ПЕТДЕСЯТНИЦА ПРОДЪЛЖАВА!

Деяния 2:1-4 Деяния 2:1-4 1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. 3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. Петдесятница е едно начало. Но тя не е обикновено начало. Тя е началото на църквата, началото на нещо, което продължава и до днес, защото и църквата продължава до днес. Това, което се роди на Петдесятница е велико и важно, защото то оказва влияние на света дори и днес, близо 2000 години след това. ЖЪТВАТА ПРОДЪЛЖАВА Няколко са нещата, които характеризираха Петдесятница и всички те продължават и днес. Първото е духовната жътва (ст.1). 1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. Петдесятница, изливането на Святия Дух върху църквата се случи точно на еврейския празник Петдесятница. Това беше вторият от трите Еврейски празници на които всички мъже израилтяни трябваше да се "явяват пред Господа" при скинията или храма - другите два такива празника бяха Пасхата и Шатроразпъване. Празникът Петдесятница се наричаше така, защото се падаше петдесет дни след Пасхата. Той се наричаше също и "Празникът на Седмиците", защото падането му се определяше чрез броенето на седем седмици от втория ден на Пасхалната седмица (Изход 34:22-23). 22 И да пазиш празника на седмиците, то ест, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината. 23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог. Петдесятница беше празникът "на първите плодове на жътвата на житото" - празник, който отбелязва началото на жътвата. В Изход 23:16 четем: 14 Три пъти в годината да Ми правиш празник. 15 Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце; 16 и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата. 17 Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова. Петдесятница беше празник на физическата жътва, на аграрната жътва. В Деяния 1:8 Исус Христос обяви началото на жътвата от спасени души. 6 И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? 7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. 8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. С тези свои думи Христос определи каква трябва да бъде нашата цел като Негови последователи: "да бъдем свидетели за Него в "Ерусалим", "Юдея", Самария" и "до края на земята". Но за да могат апостолите да започнат да изпълняват тази цел, те се нуждаеха от силата на Святия Дух. И тази сила слезе върху тях на Петдесятница. На Петдесятница Христовата цел за достигане на благовестието "до края на земята" започна да се изпълнява. Още същия ден три хиляди човека се прибавиха към църквата (Деяния 2:41). 41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. Това беше началото на жътвата. Малко след това, още две хиляди повярваха в благовестието (Деяния 4:4). 4 А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди. Така Божието царство, което започна като едно синапово зрънце, като едно семенце посято в земята, започна да расте и да изпълва целия свят. И днес, ние казваме, че Петдесятница продължава. Защо? Защото и жътвата продължава. Престанала ли е жътвата? Днес жътвата, която започна на Петдесятница не е престанала. Тя ще продължи до Второто Пришествие на нашия Господ. Ако Той се бави, то е само защото желае да даде възможност и на други хора да дойдат до покаяние и да се спасят. Във 2 Петрово 3:3-9 се казва: 3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: 4 Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието. 5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата, 6 но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина. 7 Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци. 8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден. 9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. Ако Господ не е дошъл отново втори път, то е защото жътвата продължава. Бог чака теб. Ако все още не си се предал на Господ, ако все още не си бил "пожънат" за царството и не си бил прибран в небесните хамбари, и не си станал част от църквата, то Бог те чака. Бог иска "всички да дойдат на покаяние". Така че, жетвата продължава. В Йоан 4:35 Исус каза: 35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне. 37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд. Кои бяха тези, които бяха сели? Това бяха старозаветните пророци. Те бяха изпълнени със Святия Дух и те говореха вярно Божието Слово на народа Му, но много често те бяха отхвърлени и посланието им не биваше прието. Но днес има толкова много църкви, толкова много хора в сравнени с древността приемат Христовото учение. Еврейската Петдесятница бележеше началото на жътвата. Християнската Петдесятница бележи началото на духовната жътва. Но тази духовна жътва, все още не е завършила. Все още има "плод за вечен живот", който да бъде прибран. Затова и Петдесятница продължава. Искаш ли да участваш в нея? Тогава, включи се жътвата! Действай! Събирай плод за вечен живот. Споделяй благовестието с тези, които не са го чули, за да бъдат и те прибрани в небесните хамбари. ЦЪРКВАТА ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ЕДИНСТВЕНОТО БОЖИЕ ОБИТАЛИЩЕ НА ЗЕМЯТА Говорим за това, че Петдесятница продължава, защото и трите неща, които я характеризираха, продължават. Първото беше самия ден на който тя се случи. Това беше празникът, отбелязващ началото на жътвата. Той стана символ на духовната жътва, която продължава и до днес. Второто нещо, което характеризира Петдесятница е огънят. Огънят на Петдесятница показва Божието одобрение върху събранието на вярващите като Божие обиталище, светилище и място на поклонение. В ст.2-3 се казва: 2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. 3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. В Стария Завет "шумът от небето като фученето на силен вятър" обикновено беше предвестник за Божието явяване на сцената. В Изход 19:16-20 четем какво се случи когато Бог слезе на Синайската планина, за да се срещне с Израил когато сключваше Стария Завет. 16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас (Този израз "много силен тръбен глас" не ви ли прилича на това, което четем в Деяния 2 гл.? Той звучи много близко до израза на Лука "шум от небето като фученето на силен вятър"); и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. 17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. 18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. 19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас. 20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи. Така че, "шумът от небето като фученето на силен вятър, което изпълни цялата къща" където бяха събрани учениците свидетелства за едно необикновено и изключително важно явяване на Бог на сцената. Защо точно в този исторически момент Самият Бог се яви на сцената? Поради две причини - първо, за да демонстрира своето одобрение към църквата като свое обиталище на земята, и второ, за да излее върху нея Святия Си Дух и сила за служение. Интересно, че при последващите случаи на изливане на Святия Дух върху различни хора за които четем в Деяния на апостолите, се споменава за говорене на непознати езици, но нито веднъж не се казва отново да е имало явление на огнени езици. В Стария Завет еднократното слизане на огън от небето се случваше при освещаването на дадено светилище и то свидетелстваше за Божието одобрение върху това място като свято място, като Божие обиталище. Всъщност в Стария Завет то се случи само три пъти - веднъж при освещението на скинията, веднъж при освещението на Соломоновия храм и веднъж върху Илиевия олтар на планината Кармил. Храмовете, построени от Зоровавел и Ирод бяха само "реставрации" на Соломоновия храм, така че при тях това знамение не се повтори. В Левит 9:22-24 четем какво се случи при освещението на скинията: 22 Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше вече принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе. 23 И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичкит