ПЕСЕНТА НА ДЕПРЕСИРАНИЯ ЧОВЕК

Псалом 77:1-20 Псалом 77:1-20 Ние всички обичаме книгата Псалми. Тя е книга на възхвала, книга на поклонение към Бога. Така ли е? Обичате ли книгата Псалми? Въпреки това, обаче, има части от псалмите, които ние никога не пеем. И това са плачевните псалми - псалми, написани в жанр плач. Една трета от Псалмите - от всички 150 псалми са плачевни. За кого са предназначени тези плачевни псалми? За хора, които са изпаднали в депресия. Хора, които са преживяли развод, които са преживели огромна загуба в живота си, които са изгубили свои близки при катастрофи или са пострадали в природни бедствия като земетресения или цунами. От всички видове псалми, именно псалмите-плачове говорят на душите на такива хора. Така че, сега ще сменим малко нашето настроение. Не, че всички ние се нуждаем от лечение, не че всички сме в депресия, но е възможно да дойде ден в живота ни, когато да се чудим: „Дали Бог продължава да е с мен? Дали наистина Го е грижа за мен?". В този псалом ние четем за световното, космическото зло - не просто за някаква малка злина, която ни е сполетяла, а за космическото зло, което достига до дъното на ада. Това е зло, което произхожда от най-дълбоката тъмнина на преизподнята и може да нахлуе в живота ни във всеки един момент. Можете ли да откриете такава песен в нашите песнарки? Една такава песен би звучала така: От охкане и стенания съм изтощен. Сълзи проливам дълги нощи. Възглавницата ми е мокра от моите сълзи Очите ми станаха кладенци пресъхнали Понеже врагът ми е смел и силен И аз се чудя все още ли принадлежа на Бога? Това би бил текст, който ние бихме определили като неподходящ за песен, понеже е пълен с неверие. Представяте ли си да пеем такива песни в църква? Но, нека да прочетем Псалм 77. Той има надпис. Авторството му се приписва на Асаф. 1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. По Давидово време Асаф беше водачът на хвалението на мега-църквата на Израил. Той учеше хората на различни песни, които да пеят на Бога и с които да се молят, и тази е една от тях. И аз съм уверен, че тя се отнася за всеки един от нас. ИЗПОВЕД НА ВЯРА - ст.1 Това е песен, която да пеем, когато сме в нужда, когато сме в безизходица. С какво започва един плачевен псалом? С плач. Всъщност плачът започва от ст. 2, поради еврейската традиция евреите да започват разказа обявявайки щастливия край на историята в самото й начало. Този псалом е като филм, който започва с кадри от края на историята и след това ни връща в нейното начало, за да ни разкаже как се е стигнало до този щастлив край. Ст.1 е израз на упование в Бога. Той изразява вярата, радостта и увереността, която псалмопевеца придобива след като си спомня Божиите дела и възпява Бога като воин, който побеждава хаоса и водите и печели тази победа не за Себе Си, а за народа Си. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. В ДЕН НА НЕВОЛЯ - ст.2-4 И сега, започва плача: 2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши. 3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села). 4 Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам. Едно от правилата на за правилно тълкуване на даден текст е да се вгледаме в него, докато открием ключовата дума в текста - дума, която се повтаря и която се набива на очи. Тя ни помага да определим темата на пасажа - за какво се говори в него. Кои са ключовите думи на този текст? „Ми" и „си." Псалмопевецът говори в първо лице единствено число. Той говори за себе си. Така че, към „ми" и „си", бихме добавили думичката „аз". И в това няма нищо лошо. Псаломът не ни обвинява, не ни осъжда за нашето отчаяние, защото той описва една нормална човешка реакция на дълбока нужда. Псалмопевецът ни споделя какво е правил той „в деня на неволята" си. „Ден на неволя" - тази фраза описва едно състояние на пълно безсилие пред проблема. Понякога ни сполетяват трудности и проблеми, сблъскваме се със ситуации, които бихме желали да променим, но не можем - безсилни сме. И това е човешко, това е нормално, това е разбираемо. 2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши. 3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села). 4 Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам. Естествено е да плачем, нормално е в такива моменти да не можем да заспим и да си задаваме въпроса „Защо?": „Защо стана всичко това? Защо на мен? Защо сега? Какво направих? В какво сбърках? Защо Бог не го предотврати? Защо не го спря, нали е всемогъщ?" Тук имаме изливането на душата на един честен човек. Ако има нещо, което да ни учат псалмите, то е да бъдем честни с Бога. Да му говорим това, което е в душата ни, а не това, което смятаме, че трябва да Му кажем в дадения момент. Това, което току що прочетохме е разказът на един честен човек, който е наранен от мъка и безизходица до дъното на душата си. И Той призовава, „търси" Господ. „В деня на неволята си търсих Господа, но не получих отговор на молитвата си... Душата ми не искаше да се утеши... Не можех да заспя..." Кога ставаше това? „Когато сериозна се разболявах сериозно, когато ми бракът ми се превръщаше в кошмар, когато имах проблеми с децата. Аз дори нямах думи, не знаех какво да кажа и какво да направя?" ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ - ст.5-6 След като е викал към Бога, след като Го е търсил, и молитвата му е останала неотговорена, псалмопевецът започва да мисли за Бог. Духът му е толкова отпаднал, че той не може да продължи да се моли на глас. Затова започва да размишлява. За него няма надежда в настоящето, затова той се обръща към миналото. 5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена. 6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, като казва: Псалмопевецът започва да си спомня, да търси и да копнее „за добрите стари дни" - „когато бях щастливо женен... когато имах работа и бизнесът ми процъфтяваше... когато децата бяха малки и не ни създаваха проблеми... когато нямах рак... Но, сега - сега нямам думи". Това ми напомня за Йов - след всичката си борба, и плач и рев пред Бога, той казва (Йов 29:2-6): 2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше, 3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината; 4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми; 5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене; 6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло! „О, къде са добрите стари дни, когато всичко беше прекрасно и нещата ставаха така, както ги желаех?" ВЪПРОСИТЕ НА ДЕПРЕСИРАНИЯ ЧОВЕК - ст.7-9 Спомняйки си за добрите стари дни и сравнявайки ги с настоящата си неволя и безизходица, псалмопевецът задава шест въпроса - шест - може би поради това, че числото шест е числото на човека, на човешкото. Като че ли това, е всичко, което аз като човек мога да произнеса. 7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? 8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога? 9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села). Тези въпроси съдържат „легитимността на свещеното съмнение". Не зная дали сте чували за книгата на Ели Визел (Elie Wiesel) „Нощта"? В нея той представя дневникът, в който е записвал мислите си по времето когато като тийнейджър е бил в концлагера Аусшвиц - вярващ млад човек, който още в първия си ден вижда как един камион пълен с дечица биват изгорени в газова камера. И той пише: „Никога няма да забравя тези моменти, които убиха моя Бог, и душата ми и превърнаха мечтите ми в пепел." Или с други думи: „Става ми лошо, повръща ми се от мисълта, че в такъв момент всемогъщия Бог може да остане безучастен, да бездейства в една такава ситуация." По-късно Ели Визел пише за това как веднъж след като се върнал от работа в полето той бил принуден да гледа обесването на едно единадесет годишно момче. И той пише: „Това малко момченце беше твърде слабичко и лекичко, за да може под тежестта на тялото му да се пречупи врата му" Затова то агонизирало бавно и мъчително - „борейки се между живота и смъртта". И те ги заставили да гледат тази екзекуция. Тогава от групата, която гледала тази ужасна сцена се чул глас: „Къде е Бог? Къде е Той?". В този момент Ели Визел чул глас в сърцето си: „Той е тук - Той виси на примката на това въже". http://en.wikipedia.org/wiki/Night_%28novel%29 Всъщност шестте въпроса са един и същ въпрос зададен по различен начин. И този въпрос е: „Окончателно ли съм отхвърлен от Бог"? За да бъде развит, този въпрос е отнесен към Божиите атрибути, които характеризират Неговото отношение към Израил - благоволение, заветна милост, обещание, благодат и благост (състрадание). 7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? 8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога? 9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села). НЕВЕРОЯТНИЯТ ЕФЕКТ НА ВЪЗПОМИНАНИЕТО - ст.10-12 10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява. „Десницата на Всевишния" е термин за Божията сила и готовност да освободи хората си от беда. Израил беше спасен от египтяните чрез Божията десница (Изход 15:6,12) и защитаван и запазван като народ по същия начин. Въпросите на депресирания човек поставят Божията загриженост за псалмопевеца под съмнение. Но, той знае едно - че Бог не се променя. Исус Христос е „същий" вчера, днеска и до века (Евреи 13:8). Той поставя Божиите действия под въпрос, но не и съществуването Му. И той знае, че ако Бог съществува, то поради Неговата божествена същност, Той е вечен и неизменен. Оттук нататък в псалома е описан обратът в мисленето на псалмопевеца. Поразителен е контрастът между ст.3,6 и ст.11 - в ст.3,6 псалмопвецът казва: „спомням си", а в ст....