Пара и Цав - Четирите параши и огънят на жертвеника

Пара и Цав Рав Хаим Беджерано (ок. 1846, Стара Загора - 1931, Истанбул) - меламед в Ст. Загора и Русе; след 1878 равин на сефарадската общност в Букурещ; 1910 г. назначен за главен равин на Едирне; от 1920 г. главен равин на Турция. Базирано на драша от 1911 г. в ръкопис. Рош ходеш Адар, който се пада на Шабат, четем парашат Шекалим (Шмот 30). Падне ли се [Рош ходеш] през седмицата, то четем на предишния [Шабат] и прекъсваме [реда на четирите параши] на следващия Шабат. На втория [Шабат] четем Захор (Дварим 25). На третия - Пара адума /червената крава/ (Бамидбар 19:2). На четвъртия - Аходеш азе лахем /този месец ще бъде за вас/ (Шмот 12). (МИШНА, МЕГИЛА 3:4) (4) Защото няма мъки смъртта им, и здраво е тялото им. (5) При труда на човек ги няма, и като другите хора не са поразени. [...] (7) Изскачат заради тлъстина очите им, надминали са очакванията на сърцето. [...] (9) Поставили са в небесата устите си, и езикът им се разхожда по земята. [...] (11) И казват: “Как знае Бог? И има ли знание при Всевишния?” (ТЕИЛИМ 73) [...] (8) [...] Бедност и богатство не ми давай; нахрани ме с предопределената за мен храна. (9) За да не се заситя, и да отрека и кажа: “Кой е Господ?”; и за да не обеднея и открадна, и да бъда хванат с Името на моя Бог. (МИШЛЕ 30) [...] Шломо се затруднявал в законите на червената крава. Този, който пръскал и този, когото пръскали, били ритуално чисти, а докосващият се - ритуално нечист. И това е, което е казано: “казах си да помъдрея, но тя е далеч от мен” (Коелет 7:23). (ЙОМА 14а) “Към Теб се провикнаха и бяха спасени” (Теилим 22:6), както е казано: “И Децата на Исраел изпъшкаха [поради робството си и извикаха]“ (Шмот 2:23). “И бяха спасени”, както е казано: “И спаси Господ в онзи ден [Исраел от ръката на Египет]” (Шмот 14:30). А защо? “На Теб се уповаха и не се засрамиха” (Теилим 22:6) - всичко [било] заради заслугата на упованието. (МИДРАШ ТЕИЛИМ 22) Огън постоянен да гори върху жертвеника, да не погасва. (ВАИКРА 6:6) И каза: “Господ на Синай дойде, и изгря в Сеир за тях, блестя в планината Паран, и дойде от свято множество, отдясно Му огнен закон за тях. (ДВАРИМ 33:2) “Не е ли така, че думата Ми е като огън,” казва Господ. (ИРМИЯУ 23:29) Казал Рава, или може би Рав Хисда: “Ако човек вижда, че го настигат страдания, то да провери делата си, както е казано: ‘Ще потърсим пътищата ни и ще проучим, и ще се завърнем до Господ’ (Еха 3:40). Ако провери и не намери, то да припише [страданията на] захвърлянето на изучаването на Тората (битул Тора), както е казано: ‘Щастлив е човекът, когото наказваш Боже, и на Тората Ти го учиш’ (Теилим 94:12).” (БЕРАХОТ 5а) [...] защото силна като смъртта е любовта [...] въглените й са въглените на огъня от пламъка Божи. (ШИР АШИРИМ 8:6) [...] Защото Господ, твоят Бог, огън поглъщащ е; Бог ревнив. (ДВАРИМ 4:24) Защото чрез огън Господ ще присъжда. (ЙЕШАЯУ 66:16) Учили: “‘Огън постоянен’ (Ваикра 6:6) - дори на Шабат, дори в ритуална нечистота. ‘Да не погасва’ (там) - дори през пътуванията.” (БАМИДБАР РАБА 9:17) Новомесечията ви и празниците ви намразих. (ЙЕШАЯУ 1:14) Изображението е снимка на Рав Хаим Беджерано от периода му като главен равин на Едирне