ПЪЛНА ПОБЕДА – 1

Слава на Бога! Ние четем от Втора книга на царите, 22 глава. Тази същата глава е като Псалом 18. Просто може да ги сравните вкъщи. Значи този Псалом 18 го има на две места в Библията. А ако има нещо на две места в Библията, това означава, че е много важно. Не е ли така? Но за да може да разберете тази 22 глава на Втора книга на царите, ви давам домашна работа — да прочетете Първа книга на царите и Втора книга на царите. Трябва да се опитате. За да разберете тази 22 глава, трябва да познавате контекста на Първа и Втора книга на царите. Тази глава, която е Псалом 18, е като розовото масло на Първо и Второ царе. Розовото масло се произвежда чрез двойна дестилация на розов цвят. За 1 кг розово масло са необходими около 2-3 тона розов цвят. И този килограм е ценен колкото златото. Розите, за които говорим в нашия случай, са многобройните разкази и случки в Първо и Второ царе. Като четете тези книги, виждате рози, рози, рози — разкази, които ви задълбочават. Това е като предястие, което да възбуди апетита ви да прочетете Първа и Втора книга на царите. Вътре има разкази и като че ли на края на книгата на автора вече не му стигат думите за проза. Дотогава всичко е проза — разкази, разкази, разкази. И изведнъж в 22 глава авторът превключва от проза на поезия. И ако кажем, че поезията е квинтесенцията на прозата, то този псалом е най-тънката субстанция — екстракт от всички елементи, самото розово масло. От розовото масло вече няма какво повече да дестилираш. Това е всичко. Така че тази 22 глава е като розовото масло на Първа и Втора книга на царите. За да разберем тази 22 глава по-добре, трябва да я разгледаме в нейния контекст. Контекстът означава това, което е преди главата и след нея. На български имаме четири книги на царите: Първа, Втора, Трета и Четвърта. Но първите две книги се наричат също Първа и Втора книга на Самуил, защото Самуил е основен герой в тях и вероятно той ги е писал. Сюжетната линия в Трета книга на царите продължава разказа от Втора книга на царите, 20 глава. Това означава, че от 21-ва до 24-та глава в края на Второ царе играят ролята на апендикс или заключение на Първо и Второ царе. Тези четири глави накрая съставляват притурка, която се състои от шест елемента, подредени в хиастична структура (във формата на буквата Х). Тази структура е като три кръга. Във външния кръг има два разказа — единият е в 21 глава от 1 до 14 стих, а другият е в 24 глава от 1 до 25 стих. Обградени от тези разкази са два списъка с войниците на цар Давид. И в центъра на кръга, на централно място, има две песни. Едната е нашата 22 глава от 1 до 51 стих, а другата е в 23 глава от 1 до 7 стих. Когато видим всичко това, не може да не си помислим, че то не е случайно, а има определена цел — всичко да бъде организирано по този начин. 2 Царе 21:15-17 15 А филистимците пак воюваха против Израил. Давид и слугите му слязоха и се биха против филистимците; и Давид се умори.16 А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикъла и който беше препасан с нов меч, се надяваше да убие Давид.17 Обаче Ависей, Саруиният син, му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил. В 21 глава от 15 до 22 стих има списък с войните, които Давид е водил с филистимците. В тези войни се разказва за изполини — огромни мъже, високи над три метра. Пред тях обикновените хора са изглеждали съвсем малки. Обаче Давид и приятелите му се биеха с тези изполини и ги побеждаваха. Всички знаем как Давид с прашката завъртя камъка, удари го точно в челото и изполинът падна на земята, след което Давид му отсече главата с неговия собствен меч. Обаче в 21 глава от 15 до 17 стих се подчертава умората на Давид. Давид вече остаряваше. Всички остаряваме — идва време, когато силите намаляват и тялото се амортизира. Давид беше слаб и се нуждаеше от помощ, не можеше вече да се бие сам. Той не беше толкова силен и енергичен, както преди. Затова слугите му решиха, че той повече няма да излиза на война с армията си, въпреки че той искаше, защото това беше целият му живот. Те му казаха: „Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израел“. С други думи, животът на Давид беше към своя край. Неговото светило беше на път да изгасне. Оттук нататък Давид трябваше да стои на сигурно място в дома си, понеже самата му личност беше светило. Когато живееш по такъв начин като Давид, дори да си стар и немощен, ти си водач и твоята личност олицетворява това, което е ценно и жизнеопределящо. На фона на всичко това можем да разгледаме 22 глава като богословски размисъл за живота и вярата на Давид. Това, което той казва в този 18-и псалом и в 22 глава, е неговото разбиране за Бога. Той излива сърцето си и говори за това какво вярва, как живее и какъв е смисълът на живота му. Тази 22 глава, заедно с последните думи на Давид в 23 глава от 1 до 7 стих, служи като съответна част на целия му извървян път. Обувка лява и дясна са чифт, нали? Да. И този псалом служи като един чифт с една песен, с която започва Първа книга на царете, или Първа книга на Самуил. Втора глава, от първи до десети стих, започва с песента на Анна. Спомняте ли си коя беше Анна? Анна беше майката на Самуил. Нали така? Тя нямаше деца. Помоли се, пости, обрече детето си. Каза: „Ако ми дадеш син, ще го дам на Тебе.“ И тогава Бог ѝ даде Самуил. Тогава тя го занесе в дома Господен и изпя една песен. 1 Царе 2:1-10 1 Тогава Анна се помоли:Развесели се сърцето ми в Господа;въздигна се рогът ми чрез Господа;разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,защото се развеселих в спасението Ти.2 Няма друг свят, какъвто е Господ;защото няма друг освен Теб,нито канара като нашия Бог.3 Не продължавайте да говорите горделиво;да не излезе високомерие от устата ви;защото Господ е Бог на знаниеи от Него се претеглят делата.4 Лъковете на силните се строшиха;а немощните се препасаха със сила.5 Ситите се пазариха да получат хляб;а гладните престанаха да гладуват.Дори и неплодната роди седем,а многодетната изнемощя.6 Господ умъртвява и съживява;сваля в ада и извежда.7 Господ осиромашава човека и Той го обогатява.Смирява човека и го въздига.8 Въздига бедния от пръсттаи възвисява сиромаха от бунището,за да ги постави да седнат между князетеи да наследят славен престол.Защото стълбовете на земята са на Господа,Който и постави на тях вселената.9 Ще пази стъпките на светиите Си;а нечестивите ще погинат в тъмнината;понеже със сила няма да надделее човек.10 Противниците на Господа ще бъдат сломени,ще гръмне от небето против тях;Господ ще съди краищата на земятаи ще даде сила на царя Си,ще въздигне рога на помазаника Си. Песента е също много хубава. Пак е като розовото масло. Но трябва да я прочетете в Първа книга на царете, втора глава, от първи до десети стих. Много е интересно с тези песни. Защото, както когато вървиш в училище и разказваш разкази, знаеш и някоя песен. Тази песен има нещо специално. Превключваме от поезия към въпроса. И същото е в Новия завет. Как започва Новият завет? Какви песни има там? Има песента на Мария. Когато бяхме в третата част, пяхме част от нея: „Величае душата ми Господа, зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой.“ Тоест Господ е славен. Лука 1:46-55 46 И Мария каза:Величае душата ми Господа47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си;и, ето, отсега ще ме облажават всички родове.49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела;и свято е Неговото име.50 И от родове в родовеНеговата милосте върху онези, които се боят от Него.51 Извърши силни дела със Своята ръка;разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.52 Свали владетели от престолите ими издигна смирени.53 Гладните напълни с блага,а богатите отпрати празни.54 Помогна на слугата Си Израил,за да напомни да покаже Своята милост55 (както беше говорил на бащите ни)към Авраам и към неговото потомство до века. И вижте, в Първа и Втора книга на царете в началото има една песен — песента на Анна. И в края пак има една песен — песента на Давид. По този начин тези две песни са като едни скоби, като рамки на книга, като корици на книга, в които са стегнати разказите между тях, които Самуил е писал. Но тези две песни са адресирани към Йехова — песента на Анна в началото и песента на Давид в края. Тези две песни всъщност осигуряват богословския контекст или теологическата рамка, в която Първа и Втора книга на царете трябва да бъдат разбирани. Тоест има Бог и Бог се намесва. Има Бог и Той избавя. Чрез тези две книги и чрез тези две песни Бог желае да изгради нашата вяра и нашето разбиране за Него — кой е Той, какъв е Той и как Той действа в нашия живот. Първа и Втора книга на царете не са просто разказ за конфликти и борба за власт, макар че там се говори за това. Говори се как първо Саул е цар, след това обаче Бог помазва Давид за цар. Саул не е доволен, че Давид ще стане цар, и започва да го преследва. Искаше да го убие хиляда пъти, но все не можеше и не можеше. Накрая Давид стана цар, а когато стана цар, неговият син Авесалом се възбунтува срещу него и направо го изгони от столицата, направи преврат. Много политика, много конфликти. Обаче всъщност тези две песни ни показват, че Първа и Втора книга на царете не са просто разказ за конфликти, но те засягат налагането на Божия суверенитет — тоест Божието управление, Божията царственост в Израел. И това е, за което говорим днес: „Да дойде Твоето царство“. Тези две песни — песента на Анна и песента на Давид — говорят за идването на Божието царство. Този псалом, който е всъщност 22-ра глава, е написан като псалом. Той е повторен в Псалом 18, който прочетохме преди молитвата. С други думи, съдържанието на тази песен е един псалом. И когато говорим за псалмите, вие знаете, в нашите молитвени събрания ние ги разглеждаме всеки петък. Казваме, че има различни видове псалми. Този псалом знаете ли какъв тип е? Има плач, има химн,...