ПЕСЕН ЗА ДУХОВНИТЕ РЕАЛНОСТИ

Псалом 90:1-17 Чудесно е да имаме възможността, която Словото ни предоставя да чуем как са се молили великите Божии мъже. Псалом 90 е наречен "молитва на Божия човек Мойсей (ст.1). Освен това този деветдесети псалом е известен като един новогодишен псалом – псалом, който се чете на Нова година. Затова, аз мисля, че е подходящо и уместно да го разгледаме днес. В него са споменати, годините, времената, човешкия живот и това колко е кратък той, колко бързо преминава. В същото време в него имаме една молитва за благословение и утвърждаване на Божието дело в живота ни. И това, е нещото, което да направим на Нова година. Нова година е едно разделно време – време, в което предната година отминава и започва Новата година. Нова година е време на преосмисляне и време на преоценка. Ние трябва да си спомним, да оценим живота си до тук и да измолим Божията мъдрост и благословение за бъдещето. ГОСПОД Е НАШ ГОСПОДАР Мойсей започва своята молитва с една мощна декларация на Божието величие и власт. В нея Мойсей ни напомня колко велик е Богът на който ние се молим, на който се покланяме. Той се обръща към Бога с думите (ст.1): Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род. Обръщението, което Мойсей използва на еврейски е „Адонай“. То предполага отношение при което Бог е господар, а народа е негов слуга. В това отношение Бог е не само управител, но също и покровител и защитник. Поради Неговата грижа и защита израилтяните са били запазени през годините. В същото време не трябва да забравяме, че Бог е наш Господар. И Той е такъв Господар от когото ние не можем да избягаме. Можем ли да избягаме от Господа? Той е нашия Господар и ние сме Неговите слуги. Ние можем да бъдем непослушни или непокорни слуги, както и Той може да бъде строг Господар, но ние не можем да избягаме от това. Понеже Той е Бог, а ние сме човеци. Това е първата духовна реалност. ГОСПОД Е НАШЕ „ОБИТАЛИЩЕ“ Разбира, се Мойсей се обръща към Бог като към един милостив Господар. Защото, той казва: „Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род.“, „Ти си бил добър към нас.“. И наистина, поради Божията грижа и защита те са били запазени през годините. Според Мойсей Господ е наше "обиталище". Това означава, че ние живеем в Него. Ние не можем да избягаме от Него. Той ни познава и Той е навсякъде около нас. Ние сме в Него и Той знае всичко за нас, Той ни познава. Освен това обиталището е място, където се чувстваме сигурни и благословени. Обиталището е там, където ти живееш. То е твоя дом. Човек се чувства най-добре у дома си. Както казват англичаните: „Моят дом е моята крепост.“. „Обиталище“ означава прибежище, сигурно жилище в което ние сме скрити. „Обиталище“ означава помощ във време на заплаха и бедствие. ГОСПОД Е БОГ НА ИСТОРИЯТА Господ е наше „обиталище“. И това е не само за едно, а за всички поколения. „Из род в род“ означава „от поколение в поколение“. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род. Тези думи ни показват, че Бог е Бог на историята. Той е този, който е призовал патриарсите, Той е този, който изведе от Египет народа си от Египет. Той е този, който ги преведе през пустинята като ги хранеше с небесна храна и се грижеше за тях. Той е този, който ги пазеше и им даваше победа в битките. Този същия Бог е и нашия Бог. ГОСПОД Е БОГ НА СЪТВОРЕНИЕТО Бог е не само Бог на историята, Той е Бог и на сътворението (ст.2). 2 Преди да се родят планините, „Преди да се родят планините“ – забележете в какви мащаби говори Мойсей. Ние можем да следим раждането на доматите и царевицата или раждането на агънцата и зайчетата, Бог следи раждането на „планините“. Виждал ли е някой „раждане на планина“? И да си дал съществувание на земята и вселената, В този стих Мойсей се връща назад към сътворението. Бог е преди планините, преди земята и преди вселената, защото Той ги е създал. Той е "дал съществуване" на всичко в този свят. Поради това Той е негов владетел, негов суверен – такъв, от Когото зависи всичко над което Той има власт. ГОСПОД Е БОГ НА ВЕЧНОСТТА Освен Бог на историята и Бог на сътворението, на трето място Бог е Бог на вечността. От века и до века Ти си Бог. Бог е извън и над Неговото творение. Той е по-велик от вселената, която е направил. Съществувал е преди нейната поява. Какво означава „от века и до века“? Това означава от изчезващата точка в миналото до изчезващата точка в бъдещето, или на математически език "от минус безкрайност до плюс безкрайност". В математиката има един знак, който означава „безкрайност“. Какво означава „безкрайност“? Безкрайност означава, че колкото и голямо число да си намислиш, към него винаги можеш да прибавиш още едно и то ще е по-голямо от него. Бог е „от века и до века“ – Той е вечен. ГОСПОД Е БОГ НА ВРЕМЕТО Това е Бога към Когото ние се обръщаме когато се молим! Колко велик е нашия Бог! Той е Бог на историята, Бог на сътворението, Бог на вечността. Кое е общото между тези три неща – историята – „из род в род“; сътворението – „преди да се родят планините“ и вечността – „от века и до века“? Общото е, че и трите са свързани с времето. Историята е свързана със времето, сътворението е станало в един ранен момент във времето, а от века и до века е края на времето и това, което ще бъде след него. Така че в началото на този псалом Мойсей описва Божието величие по отношение на времето. Бог има власт над времето. Колко голяма е разликата, контраста между Бог и нас?! За разлика от Него, който е вечен, ние сме временни на тази земя. Той е творец, ние сме творения. Той е безсмъртен, ние сме смъртни. Той е господар, ние сме слуги. Какво може да ни събере, след като сме толкова различни? Молитвата. Когато се молим, ние се приближаваме при Бога. И тук в тази молитва виждаме, че Мойсей, който също беше смъртен и също беше слуга, имаше дръзновението да се обърне към Бога и Бог чу неговата молитва. ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ Е ОГРАНИЧЕН В ст.3-13 ние четем оплакването на Мойсей. В тях Мойсей се оплаква. От какво? От Божието наказание. В този Псалом Мойсей е като едно дете, което вече е било наказано, наказанието е било тежко, и то е постигнало целта си – детето е осъзнало защо е било наказано. Защото едно дете, когато знае че е виновно и бъде наказано, то не плаче. Когато то се счита за невинно, а ти го шляпаш – тогава плаче. Но, когато го наказваш, и то знае защо го наказваш, то си изтърпява наказанието, защото знае, че е виновно. Но колкото и голямо да е търпението на детето, наказанието е нещо тежко. И след като то приключи, детето отново иска да имат благоволението на неговите родители. Подобна е ситуацията и в този псалом. Израилтяните съгрешиха и Бог ги наказа. Но, сега, след като са изтърпели наказанието за греха си, те молят Бог да им прости и отново да им покаже благоволението си и заветната си любов. Плачът на Мойсей започва с думите: 3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада. Какво означава „обръщаш човека на пръст“? Смърт. „Върнете се човешки чада.“ – понеже сте били взети от пръстта, върнете се обратно в пръстта. В Битие 3:19 след грехопадението на Адам Бог му каза: 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. Виждате ли, Бог има власт над нас. Бог има власт да връща хората назад от места, на които Той не иска те да отиват. Ако човек е стигнал до някъде, то е само защото Бог му е позволил да стигне до там. Например, Бог е позволил на човека да изследва космоса. Обаче, Бог е скрил от човека времената и окултния свят. Ние не знаем кога ще дойде Исус. Ние не знаем кога ще дойде Божието царство. Когато апостолите питаха Исус дали сега, след като е възкръснал, Той ще възвърне управлението на Израил, Исус им каза (Деяния 1:7): 7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. На гръцки има две думи за време – „xронос“ и „кайрос“. „Xронос“ e времето, така като ние го отчитаме в неговата последователност – часове, дни, седмици, месеци и години. „Кайрос“ е време определено за дадена дейност – като например „време за жътва“. Според Деяния 1:7 и хроноса и кайроса са под Божията власт. Той е този, който ги определя и контролира. Ако ние сме се родили, то е, защото Бог го е позволил, ако сме живи днес, то е, защото Бог е решил така. Ако живота ни свършва, това пак е нещо, което става по Божията воля. Човешкият живот е ограничен. Той има начало, има и край. Бог контролира дължината на живота ни и поставя неговите граници. Никой не може да живее по-дълго от това, което му е определил Бог. В Еклисиаст 8:8 се казва, че когато Бог призове човек обратно в пръстта, няма кой да спре човека. 8 Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Защото, когато човек умира, духът на човека се отделя от плътта му. Нито да има власт над деня на смъртта; Може ли някой да определи кога ще бъде смъртта му? В тези стихове Псалмопевеца ни нарича „човешки чада“. На еврейски тези думи са „въней-адам“ и означават деца на Адам. Адам беше направен от пръст и като „деца на Адам“ ние също сме пръстни. Като пръстни човеци ние сме простосмъртни. Нашият живот има начало и край, като и началото и краят на живота ни се определят от Бог. 3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада. ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРАТЪК Продължителността на човешкия живот е относителна. Дори и най-дългия живот, който е споменат в Библията, живота на Матусал – 969 години – за Бога е съвсем кратък период (ст.4): 4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража. Спомняте ли си вчера – колко бърза мина. За Бог хиляда години са като вчера за нас. А нощната стража е още по-кратка – тя е само няколко часа през нощта през които войникът стои на пост. За Бог хиляда години са като няколко часа. Няма нищо по-крехко и по-несигурно от човешкия живот. Хората преминават много бързо (ст.5-6): 5 Като с порой ги завличаш; Как завалява поройния дъжд? Изведнъж. И пороят завлича. те стават като сън; Казва се, че човеците стават като „сън“. Годините, миналото – ние си спомняме някои неща. Но,...