Пеле йоец - Любов към Светия, Благословен да е Той (II-ра част)

Втора част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо (1786 - 1827, Силистра) Всички тези блага са нищо в сравнение с благото на душата, защото тя наистина е голямо благо, което няма равно на него. За това еврейският народ трябва да се радва на своя Създател, който е избрал нас от всички народи и ни е дал Своята Тора на истината и е засадил в нас вечен живот и ни е осветил със Своите заповеди и ни е избрал да Му служим и да Го благославяме с Неговото Име. Чрез тези неща ще заслужим и ще живеем и ще наследим доброто и благословията на Бъдещия свят, което е голямо благо. [Това е така] до такава степен, че нашите Мъдреци са казали (Пирке авот 4:17): „Един миг на духовно блаженство в Бъдещия свят е по-хубав, от целия живот на този свят“. Така трябва да мисли ако служи на Бoг, за да получи награда. Но когато достигне нивото на слугите, които служат на господаря си не заради награда, тогава нека се радва все повече и повече за това, че е заслужил да бъде слуга на Възвишения и Величествен, Страховития и Страшен Цар, чието величие е необхватно. Той ни е избрал от всичките народи и небесни войнства. Той ни e пожелал и заобичал. Светият, Благословен да е Той, искал да даде заслуги на еврейския народ, затова Той увеличил Тората и заповедите за тях. Заради любовта Си Той [ни] желае, въпреки че “човек е подобен на издишка” (Теилим 144:4). Този, който дълбоко се замисли за Величието на Създателя в сравнение с низостта на човек [ще разбере, че] това е голямо благо, което няма подобно на него. От това ще познае и разбере колко голямо благо е това, че ни е избрал и ни е приближил към Неговата служба. Дотам, че всъщност [Мъдреците] казали (Пирке авот 4:17): Един миг на [изучаване на] Тора и [изпълняване на] заповеди е по-хубав от целия живот в Бъдещия свят”. И нека си представи какви чест и величие се дават на ниския сред хората, чиято чест пожелае един цар и го избере да стои пред него и да му служи, въпреки че и той е от плът, кръв и мръсна капка като него. Колко повече тогава добри блага [е дал] на нас Бог, до такава степен, че разума ни не може постигне величието на благата, с които ни е дарил нашият Създател, Творец, Направилия ни. Всъщност, това, че трябва да се радваме на благата на този свят и на спасенията от лошите неща е защото чрез живота и доброто ще можем да стигнем до най-голямото добро, което е да служим на Твореца ни. Това е и лошото на смъртта и лошото, че ни пречат да служим на Твореца ни. Иначе това и това (живота/доброто и смъртта/лошото) са едно и също, защото дните ни са като изчезваща сянка, а лошите и добрите неща в този свят са суета, “суета на суетите, всичко е суета” (Коелет 1:2). Само дето ние желаем живот и добро, защото ни изглежда, че те ни помагат да служим на Господ, Благословено да е Неговото Име. Това е, което казваме във възхвалата “Нишмат кол хай”, след като казваме: “дори устата ни да ни да беше препълнена като морето и т.н.” - “до сега ни помогна Твоята милост”, т.е. Радостта ни от всичките блага и спасение от лошите неща е затова, че Твоята милост ни помогна за Твоята служба. Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд “Пеле Йоец” и много други книги