Пеле йоец - Любов към Светият, Благословен да е Той (III-a част)

Трета част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо Така всеки един, според това, с кеото Светия, Благословен да е Той му е помогнал за службата Му, той е длъжен да обича своя Създател за многото благо. Не може да се сравни общото благо, което еврейския народ има като цяло - че ни е дал Тората на истината, закони и добри заповеди - с благото, което Той е дал на този, на когото са дадени сила, здраве, достатъчна способност, фокус, спокойствие и покой за службата на Господ, Благословен да е Той. Този, чийто дял Той е поставил сред посещаващите  бет мидраша, е получил по-голямо благо от другите. Или този, на когото Господ е дал мъдрост и знание, за да се държи с добри и прави качества и да разпознава позора на забраните и лошите качества и да се дистанцира от тях по начин, по който ще намери благоволение и добро разбиране в очите на Бог и човек (Вж. Мишле 3:4), когато той прави правилното и доброто – това е голямо благо, велико и скъпо, [дотам] че е неизмеримо. Такъв човек е длъжен да обича своя Създател със силна любов, според величината на благото, [което е получил]. Той следва да се смири много и да каже: „Смалих се от всички добрини и всичката истина, които си направил за Твоя слуга” (Берешит 32:11); “как мога да застана пред Бог и да му се изплатя с благодарности?” Такива и други подобни неща, живият трябва да забележи и да се задълбочи [в тях], да разшири мисленето си с чисти мисли, докато сърцето му се запали от пламъците на огъня на любовта към Твореца. Ще напишем повече за това, с Божията помощ, в главата [посветена] на “радостта”, погледни там, защото любовта и щастието са едно и също. Има и друг вид любов, която идва от разума, тя се нарича любов към възвишеното. Някой, който има добър разум и познава добродетелта на съвършения човек, и чието сърце желае съвършенство, ще обича съвършения човек силно заради неговото съвършенство. Още повече тогава, човек трябва да обича Създателя, Благословен да е Той, защото Той е истинския съвършен във всички форми на съвършенството, [едно] абсолютно съвършенство. Тази любов обаче не е възможна освен между две подобни [същества] – който желае добро и върви по пътищата на добрите. Следователно, колкото повече човек увеличава заниманието си с Тората и изпълнението на Неговите заповеди, така както Той, да е Благословен, ги изпълнява, тъй като „заповедите на Господ са прави“ (Теилим 19:9), и върви по пътищата Му, да е Благословен, така и любовта му към Него ще се засили поради [увеличаващото му се] съвършенство. А всеки, който отпуска ръцете си от Тората и заповедите, той ще отстъпи назад от любовта към Твореца. [Това е така] или защото няма сходства с Твореца, или защото неговите грехове те и са бариерите отделящи го от неговия Небесен Баща. Те и са обвинителите и осъдителите, които объркват ума му с множество мисли, така че той не може да си спомни или да постоянства в мисълта си за любовта към своя Създател. Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд “Пеле Йоец” и много други книги