ОТМАХНИ ЗЛОТО ОТСРЕД СЕБЕ СИ – 6

Слава на Бога! Днес бих желал с Божията помощ, ако можем да завършим тази тема, която започнахме преди време, която нарекахме „Отмахни злото отсред себе си“. Има около 9-10 стиха във Второзаконие, които повтарят тези думи. Второзаконие 13:5, Второзаконие 17:7, Второзаконие 17:12, Второзаконие 19:13, Второзаконие 19:19, Второзаконие 21:21, Второзаконие 22:21, Второзаконие 22:22, Второзаконие 22:24, Второзаконие 24:7 7 Ако се установи, че някой е отвлякъл човек от сънародниците си, израилтяните, и го е поробил или го е продал, тогава този крадец да умре; така да премахнеш злото. Някои от тези могат да се групират тематично, понеже първите две препратки говорят за идолопоклонство, ние ги разгледахме. След това третата препратка говори за непокорството, това също разгледахме. Четвъртата говори за предумишлено убийство, петата за лъжесвидетелство, шестата за непокорство на родителите и седмата, осмата и деветата говорят за важността на половата чистота. С тези ще ги разгледаме днес. И последното говори за отвличане или кражба или трафик на хора. И всъщност днес ще се спрем на последните две за отвличането и за трафика на хора. Но това, което е по-важно във всичко това е ние да разберем как ние да прилагаме Стария завет и закона към нас днес. Защото всъщност всичко това, което говорим е част от една голяма тема и това е темата за нашето освещение. Защото Бог желае ние да бъдем оправдани, ние да бъдем новородени, ние да бъдем изкупени, да бъдем осиновени от Него. И след като Той направи всичко това, след като ни новороди и оправдае и осинови, след това ние трябва да растем от тази нотатка до момента, в който ние ще срещнем Бога. Защото тези неща стават сравнително в кратък период от време. Когато ние се обърнем към Бога заедно с това покаяние, заедно с вярата тогава, която имаме в Исус Христос, се случват бързо тези неща. Защото когато ние повярваме, Бог ни оправдава, Той ни новоражда, Той ни осиновява, ние ставаме Негови деца. Но от тази нотатка до момента, в който ние ще срещнем Господа, до момента на нашата смърт, ние сме в процес на освещение. И всъщност има два вида освещения, може би по-нататък отново ще се върна върху това, но сега още искам да ви го кажа. Едното освещение е позиционно освещение. Това означава, че ние сме в позиция на хора, които са осветени. Защото има стихове в Божието Слово, които ни казват, че в Исус Христос ние вече сме осветени. Ние сме осветени веднъж завинаги с приноса на Христос. Така че в Бога ние сме осветени. Но след като веднъж сме осветени, има и още един вид освещение, което е прогресивно освещение. Значи едното е позиционно, което говори за нашата позиция в Исус Христос, а другото е прогресивно. Прогрес означава развитие, прогрес означава нещо, което се случва във времето. Тоест това е едно постепенно освещение, което се гради на базата на нашето позиционно освещение. Понеже ние сме осветени в Христос, поради това ние трябва да се освещаваме всеки ден и да растем в святост. Защото именно това означава освещение. Ние да растем в святост. И именно тук идва въпросът за ролята на закона в нашето освещение. Защото ние цитираме стихове от Стария Завет, от Второзаконие и това е част от закона. И всъщност тези стихове обаче, това, което аз се опитах да ви покажа през миналите поучения на тази тема, беше, че това, което се казва в Стария Завет, всъщност се казва и в Новия. Става въпрос за основните принципи, които стоят зад тези закони. Те са повторени по един или друг начин в Новия Завет. Например, ако в Стария Завет се казва ние да не бъдем идолопоклонници, в Новия Завет трябва ли да бъдем идолопоклонници? В Новия Завет също се казва, че ние трябва да обичаме Господа със всичкото сърце и със всичкият си ум. Всичко, което е вътре в нас. Т.е. в Новия Завет ние също трябва да имаме един Бог и да вярваме в един Бог. Т.е. тази заповед „да нямаш други богове, освен Мене“ остава валидна и в Новия Завет. Или пък въпросът за непокорството на авторитети. Виждаме, че както в Стария Завет Бог не обичаше непокорството, в Новия Завет Бог обича ли непокорството? Не. В Новия Завет Бог отново иска ние да бъдем покорни, казва „покорявайте се на властите“, дори на светските власти и казва „покорявайте се и бъдете покорни на вашите наставници“. Т.е. в Новия Завет Бог също желае ние да бъдем покорни. Или ако в Стария Завет Бог забранява убийството, в Новия Завет позволява ли убийството? Не. Отново Бог ни дава една по-висша правда. Исус Христос каза: „Ако вашата правда не е по-голяма от правдата на книжниците и фарисеите“, защото правдата на книжниците и фарисеите беше просто една външна правда, а Исус иска нашата правда да бъде вътрешна и да бъде правда на сърцето. Ако в Стария Завет е забранена лъжата и лъжесвидетелството, в Новия Завет позволено ли е да се лъжем един друг? Не. Или пък непокорството на родителите в Новия Завет дали би се позволявало децата да бъдат непокорни? Тоест всички тези неща, които ние виждаме в Стария Завет, на практика аз ви давам препратки от Новия Завет, които говорят на същата тема. И всъщност тук е ролята на закона, просто това е много важно да се разбере, че ние не се спасяваме чрез закон. Значи ролята на закона е първо той да ни доведе при Христос. Значи законът не може да ни спаси. Фарисеите бяха в заблуда като си мислеха, че вършенето на определени неща, и днес има хора, които казват: „Ми аз съм добър, ако добрите ми дела са повече от лошите, тогава значи ще се спася“. Но ние не се спасяваме чрез делата си. И законът, всъщност неговата цел е той да ни разкрие колко сме грешни. Грехът е детеводител за нас, както казва апостол Павел, който да ни заведе при Христос. Грехът ни показва, че ние не можем да се спасим сами, защото ако някой иска да се спаси чрез закон, той трябва да изпълни всички заповеди. А няма човек, който да не греши. Ако ти нарушиш една заповед, си виновен във всичко. И всъщност законът ни показва, че ние сме грешни и не можем да се спасим. И това е всъщност частта и ролята на закона по отношение на оправданието. Като ни показва, че сме грешни и не можем да се спасим сами чрез добри дела, законът ни завежда при Христос и ние се предаваме. Ние се отказваме от гордостта си и казваме: „Аз не мога да се спася сам, не мога да се спася със собствени сили и аз се предавам чрез вяра на Господа и приемам Неговата благодат“. Аз не заслужавам спасението, но чрез вяра в Христос го приемам и така биваме оправдани чрез вяра. Но оттук нататък, след като веднъж сме оправдани по благодат, а не чрез закона, значи ли това, че повече законът не ни трябва? Отговорът е НЕ. И тук обаче пак е много тънка разликата, защото след като сме спасени, можем ли ние сами да изпълним закона? Отговорът е, че пак не можем, защото апостол Павел говори за тази негова борба и той казва: „Опитвам се, зная закона, че е добър, опитвам се да го правя, но не мога. Желая да направя нещо, но нямам сили да го извърша“. Защо? Защото той говори за себе си. Но накрая той казва: „Благодаря Богу, има избавление чрез Исус Христос, има избавление чрез Святия Дух“. Т.е. ние не можем сами да изпълним закона, дори след като сме новородени. И не трябва да се опитваме. И ние нямаме нужда от изпълнението на закона за някакво допълнително израстване в нашата позиция пред Бога. Защото това е било всъщност учението на законниците, които са дошли, които са били оправдани и изкупени чрез вяра. И те са им казали, сега трябва да се усъвършенствате с вашето пазене на закона, трябва да спазвате всички заповеди на закона, трябва да се обрежите, трябва да направите това и това вече ще ви препоръча да бъдете още по-угодни на Бога. Но всъщност чрез пазенето на закона ние не ставаме по-угодни на Бога. Защото в Христос ние вече сме достатъчно угодни на Бога. И няма по-голяма степен на това ние да бъдем угодни на Бога от степента, в която Бог ни приема в Исус Христос. Разбирате ли? Така че ние първо, че не можем да изпълним закона сами, а имаме нужда от Святия Дух, който да ни помага. Защото вече в Христос ние живеем със силата на Святия Дух и със силата на Христос и ние сме нови създания. Обаче законът продължава да бъде като един термометър. Значи както преди нашето оправдание законът е термометър, който като го сложим и той показва, че ние имаме температура, че грехът е в нас. И не можем да се спасим сами. Обаче термометърът може ли да ни излекува? Не. Има нужда от лекарство, което да ни излекува, нали? Така че термометърът само ни показва, че ние сме болни. Обаче благодатта и Христос е лекарството, което ни спасява, а не законът. Но след като сме спасени, продължаваме да имаме нужда от термометър, да проверяваме от време на време дали сме добре. Защото независимо че сме оправдани, ние пак имаме склонност да грешим. И тук е опасността, защото има хора, които казват: „Аз съм спасен, мога да си правя каквото искам, Бог ще ме прости“. Но ако ние разсъждаваме по този начин, ние можем да изпаднем в беззаконничество, ние можем да изпаднем отново в робството на греха. Така че ние не можем да изпълним закона, но законът е просто като един термометър, като един стандарт, който ни разкрива Божия характер и Неговата воля за живота ни. И това е част от Новия Завет, защото това е обещанието, че Бог ще напише заповедите Си на нашите сърца. И тук са контролните прибори, да. Законът е именно това. Контролни прибори, които ни проверяват. И затова и аз чета тези стихове, защото това, което е било зло в Стария Завет, продължава да бъде зло и в Новия. И ние трябва да отмахнем злото и тук вече е ролята на нашето преобразяване. Защото след като веднъж сме спасени, апостол Павел говори за спасението в Римляни от 1 до 8 глава, след това говори за Израил и след това той започва да дава наставления на вярващите, които веднъж са спасени. И той започва точно с това. Римляни 12:1-2 1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.2 И недейте се съобразява с този век,...