Пеле йоец - Любов към Светия, Благословен да е Той (I-ва част)

Първа част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо (1786 - 1827, Силистра) Няма по-голяма добродетел от любовта към Бог, защото от тази любов произтича цялото служение на Светия, Благословен да е Той, и целия юдаизъм. Този, който служи на Бог от любов, е несравним с този, който Му служи само от страх. Авторът на [книгата] Сефер абрит вече е задълбочено изяснил в дълбочина, ширина и дължина корените на любовта и страха с добри обяснения и разум. “Думите от устата на мъдреца са благодат” (Коелет 10:12), щастлив е човекът, който усърдно изучава думите му! С цел работата, която стои пред мен, накратко ще напиша няколко наблюдения за себе си и за други като мен в съответствие, с това което научих от гореспоменатата книга и други книги, които очите ми са видели, за да бъдат те “за спомен между очите ми”. И нека Господ Бог да ми помогне заради честта на Неговото Име. Ето, че любовта към Б-г е една от 613-те заповеди и е постоянна мицва, която човек може да изпълни по всяко време и всеки миг дори само чрез спомняне (за нея). Тя се изпълнява само с мисъл и размисъл, така че когато човек вземе присърце, че е правилно да има голяма (т.е. силна) любов към Бог, той е извършил голяма мицва. Тези заповеди, които се изпълняват просто с мисъл, са лесни за изпълнение. Това е така, защото човек не може да стои дори за миг, без да се замисли. Ако той размишлява върху чужди мисли и лоши размисли, вместо да мисли за любовта към Бог, страха от Него  и други подобни (мисли), това e само знак за своенравността на сърцето му, което е изоставило „източника на живи води, за да копае счупени кладенци“ (Ирмияу 2:13). Вместо да направи мицва, за която да получи награда, „глупците са престъпили и са наказани“ (Мишле 22:3). Затова е подходящо за човек да се укрепи с мощ и сила, за да прогони всички чужди мисли и лоши помисли и да мисли святи мисли, дори да е периодично; и веднага като разбере, че не прави добре, защото има чужди мисли, нека да се огорчи и да избяга [от тях] и да се прилепи към Твореца си, колкото може. Ето, че има два вида любов. Първата е любов, която [човек има] заради самия себе си. Когато се замисли за това, че човешко е човек да обича някого, от когото е видял помощ, дори да е малка помощ, а особено ако е била голяма помощ, а още повече ако му е дал цялата му прехрана и това, от което има нужда, и го дарява с голяма милост. [Човек] ще си каже: “Как мога да се отплатя на този човек, който стори за мен милост и [ми даде] незаслужен подарък? Дори да живея хиляда години не бих могъл да му се отплатя с благодарност; ако ме изпрати в далечни земи по средата на нощта, ще съм задължен да го послушам, не бих могъл да се върна при него с празни ръце, защото съм му много задължен. А ако неговият приятел го спаси от някаква болест или голяма болка или голям дефект или загуба на крайник, то любовта му към него ще се увеличи. А ако го спаси от смърт на живот, то ще се увеличи любовта към него още и още. Подобно на това има няколко нива на любовта, всяка една по-висша от предишната. Колко повече тогава, с двойна и след това двойна любов, следва да се обича Твореца, защото всички блага на света, независимо дали идват чрез Небесата или чрез човек, всички са от Него, Благословен да е Той, защото Той е Този, Който поставя в сърцата на хората да вършат добро един за друг - “много пратеници има Бог”. Ако [човек] е преминал много лоши неща и беди и се е спасил от тях, той е задължен да обича Бог, Който изкупва, спасява, отговаря и се смилява по всяко време на беда и мъка. Още повече и още повече ако Светият, Благословен да е Той, го е дарил с милост, че окото му не е видяло зло и се е спасил от лошите неща, които е трябвало да му се случат и които е трябвало да се случат в света, от което излиза че милостта Му, Благословен да е Той е върху него. Относно това Мъдреците казват: “”Всяка душа (нешама) да слави Господ” - за всяко едно вдишване (нешима) задължен е той дай слави”. [...]