ПЕСИМИЗЪМ ИЛИ ОПТИМИЗЪМ – ВИЖДАНИЯТА НА ДВЕ ВДОВИЦИ

Рут 1:1-22 Рут 1:1-22 По идея на Steve Zeisler Може би знаете онзи анекдот за оптимиста и песимиста, които седели на една маса и гледали една бутилка, която била пълна до половината. Песимистът бил тъжен за това, че бутилката вече е наполовина празна, а оптимистът го насърчавал като му казвал да не гледа това, че бутилката е наполовина празна, а че е наполовина пълна. Според тълковния речник песимизмът е "философски възглед, който включва разочарование от действителността и недоверие към добро или успешно бъдеще; мрачно отношение към света, при което човек вижда винаги лошото". От друга страна оптимизмът е "бодро и жизнерадостно световъзприемане, характеризиращо се с вяра в успеха и в бъдещето". Фактите около дадено събитие могат да бъдат тълкувани различно. Разбирането и намирането на истината е процес, който включва осмисляне на данните и разкриване на тяхното значение. Много често обаче, когато нямаме достатъчно информация, ние сме склонни да си нагласим нещата така, че да съответстват (одисват) на нашите виждания и да защитават нашите интереси. Книгата Йов е пример за това. Фактите в неговата история бяха, че той загуби всичкия си имот, всичките си десет деца и здравето си. Каква обаче беше истината? Виждането на Йов беше, че той е по-праведен от Бог, защото Му е бил верен, а Бог го е онеправдал. Разбирането на приятелите му Елифаз, Валдат и Софар беше, че злощастието му го е застигнало поради греха му и той си жъне това, което е посял. Първа и втора глава на книгата Йов обаче ни разкриват какво всъщност се случваше зад кулисите докато неприятностите сполетяваха Йов, и каква беше истинската причина за неговото нещастие. Бог го беше предал на Сатана до известна степен и за известно време, за да докаже на нашия противник, че Йов не почита Бог заради облагите, които получава от него, а защото сам избира да Му бъде верен. Така, че Йов и приятелите му имаха своята позиция, която се базираше на тяхното тълкувание на фактите. Но те нямаха всичката информация и затова грешаха. Много често и ние правим същото. Затова трябва да бъдем много внимателни когато определяме нашето виждане за нещата. Нека да видим какви са фактите в първа глава на книгата Рут и после да проследим каква е позицията на Ноемин, какво е отношението на Рут и каква всъщност е истината? ФАКТИТЕ Фактите са трагични. Книгата Рут започва с глад, криза, трудности, загуба на близки хора, смърт и страдания (ст.1-5). "1 В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина. 2 Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха. 3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина. 4 И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години. 5 Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си." Първото изречение в главата ни информира за трудностите на едно макро ниво - в един най-общ план. Семейството на Елимелех живее по времето на съдиите - един от най-дългите и тъмни тунели в Израелската история - време на морален и духовен хаос. Към това трябва да се прибави продължителния глад, който изтощава земята по онова време - минават десет години преди кризата да започне да отзвучава. Освен трудностите в общото положение на нещата можем да видим и проблемите в личен план. Това е разказ за едно емигриране. Когато някой отиде в чужда страна, там на него се гледа като на чужденец, поставен е в неравностойно положение и доста често бива онеправдаван. Той се сблъсква с една нова култура, преживява носталгия и това го поставя под един допълнителен натиск. Мъжът в семейството за което става дума се казва Елимелех, което значи "Моят Бог е Цар", а жена се казва "Ноемин" което значи "Приятна" или "Благоугодност". Можем да предположим, че с едни такива благочестиви имена те са добри хора. Притискани от обстоятелствата обаче, Елимелех и Ноемин решават да напуснат дома си във Витлеем и да емигрират в Моав където да се избавят от кризата. В Моав обаче вместо да съхранят живота си те го изгубват. Най-напред Ноемин загубва съпруга си. Загубата на близък човек е нещо ужасно. Но трагедията на Ноемин е още по-голяма, защото освен съпруга си, тя загубва и двамата си сина. А те са съвсем млади. По онова време Маалон и Хелеон все още не са успели да създадат деца, така че сигурно са били в разцвета на младостта си когато смъртта ги е покосила. Положението на Ноемин беше още по-тежко поради това, че загубвайки мъжете около себе си, тя загубваше и социалната и финансова сигурност, която би имала, ако те бяха останали живи. Това отнемаше перспективата в нейния живот. Без съпруг, без наследник, без имот, без социални осигуровки бъдещето на Ноемин би било пълно със заплахи, страх и непредсказуеми трудности. ТЪЛКУВАНЕ НА ФАКТИТЕ Това бяха фактите. Но каква е истината? В останалата част на първа глава ще чуем два гласа - гласът на Ноемин и гласът на Рут. Техните думи разкриват техните виждания - как те тълкуват фактите и какво е тяхното отношение към живота. Техните гласове са много различни един от друг. Един от литературните прийоми, който авторът на книгата използва за да ни предаде по-пълно своето послание е съпоставянето на Рут и Ноемин. Те преминават през едни и същи, паралелни обстоятелства, но реагират по различен начин. Не само Ноемин е в окаяно състояние. Рут също е вдовица, бездетна и бедна. Рут също заживява живот на емигрантка в чужда страна. И все пак Рут реагира на обстоятелствата по коренно различен начин. Тя тълкува фактите различно. Нейният поглед към живота е друг. Виждайки Ноемин и Рут една до друга и съпоставяйки техните виждания ние можем да разберем как Бог иска да реагираме на трудностите в живота. Нашият възглед за живота, нашата лична философия не трябва да се гради на обстоятелствата и да се променя според тях, а да се определя от вярата ни в Бога и Неговата неизменимост. Как бихте описали себе си? Каква е вашето схващане за ситуацията в която се намирате? Какви са мястото и ролята на Бог в нея? Има много начини по които можем да възприемем фактите в живота ни и да се опитаме да им предадем значение. Например, когато ни сполетят неприятности или болест ние можем да кажем като приятелите на Йов: "Трябва да съм направил нещо, за да заслужа всичко това." Или да си припомним, че Бог има Своя промисъл и, че "всичко съдейства за добро за онези, които любят Бога". Но нека да видим как Рут и Ноемин възприемат нещата от живота. Какво казват те, имайки в предвид фактите. Повече от половината стихове в книгата Рут съдържат диалози. Това е една книга пълна с разговори и ние ще направим добре, ако се научим да слушаме какво казват библейските герои. РАЗМИНАВАНЕТО МЕЖДУ БАГОСЛОВЕНИЕТО И СЪВЕТА НА НОЕМИН След известно време гладът в Израил преминава и трите вдовици решават да се върнат обратно във Витлеем. Така те тръгват към Юдея. По пътя обаче, Ноемин започва да увещава двете си снахи да се върнат в Моав при родителите си. Два пъти в стихове осми и девети Ноемин благославя снахите си. Тя призовава Бог да постъпва с благост към тях и да им даде да намерят спокойствие (ст.6-9). "6 След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб. 7 И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя. 8 Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене. 9 Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас." От думите на Ноемин бихме могли да предположим, че тя е жена на молитвата. Знае, че нищо не става извън Божията воля. Разбира, че Той е отговорен за всичко, което се случва. Той е достатъчно мощен и силен за да направи каквото си поиска. Ноемин вероятно се е молила гладът да премине по-бързо и те да могат да се върнат у дома. Тя със сигурност се е молила когато неприятностите първо с мъжа й, а после и със синовете й са започнали да я връхлитат. Отново и отново тя не е получавала видим отговор на молитвата си и все пак не е спирала да се моли. Сега тя благославя снахите си. Знае, че без Божието благословение те не биха били щастливи. Благославяйки снахите си, Ноемин им дава и съвет. Но въпреки, че е доброжелателен, съветът й въобще не съответства на благословенията, които тя изрича към снахите си. В ст. 8,9,11,12, тя четири-пет пъти им повтаря едни и същи думи: "Върнете се!" "8 Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене. 9 Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас. 10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде. 11 Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, идете си, защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене." Съветът на Ноемин е много показателен за перспективната й към живота. Тя е твърде голяма реалистка. Според нея би било глупаво да не търсиш Божието благословение и да не се молиш. Но след като веднъж си се помолил, ти трябва да започнеш да уреждаш живота си така, като че ли не можеш да разчиташ на никой друг освен на самия себе си. Трябва да погледнеш фактите такива, каквито са, да претеглиш рисковете,...