, но говорим за радикалността, с която Бог се отнасяше към всяко непокорство. И по същия начин ние трябва да се отнасяме към непокорството сред нас. Защото всички тези случаи, в които се говори за смърт, повечето от тях, всъщност става въпрос за нарушение на десетте заповеди. И десетте заповеди са основата на закона. Но в тези десет заповеди Бог изявява своя характер. И в Новия завет те са потвърдени. И самият Господ Исус Христос ги групира. Първите четири заповеди могат да бъдат групирани в това да обичаме Бога. Защото те са: да нямаш други богове освен Мене, не си прави кумир, не споменавай напразно името на Господа, твоя Бог, и също почитай съботния ден, за да го освещаваш. Така че това е отношението ни с Бога. А останалата част от заповедите говорят за взаимоотношенията между нас и хората около нас. Там се казва: да почиташ баща си и майка си, не убивай, не кради, не прелюбодействай, не лъжесвидетелствай и не пожелавай. Това са взаимоотношенията помежду ни. Исус ги групира в две заповеди, които са в Новия завет: да възлюбиш Господа, твоя Бог, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си. И ако разгледаме внимателно всяка една от заповедите, ние ще видим, че всяка една, като духовен принцип, тя е потвърдена и в Новия завет. И ние не се спасяваме чрез вършенето на заповедите. Ние се спасяваме по благодат. Това е основната истина. Като веднъж сме спасени, оттам нататък Бог от нас очаква ние да растем в освещение. Така че, всъщност, когато говорим за това отмахване на злото, ние сме в сферата на освещението. И Бог желае ние да се освещаваме. Защото, вижте, в Евреи 12:10 се казва, че Той дори ни наказва, защото сме Негови деца. И Той желае ние да бъдем като Него. Евреи 12:10 10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Помисли си, искаш ли да съучастваш в Божията святост? Защото това е Божията цел. Ако ти не искаш да съучастваш в Божията святост, как ще живееш с Него във вечността? Защото качеството, което отличава Бог от всички други, е това, че Той е свят. И ние трябва да съучастваме. Ние трябва да съучастваме в Неговата святост. И за да можем да съучастваме в Неговата святост, ние трябва да отмахваме злото отсред себе си, да отмахваме греха. И, както ви казах, случаите, които ние разглеждаме в момента, са фрапиращи. Има в Словото пасажи, които, когато ги прочетеш, те изглеждат страшни. Например, говори се за едни лица, които се подиграваха на Елисей. Спомняте ли си? Бяха около 40 лица, се казва в Божието Слово. И те започнаха да се подиграват на Божия пророк, защото беше плешив. И те започнаха да му викат: „Плешивецо! Плешивецо!“ И знаете ли какво направи той? 4 Царе 2:23 23 Оттам той отиде във Ветил. А докато вървеше по пътя, от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо! Какво правим с този текст? Казваме ли: „Бог е кръвопиец? Бог е несправедлив? 42 деца за това, че се подиграли на Божия пророк?“ Голяма работа, знам, подигравка. Две мечки да дойдат и да ги разкъсат. Това е нещо ужасно, нещо жестоко. Значи има някаква причина. Вижте, Бог е любов. Ние не можем да кажем, че Бог не е любов, защото Той е дал Сина Си за нас. Той ни е възлюбил с безгранична любов. Така че ако има пасажи, които ни стряскат, ако има пасажи, които ни скандализират, ние трябва да започнем да задаваме въпрос защо това се случи. И да видим в това Божията святост. И Божията святост включва както това, че Бог е любов, така и това, че Той е огън пояждащ. И целта на тези пасажи е да имаме страх от Бог. Защото това е същност петата неделя, в която ние размишляваме върху тези пасажи. И първите говорят за идолопоклонство. След това пасажи говорят за непокорство на авторитети. Говори се също за предумишлено убийство, за лъжесвидетелство. И миналия път говорихме за непокорство на родителите. Това е също един фрапиращ пасаж. Второзаконие 21:18-21 18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го наказват, той пак не иска да ги слуша,19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,20 и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.21 Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израил ще чуе и ще се страхува. Разбира се, ние не знаем дали това се е изпълнило някога, но целта на Бог е да запази народа Си чист. Ние трябва да разбираме това, че Бог желае чистота на народа. С тези пасажи ние може да направим две неща: да кажем, че Бог на Стария Завет е зъл и ние не вярваме в този Бог, или да се смирим и да потърсим, и да разберем каква е целта на всичко това. А целта е всъщност да се запази народа. Защото всичко започва от малкото и тук става въпрос за това, че Бог желае децата от малки да бъдат възпитавани в Божия път. Бог желае злото да бъде отмахнато още в сърцата на децата. И затова е много важно как ние възпитаваме децата си. Много е важно какъв пример ние им даваме. Защото Бог казва, че когато Той направи мъжа и жената, се казва, че Той ги съчета да бъдат една плът. И се казва защо? Защото очаква благочестиво потомство. Това означава, че Той очаква едно поколение, очаква деца, които да бъдат обучени в Божия път. И разбира се, ние не трябва да бъдем като фарисеите, защото фарисеите се хващаха точно за тези неща и те изобличаваха Христос. Опитваха се да Го атакуват, като Му задаваха трудни въпроси, точно в тази сфера. Например за съботния ден. Но всъщност Христос каза, че Човешкият Син е Господар на съботата. И ние трябва да разбираме Божията благодат, но в същото време да търсим и да растем и в Божията святост. Защото има още един такъв стряскащ пасаж. И това са случаите, за които се говори за отнемане на човешки живот. Но всъщност тук е ставало въпрос за подигравка към святи неща. Божият пророк беше свят и хуленето на Божия пророк всъщност беше богохулство, защото той беше Божий представител. И оттук нататък едва ли някой вече след този случай ще се осмели да каже нещо срещу Божия пророк или срещу Бога? Защото всъщност той беше представител на Бога. Числа 15:32-36 32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.33 Онези, които го намериха, като събираше дърва, го доведоха при Моисей и Аарон и при цялото общество.34 И го сложиха под стража, понеже не беше още изявено какво трябва да направят с него.35 Тогава Господ каза на Моисей: Човекът непременно трябва да бъде умъртвен; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.36 И така, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, и той умря, както Господ заповяда на Моисей. Целта е да имаме страх от Бога, да не се греши. Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден. И онези, които го намериха как събира дърва, доведоха го при Моисей и Аарон и при цялото общество. И сложиха го под стража, понеже не беше още изявено какво трябва да сторят с него. И Господ каза на Моисей: Човекът непременно трябва да бъде умъртвен. Цялото общество да го убие с камъни вън от стана. И цялото общество изведе го вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисей. И какво правим с този текст? И какво правим с този човек? Дърва събираше. Обаче какъв беше проблемът? Няма нищо лошо в събирането на дърва. Но проблемът беше, че той събираше дърва в събота. А Бог беше заповядал. Той не изпълняваше Божията заповед. И всъщност това показва също колко сериозно Бог гледа на заповедите. Заповедите не са просто неща, които да се нарушават. В Стария Завет не беше така, а също и в Новия Завет не е така, защото ако и ние да не бъдем наказани по този начин, ако ние нямаме освещение, ако ние не търсим Бога, има опасност ние да загубим вечния си живот, което е едно много по-тежко наказание. Изход 20:11 11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. Вижте, ние не говорим за това, че днес, ако някой работи в събота или в неделя, вече е край на Божията заповед. Но тук има един принцип, който се пренася в Новия Завет и който е универсален принцип....